Митата за огромния пазар от над 1,4 млрд.
потребители се намаляват драстично
Автомобилни части, машини, военни изделия, фармацевтика, ИТ, земеделие са основните сектори в България, които могат да се възползват от историческото споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия, което след години преговори е на финалния си етап. Това отваря огромен потенциал – икономиката на Индия, чието население е 1,45 млрд. души, се равнява на 3,4 трилиона евро, има годишен темп на растеж от 6% и се очаква скоро да надмине германската.
Миналата седмица двете страни приключиха преговорите, започнали още през 2007 г. Между втората и четвъртата по големина икономики в света се извършва търговия на стойност над 180 млрд. евро годишно, което подкрепя близо 800 хил. работни места в ЕС. Очаква се със споразумението износът на стоки от ЕС за Индия да се удвои до 2032 г., тъй като за 96,6% от продуктите митата се премахват или значително намаляват. Това ще спести и около 4 млрд. евро годишно.
Краят на тези преговори до голяма степен беше подтикнат и от
Доналд Тръмп, който се опитва да наложи
мита на всички
За Индия те са 25%, затова за страната е важно да намери нови пазари.
Стокообменът между България и Индия е на стойност 424,4 млн. долара за 2024 г. Той е отрицателен за нас – ние сме изнесли стоки и услуги за 174,7 млн. долара, а сме внесли за 249,7 млн. долара, показват данни на Министерството на икономиката и индустрията (кои са основните стокови групи – виж графиката).
За периода от януари до септември 2025 г. пък имаме внос за 237,5 млн. долара и износ за 165,7 млн. долара, като общият стокообмен е на стойност 403,2 млн. долара. Това е значителен ръст на годишна база.
На първо четене споразумението ще даде преки положителни ефекти върху агрохранителния сектор и хранително-вкусовата промишленост. За преработени храни като хляб, паста, сладкарски изделия и шоколад митата до 50% ще бъдат премахнати. Тези върху зехтина ще отпаднат.
Пред нас се открива и голям пазар за българското вино – там митата първоначално падат от 150 до 75%, а след това ще се свият до между 20 и 30%. За бирата се намаляват от 110 до 50%, а за безалкохолните и плодовите сокове вече няма да има никакви. Ставките за овчето месо от 33% отпадат, а при колбасите и месните заготовки мита до 110% се намаляват до 50%.
Освен това в споразумението се гарантира, че всички стоки, идващи от Индия, ще отговарят на стандартите и качеството на ЕС. Затова и за разлика от сделката Меркосур, която изкара земеделците на протести в Брюксел, този път производителите не се чувстват толкова застрашени. А и все пак стокообменът на ЕС с Индия е доминиран не от земеделска продукция, а от промишлени стоки, технологии и услуги. Сделката изключва и чувствителни за Евросъюза селскостопански продукти – говеждо и пилешко месо, ориз и захар, мляко на прах, мед, банани, мека пшеница, чесън и етанол, а от страна на Индия
се запазват търговските условия за
млечни продукти и зърнени храни
Митата върху машини и електрическо оборудване (досега до 44%), химикали (до 22%) и фармацевтични продукти (до 11%) ще бъдат премахнати за почти всички продукти.
И в трите сфери България има голям потенциал. И в момента в областта на лекарствата двете държави работят в много тясно сътрудничество, казва д-р. Петър Велев, председател на Индийско-българската бизнес камара и изпълнителен директор на фармацевтичната компания “Екофарм”, която от 25 г. оперира и на индийския пазар. Макар че Индия е производител на 60% от лекарствата в света, Велев е убеден, че повод за притеснение от конкуренция за България няма.
Друг потенциален сектор, който може да бъде притиснат от индийския внос, е текстилният. Той вече страда от по-евтините стоки, които се внасят от азиатския пазар. “България е специализирана в по-високия сегмент на качество, така че не би трябвало да има проблем”, смята обаче Велев и добавя, че Индия пък е специализирана в кожените изделия.
По думите му износът на България за Индия всъщност е доминиран от готови военни изделия – традиция, която започва още от времето на социализма. Това е важно в контекста на другото споразумение, което азиатската държава, разполагаща с третия по големина в света бюджет за отбрана, сключи с ЕС – това за сигурност и отбрана. Нуждите на Индия в момента са големи, след като влезе в милитализирани конфликти с Пакистан и Китай. В същото време страната се опитва да диверсифицира доминираните от Русия доставки на военен арсенал и се насочва към САЩ и Европа. Въпреки че споразумението не включва конкретни ангажименти за покупка, все пак е ясен сигнал за интерес и готовност.
В автомобилния сектор обаче потенциално се отваря най-голяма перспектива за България. Индия ще предостави тарифни намаления на ЕС, които никой от другите ѝ търговски партньори не е получил - те постепенно намаляват от 110% до 10%, докато
след пет до десет години ще
бъдат напълно премахнати
за автомобилните части. Автомобилният клъстер в България е представен от десетки заводи за кабелни системи, електроника и други части, които се използват от големите европейски производители като VW, BMW, Mercedes, Stellantis и други. Ако те успеят да разширят присъствието си в Индия, това е реална възможност за увеличение на износа и капацитета у нас. Същото се отнася за български машини, части и компоненти, които се използват от европейската индустрия.
Не е за пренебрегване и пазарът на услугите и софтуер, а това са сектори, в които страната ни се представя добре и също ще усетим ползи. Споразумението ще предостави на дружествата от ЕС привилегирован достъп до индийския пазар на услуги, включително до ключови сектори като финансовите услуги и морския транспорт.
Според Велев обаче една от най-големите ползи за България от търговското споразумение ще дойде не от износ на стоки, а от внос на кадри. Защото сделката включва и опростяване на процедурите и препоръки по сектори и индустрии именно за внос на работна ръка.
У нас има огромна липса. През 2023 г. липсват 280 000 души. Най-фрапантна е ситуацията в здравеопазването, където по официални данни не ни достигат между 3000 и 4000 медицински сестри, казва председателят на камарата. Той вижда потенциал в това, че през миналата година индийските студенти по медицина у нас са се удвоили. Освен това 60% от работната ръка в Индия е под 30-годишна, а заплатите там вече не са толкова ниски.
Камарата е в готовност да помогне на българските компании, които искат да разширят пазарите си към Индия. “И сега регулярно се провеждат срещи из страната. Българският бизнес няма традиции за работа в тази част на света, но ние го образоваме. Има много технически неща, но виждам много подготвени български фирми с потенциал. Оптимистично настроен съм, че Индия вече няма да е толкова екзотична дестинация”, убеден е Велев.
В споразумението също е предвидена помощ за малките предприятия - и двете страни ще създадат специални звена за контакт, за да им предоставят информация и да им помогнат с всеки конкретен проблем.
32,9 млн. евро са индийските инвестиции у нас за третото тримесечие на 2024 г. Спрямо 2022 г. те нарастват с 3 млн. евро, но пък през 2021 г. са били повече – 46,4 млн. евро, показват данни на икономическото министерство.
По информация на икономическото министерство стоманата е била най-трудният въпрос в преговорите най-вече поради ниското ниво на гъвкавост на ЕС предвид паралелното разработване на новата ни рамка за защита на сектора от световните производствени свръхкапацитети. Голяма част от преговорите са преминали именно по изясняване на този въпрос. Това е било от изключително значение и за Индия, тъй като за правителството ѝ е много трудно да представи на индийското общество сделка, която би довела до загуба на пазарен достъп в сравнение с настоящата ситуация.
По отношение на автомобилите освен намаляването на митата се предвижда въвеждане на квота – за двигатели с вътрешно горене и отделно за електрически превозни средства с батерии, тъй като Индия иска да позиционира своите коли на ток.
