Героят от Дойран завършва живота си като заточеник в Рибарица
Както всички синове на Минчо и Съба Вазови и Владимир изминава трудния път на самосъздаването, спирано твърде често от политически вражди, в центъра на които попада.
Всичките им деца едва остават живи по време на Страшното. През юли 1877 г. отряд казаци от предния отряд на ген. Гурко влиза в Сопот. Жителите му се радват на свободата, но скоро настъпва армията на Сюлейман паша, която трябва да премине Балкана и да помогне на обсадената в Плевен турска армия. Руснаците отстъпват, а Сопот, Карлово и Калофер са опожарени, жителите им подложени на безмилостни зверства. Мнозина бягат в Стара планина. Сред тях са Минчо и Съба Вазови и децата им. Бащата е болен, изостава, с него са Съба, майка му Ана и най-малките му синове Владимир и Борис. Башибозукът ги настига, съсича Минчо на място, а останалите връщат в опожарения Сопот. Оттам са преместени в Пловдив, след това в Араповския манастир. После се връщат в Пловдив, където големият брат Никола успява да възстанови нещо като къща. По-късно отиват в Стара Загора при брат му Кирко, който се е завърнал от турска служба и е станал лекар в града.
Владимир завършва 6-и прогимназиален клас в Пловдивската гимназия. По време на Сръбско-българската война брат му Георги му поръчва да го настигне и заведе коня му при него. Настига го при Цариброд по време на победната битка на българските войски.
През декември 1885 г., както сам пише, “се явих на конкурсен изпит и постъпих във Военното училище”
След завършването му следват типичните за офицерите местения от полк в полк. Най-напред е в Шумен, където проявява уменията си на артилерист. После е в София, след това учи артилерийска школа в Царское село в Русия. През 1904 г. е в комисия, която трябва да закупи оръдия, и посещава заводите “Круп”, а на следващата е на обучение във Франция.
Проявява се в боевете при Гечкенли и Чаталджа по време на Балканската война. Тогава заповядва всичките 12 батареи да открият едновременно огън по турските позиции. Чуждите кореспонденти, отразяващи хода на войната, пишат за “забележителния воински дух, прекрасната подготовка и умелото ръководство на българската артилерия”.
През 1917 г. е назначен за началник на Девета Плевенска дивизия. Той едва ли е предполагал, че с нея ще извърши най-успешните военни действия на българската армия по време на Първата световна война и
ще си спечели прозвището Героя от Дойран
Под неговото ръководство се създава ешелонирана отбрана. Тя е дело както на собствения му опит, така и на съветите на по-големия му брат Георги.
Той пък е наричан Героя от Одрин, произведен е в чин генерал-лейтенант, но заради непреодолими политически различия относно включването на България в Първата световна война си е подал оставката и е уволнен от армията.
Дойранската позиция на Владимир Вазов е сложно съоръжение с пет паралелни линии, пресечени на места с окопи. В нея са и бетонни наблюдателни пунктове, куполи за картечници и оръжия, гнезда за гранатохвъргачки и дори първични жилищни помещения. На практика тя се оказва непревземаема. Най-тежките боеве се водят четири дни в края на април 1917 г.
Пленен английски офицер признава, че тогава край Дойран англичаните губят над 12 000 убити, ранени и пленени. 2500 от тях са погребани от българските войници. В тези боеве Девета Плевенска дивизия губи 2000 души, от които убитите са 900.
През лятото на 1918 г. английският главнокомандващ
ген. Джордж Милн насочва усилията си към този участък на фронта,
защото знае, че превземе ли го, България ще капитулира
На 24 юни с артилерийски огън е свален английски разузнавателен самолет. Той пада при 58-и полк от Девета плевенска дивизия. На следващия ден двамата загинали пилоти са погребани в българските гробища с всички военни почести. Оркестърът свири траурен марш, а свещеник с Евангелие в ръце моли Бога за опрощение на греховете им. Това спечелва симпатиите на англичаните и историята има своеобразно продължение.
Най-епичните боеве край Дойран се водят в края на септември 1918 г. Англичаните предприемат и атака от въздуха. Позициите на няколко пъти преминават от едни ръце в други. На 19 септември битката продължава повече от пет часа. Англичаните и гърците се оттеглят. На следващия ден ген. Вазов получава телеграма, че цялата Първа армия трябва да се оттегли, щом получи втора заповвед. Командващият армията ген. Стефан Нерезов съкрушен казва на ген. Вазов: “Пробив при Добро поле”.
България подписва Солунското примирие, но Дойранската позиция на ген. Владимир Вазов остава непревзета и
до днес се изучава в учебниците по военно дело
На 24 февруари 1920 г., три месеца след подписване на Ньойския договор, Владимир Вазов е произведен в чин генерал-лейтенант и уволнен от армията. Става председател на Съюза на запасните офицери. През октомври 1922 г. създава Български народен съюз “Хан Кубрат”. Сред учредителите му са генералите Борис Сирманов, Георги Тодоров, Георги Ценов, запасните полковници К. Николов, П. Траянов и др. Сред целите, които си поставят, са борба за законност, обновление и реформиране на страната в духа на новото време, обединение на българския народ не само чрез войни, но и чрез култура и съгласие. Обявяват се за всякакви класови и съсловни борби, настояват за пълно използване на умствения труд и капитали, при което земята да бъде разделена между земеделците, помощ за инвалидите, вдовиците и сираците на загиналите във войните.
Съюзът се влива в Демократичния сговор, но не участва в преврата срещу Александър Стамболийски, нито в кървавите събития през 1925 г.
Именно като “сговорист” обаче Владимир Вазов е издигнат като столичен кмет и печели през 1926 г. Тримата му предходници от 1923-а дотогава Крум Попов, Паскал Паскалев и Георги Маджаров са убити. Печели още един мандат и е кмет до 1932 г.
След 9 септември 1944 г. ген. Владимир Вазов не е съден от Народния съд, но той и семейството му са интернирани в Рибарица. Умира там на 20 май 1945 г. от сърдечен удар. На погребението му освен най-близките присъстват само няколко души.
На гара Виктория го чака генералът, командвал британците в битката при Галиполи
В края на април 1936 г. генерал Джордж Милн отправя покана до ген. Владимир Вазов да гостува на конгреса на Британския легион. Присъстват общо 12 делегации от 12 страни. Тържествата ще са в хотел “Устон”. Първоначално той отказва, но ген. Христо Луков категорично му заявява, че е избран по искане на самите англичани.
На 10 май Вазов и председателят на съюза на подофицерите и на Съюза на пострадалите от войните са посрещнати на лондонската гара Виктория. Сред посрещачите освен Милн е и ген. Хамилтън, командващ войските при Галиполи, и председателят на Балканския комитет Едуард Бойл, който след две седмици ще посети България. Строена е почетна рота на Британския легион, веят се 29 държавни знамена, а отстрани са още 50 легионери. На всяка преминаваща делегация се отдават воински почести. Когато преминават тримата българи, придружени от ген. Хамилтън, той се спира и се провиква: “Гледайте, това е ген. Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел”.
Тримата българи отиват в Стафорд, където са приети от кмета на града, който ги приветства с: “Добре дошли в сърцето на Англия!”. Следва процесия из централните улици до паметника на загиналите във войните. Ген. Вазов поднася венец. След това разглеждат нови жилища за безработните, керамични и порцеланови фабрики, посещават и мини в Сток. Там управителят на фабриката се оказва бивш командир на батарея и му казва: “Ние имахме толкова слаба линия и никакви резерви. Ако българите знаеха това, те биха могли без всякакъв труд да разкъсат нашия фронт”. След ден става известно, че на конгреса на Британския легион наред с българите ще присъства сакскобургготският херцог, който и да е той тогава, френският генерал Вейган и унгарският Такач.
Конгресът е открит на 1 юни. Председателят му майор Фредерик Годли дава думата за приветствено слово на ген. Владимир Вазов и казва: “Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история”.
Ген Вазов е отправил покана до Британския легион негови представители да посетят България. Естествено, това не е негова инициатива. Всичко е предварително съгласувано с цар Борис. В тия години България все още сондира мнение относно назряващите събития, предстоящата Втора световна война и каква позиция да заеме. Англичаните уточняват бройката и решават, че вместо 12 ще са 20 души, включително и шотландски гайдар. Заедно с българите те пристигат в страната ни на 12 юни. Посрещнати са още на гарата в Цариброд, а в Калотина е излязло цялото село. В София са посрещнати от военния министър Христо Луков. После поднасят венец на Военното гробище, на който е изписано: “На падналите български храбреци – от Британския легион”. Следва манифестация с хилядно гражданство до хотел “Славянска беседа”. Следобед британските гости са приети от цар Борис и разговорът продължава близо час. После гостите изпълняват програмата, която им е приготвена: посещение във Варна, старата столица Търново и Плевен, Рилския манастир и Пловдив.
Още по време на техния престой в България е пристигнал на официално посещение и Ялмар Шахт, президент на Централната банка на Германия и смятан за бащата на “германското икономическо чудо”.
А кметът започва изграждането на Рилския водопровод
При избора си за кмет ген. Владимир Вазов произнася реч, в която казва: “А наистина има още много да се върши. Нуждите на столицата са твърде много пораснали, те са се увеличили много по-бързо, отколкото средствата за задоволяването им. Нам предстои да задоволим справедливите искания на столичното население по отношение на чистотата, хигиената, по отношение на водоснабдяването, канализацията, паважа, по отношение на осветлението, развитието на трамвайното движение, с една реч по отношение на благоустройството във всички посоки”.
И малко по-надолу: “Невъзможното ние не можем да направим, обаче ние имаме дълг и трябва непременно да направим всичко, което е възможно. Пред общото благо на столицата ще замлъкнат партийните и частните интереси. Ние трябва да се почувстваме като софийски граждани с еднакви общи интереси. Ще трябва да си подадем дружно ръка и на дело да покажем хубавия девиз: “Съединението прави силата”. Столицата е една малка държава… ако така присърце се заловим за работа, бъдете уверени, че ще се създадат условия, при които нашата млада столица не само ще расте, без да старее, но тя постепенно и бързо ще се разхубавява, ще става все по-приветлива, чиста, хигиенична и благоустроена, та да служи за пример не само на другите български градове, но и на градовете на чуждите държави, да бъде една истинска столица на Балканите”.
Какво свършва кметът генерал?
- Създава статистическо бюро, което води пълна статистика за общината както за сградите, така и за хората и данъците.
- Павира повече от 70 000 кв. м улици. Обявява конкурс за построяване на софийска кланица в Орландовци, чието строителство започва през 1930 г.
- Построява гара Подуяне.
- Открива т. нар. народни бани в кварталите.
- През 1928 г. в София се появява първата млечна кухня.
- Общинският съвет обсъжда проект за газово отопление на столицата, но той не е реализиран.
- По негово време започва изграждането на Рилския водопровод по проект на инж. Иван Иванов. През октомври 1926 г. е открит първият му етап Бистрица-София и ВЕЦ “Симеоново”.
- Осигурява канализация на част от Лозенец, около Централна гара и Военното училище.
- Организира за служителите с по-ниски заплати храна от общинските кухни, по-ниски наеми и отпуска допълнителни средства за облекло и обувки.
