Издирваният по случая "Петрохан" Калушев отричал традиционното образование, защото асфалтирало мозъците
Издирваният за тройното убийство в хижа “Петрохан” Ивайло Калушев се е представял за лама в България, Мексико, Румъния и много други държави, показа проверка на “24 часа”. В средите на будистите е известен с това, че се е отдръпнал от традиционните практики и е създал собствено учение и цикъл от текстове по време на престоя си в Мексико със свои ученици. Поддържал е собствен сайт, който вече е свален. Има си и “Кътчето на Лама Иво” в Chat GPT, където всеки може да научи повече за учението му. Докато учи будизъм, е превеждал от английски на български текстове на противоречивия духовник Дзонгсар Ринпоче. Разклонението излиза от рамките на традиционната източна религия. За него се знае, че е напуснал учителите си, за да поеме по свой път. Точно в това са обучавани момчетата между 13 и 16 г., които са се записвали на неговите скаутски лагери.
“Ние сме общност от медитиращи и магьосници, сбор от хора и същества, любопитен бъг във вашето възприятие. Вие сте специални, ако сте част от нашата група. Ние сме избраните. Само най-добрите ученици могат да видят как великият върховен майстор преподава. Можете да предприемете магическо пътешествие с нас. Изборът е ваш, но във всеки случай светът никога няма да бъде същият за вас след това”, пише в анонса към сайта, цитиран в тибетските форуми.
През 2012 г. Калушев се дистанцирал от тибетския будистки елит, за да работи ефективно със своите ученици, като постепенно преподава нов цикъл от учения на дхарма. Чувствал се отхвърлен от традиционалистите в религията, защото там не се съобразявали с личните му мнения като съвременен бял човек. Така основава общността “Небесна дхарма” в Мексико. Според негови приятели там имал изследователски център по спелеология и са изследвали подводни пещери. Тази дейност на Калушев обаче винаги е била паралелна с духовната - с традиционния будизъм, а после със своето учение. Върнал се у нас, защото климатът не му понасял.
Според източници на “24 часа” обаче е бил принуден от местните власти заради недопустимите религиозни практики. Запознати с тях споделят, че който иска да го последва, трябва да се откаже от дом, имущество, семейство и приятели, да следва неговите напътствия без възражения.
“Изглежда сериозен, интензивен и знаещ. Трудно мога да го виня, че е западняк или иконоборец. Очевидно е подготвил последователите си да му се подчиняват, дори когато ги води в неочаквани посоки”, споделя впечатленията си член на тибетския форум, където се обсъждат практиките на Лама Иво.
Самият той рядко отговаря на въпроси от колеги и последователи от цял свят в будисткия форум. “В днешно време имам малко свободно време. Ползвам интернет много пестеливо и най-вече за отговаряне на имейли. Останалото си време използвам за пещерно гмуркане, където съм далеч от всичко това, и ако имах избор, бих го вършил на пълен работен ден. Няма да отговарям тук до втръсване или да издигам знамето на единствената истинска дхарма”, категоричен е ламата.
Любопитен е негов текст от вече сваления му сайт, но цитиран във форумите.
“В България, откъдето идвам, в източноправославната традиция има многобройни случаи на това, което изглежда като малко дъгообразно тяло сред ранните исихастки мистици. Тялото, свиващо се до размера на бебе, се смята за много често срещан знак за духовно постижение и тези останки се съхраняват в много, много манастири из цялата страна и до днес. Всеки може да отиде в Рилския манастир, за да види едни от най-известните останки на свети Иван Рилски, но същото важи и за много други места, както и за Гърция, където се съхраняват много такива останки.
На Атон вероятно практиките на исихаст все още се съхраняват и практикуват, макар и обикновено не в манастирите, а само от общността на отшелниците в пещерите.
Познаването на тези свити тела беше много разпространено, когато израснах. Дори се преподаваше в училище като нормална част от православната традиция и всички бяха много доволни от идеята, тъй като всеки беше виждал тези реликви, тъй като те са навсякъде из нашите манастири. Виждал съм ги многократно, когато бях дете. Почти всеки голям манастир има такова - или цяло тяло, или крайник, или пръсти и т.н. Всички те са с размерите на бебе. Традицията исихаст е била много дълбока, те са практикували само в пещери, връзката учител-ученик е била от първостепенно значение и всичко е било устно предаване. От това, което чух през детството си, те определено са имали някои подобни на тогал практики, използващи пози и светлина”, пише Лама Калушев в едно от посланията си към последователите през 2016 г. Прилага и снимки на мумифицирани будисти, които са с нормални глави, но с тела на бебета.Твърди се, че са постигнали смаляването на телата си с духовни практики. “На най-високия етап практикуващият изпитва “Несътворената светлина” непрекъснато, дори в съня си, и тук той придобива изключителна сила, левитация, изключителни знания и т.н. Но основните характеристики на тези напреднали практикуващи са непреодолимата любов и изключителната способност да се жертват за всеки, дълбокото смирение и непрекъснатото преживяване на “Несътворената светлина”.
В текстовете, които записват тези факти, има и много препратки към странно явление: понякога, когато велик светец като този умира, тялото му е невъзможно да бъде намерено в следващите дни. Това е много познато явление и се счита за ясен знак, че осъзнаването на този индивид е било толкова пълно, че “Бог го е взел с тялото”.
Дали Лама Иво вярва във всичко и го е преподавал на последователите си, не е ясно.
След завръщането му у нас той отново е лама, но само сред избрани. В същото време търси ученици, за да ги просвещава сред природата. Отхвърля традиционното образование в България, става ясно от профилите на лагерите му във фейсбук. Обикаля по частни училища, за да търси будни деца. Разказва за инициативата си и в БНР през 2019 г. Официално - за клуба си по спелеология. Отношението му към традиционото образование споделя във фейсбук профила си на 15 септември 2024 г.
“Настъпи отново първият учебен ден - моментът, в който нашите малки приключенци сменят пелерините на творчеството с униформите на еднообразието. Не е ли вдъхновяващо как образователните институции старателно преработват дивите пейзажи на младите умове в добре асфалтирани еднопосочни улици?
До някаква степен е удивително да се наблюдава как любопитството намалява, докато се утвърждават готовите отговори. За още една славна година на превръщане на въпросите в изисквания, на мечтите - в схеми, а на оригиналните мисли - в бележки под линия!”, пише Иво Калушев, но не в качеството си на лама, а на инструктор по гмуркане в пещери, в което е един от най-добрите у нас.
