За бизнеса в България рекордно ниският резултат за страната в Индекса за възприятие на корупцията за 2025 г. е сигнал за дълбоки проблеми, които вече не могат да бъдат оправдани с външни фактори или временни кризи. Заради корупцията милиарди левове годишно са загубени за икономиката под формата на по-нисък растеж и неефективно разпределение на ресурсите. Това коментира председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) Добри Митрев във връзка с последните данни от годишния Индекс за възприятие на корупцията през миналата година, публикувани на интернет страницата на международната организация „Трансперънси Интернешънъл" (Transparency International). България бележи най-лошия си резултат от 2012 г. насам, заемайки 84 място от 182 държави с едва 40 от 100 точки.
„Резултатът е ясен сигнал за системен проблем, който вече не може да бъде обясняван с временни политически кризи или външни фактори. За бизнеса това означава по-висока несигурност, по-високи трансакционни разходи и по-ниска предвидимост на регулаторната среда. Когато една държава трайно се възприема като корумпирана, това се отразява пряко върху инвестиционния интерес, цената на капитала и готовността на компаниите да разширяват дейността си", коментира Митрев, цитиран от БТА. Той посочи, че най-засегнати са именно коректните фирми, които работят „на светло" и спазват правилата.
Според него подобни резултати биха забавили България по пътя ѝ към ОИСР. Борбата с корупцията и върховенството на правото са сред ключовите критерии за членство в ОИСР, напомни председателят на АОБР. Класирането на България сред последните в организацията изпраща негативен сигнал към партньорите ни и поставя под съмнение реалния напредък по реформите, допълни той. По думите му, ако тези тенденции се запазят, процесът на присъединяване може не само да се забави, но и да изисква допълнителни, по-тежки ангажименти от страна на държавата.
В отговор на въпрос дали се адаптира българският бизнес към корупционната среда и какви са загубите, Митрев изтъкна, че коректният български бизнес не се адаптира, а плаща цената. „Това, което виждаме, е изкривяване на конкуренцията – фирми, които отказват да участват в корупционни практики, губят обществени поръчки, пазари или административно време", допълни той. Според председателя на АОБР преките загуби са свързани с пропуснати ползи, по-високи разходи за съответствие и правна защита. Косвените загуби, по думите му, са още по-сериозни – демотивация за инвестиции, изтичане на предприемаческа енергия и човешки капитал. Финансовият размер е трудно да се изчисли точно, но по различни оценки става дума за милиарди левове годишно, загубени за икономиката под формата на по-нисък растеж и неефективно разпределение на ресурсите, посочи председателят на АОБР.
Визията на работодателите за изсветляване на сектори с високи нива на сива икономика
За преодоляване на кризата работодателските организации настояват за дигитализация на административните процеси и електронни разплащания, реформи в съдебната система, обществените поръчки и регулаторните органи, равнопоставен контрол и стимули за доброволно излизане от сивия сектор.
„Работодателските организации от години настояваме за комплексен подход. На първо място - равнопоставен и предвидим контрол, основан на анализ на риска, а не на кампанийност и селективност. На второ място - дигитализация на процесите, включително електронни разплащания, проследимост на дейностите и ограничаване на прекия контакт между бизнес и контролни органи. Трето - стимули за доброволно излизане на светло, особено за малките фирми, съчетани с реални санкции за системните нарушители", коментира председателят на АОБР. Според него само така може да се прекъсне порочната практика „правилата да се договарят".
Причините за влошаването на конкурентоспособността
Председателят на АОБР посочи, че от гледна точка на бизнеса причините за влошаването на конкурентоспособността на икономиката на страната са няколко: хронична политическа нестабилност, липса на дългосрочни политики, слаба администрация и забавени структурни реформи. Към това се добавят проблеми с инфраструктурата, недостигът на квалифицирана работна сила и непоследователната регулаторна среда. Добри Митрев изтъкна, че най-спешните мерки са: възстановяване на институционалната стабилност, реформа в публичната администрация, ускоряване на инвестициите в инфраструктура и образование, както и реално подобряване на бизнес средата чрез намаляване на административната тежест.
Очакванията на бизнеса от новото редовно правителство
Бизнесът очаква от новия редовен кабинет преди всичко ясна политическа воля и последователност, заяви председателят на АОБР и изтъкна, че реформите в съдебната система, обществените поръчки, контролните и регулаторните органи са неотложни. „Очакваме прозрачни правила, предвидима регулаторна рамка и ефективна борба с корупцията на всички нива. За нас е ключово правителството да възприеме бизнеса като партньор, а не като източник на проблеми или фискален ресурс. Само при такава промяна можем да говорим за устойчив икономически растеж и връщане на доверието в държавата", категоричен беше Добри Митрев.
