Музикантът още през лятото си изключил всички телефони, не искал да общува с никого
"Личо Стоунса страдаше от тежко заболяване, но не искаше да се лекува." Това разказа пред "България Днес" с нескрита болка от загубата на рок ветерана именитият композитор, също родом от Пловдив, Стоиц Гъдев.
"Познавах много добре Личо. Ние сме съседи, на 20 метра един от друг. И много често се виждахме. Много обичахме не само да слушаме музика, но и да я анализираме", разказва Гъдев.
"Но през лятото Личо си изключи всички телефони. Всичко! Фейсбук, телефони... И никой не знаеше какво става. Не искаше да общува с никого. Ей така си отиде Личо, както живя. Без да се лекува, без нищо, а е имал онкологично заболяване. Един колега случайно ми каза. Видял е сестра му и тя споделила, че той е много тежко болен, много е зле. И сигурно само тя и племенникът му са го виждали, преди да почине. Последно го видях долу пред блока. Викам му, че много е отслабнал, а той ми отговори: "Ами защото малко ям". И на мен не ми каза за болестта си. Не е взимал лекарства. Това го знам от сестра му. Нищо не е взимал! Как е изтърпял тези болки, просто не мога да си представя", удивлява се на стоицизма на Стоунса неговият колега и комшия.
Той не може да се примири, че "много хора взеха да си правят пиар дори и със смъртта на Личо". "Аз съм просто вцепенен", каза Стоиц Гъдев.
"Двамата направиха може би най-хубавата плоча на Лили - "Вечност". Те имат голямо общо творчество зад гърба си, стотици концерти в бившия СССР. Но Личо дава звука, китарата в песни като "Наше лято" и "Вечност". Лили няма по-добра плоча. И няма и да има", смята Стоиц Гъдев.
По думите му една от най-големите заслуги на покойния легендарен рокаджия е "в Пловдив да погледнат на китарата по нов начин". "Защото той си беше първият тук, говоря за рокендрола, който в онези времена не беше музика, правена иху-миху, като в днешните, чалги-малги, за забавление. Той беше свобода! И рок музикантите с прически, с облекла дразнеха. Кого дразнеха - системата. И Личо си остана верен на този дух. Другите се примириха някак си. А той не можа да го направи. не можа да го пречупи това нагаждане, това сервилничене, това съобразяване с интереси... Остана си безобразно честен, откровен, готин", възхищава се на смелостта на Стоунса да бъде "свободен човек в едно несвободно време" Гъдев.
За първи път пред медия маестрото издаде, че отишлият си миналата седмица топмузикант е "създал "Тангра".
"След това - и "Диана Експрес". Свири известно време с Митко Щерев. После и с един велик пловдивчанин - Радул Начков - Радко Ярката. И след това прави група пловдивски музиканти с Лили. Е, как да влезе да свири в една кръчма - примерно "Мъртви листа"? Няма как да стане!", категоричен е известният композитор.
"Ако бяхме на място, нашите институции или някой друг трябваше, когато той се прибра от Швеция, а тогава Личо още беше млад, да се продуцира. Нещо да се направи. Той беше горд човек, нямаше да отиде да се моли. Плоча ли да се направи, дискове, концерти... Трябваше някой да го хване и да го побутне. Държавата трябваше да обърне внимание на хора като него, те не са като другите. Еврофондове, субсидии... него такива неща изобщо не го интересуваха. Но никой не обърна внимание. Не само Личо, цялото им поколение бяха разкошни хора и музиканти. Никой обаче ни ги побутна. Нарочно ли го правеха, не знам. като че ли имаше негласен заговор да ги оставят да си отидат ей така", тъгува пловдивският маестро.
Йорданка Христова: Беше страхотен музикант!
"Познавах го добре, но не сме имали съвместни изяви, не ми е акомпанирал с китара, не сме участвали в общи концерти... Личо имаше любовна връзка с Лили Иванова. За него мога да кажа само прекрасни неща! Страхотен музикант! Загубата му е загуба за цялата българска музика!", каза пред "България Днес" естрадната легенда Йорданка Христова за една от най-ярките емблеми на българския рок.
Колеги на Личо Стоунса разказаха пред вестника, че великият рокаджия също е имал респект към творчеството на Данчето.
"Двамата много се уважаваха. Дори тя му подари много скъпи струни за китара от чужбина", спомнят си рок ветераните.
Два пъти на косъм от смъртта
За рок средите у нас не беше тайна, че съдбата на два пъти спасява живота на българския Джими Хендрикс. Първия път през декември 1971 г., когато е трябвало да лети с оркестър "София", но самолетът избухва в пламъци на летище София. Загиват половината музиканти от бенда, включително неговият ръководител Николай Арабаджиев-Фучо и естрадната звезда Паша Христова. По чудо оцеляват Янка Рупкина, Борис Годжунов и Мария Нейкова. През 1994 г. Стоунса го сполетява тежка автомобилна катастрофа, при която оживява, но остава инвалид, и се връща в родината след 10-годишна емиграция.
Опелото на Личо Стоунса миналата седмица бе озвучавано от музиката на неговия идол - Джими Хендрикс. А рокаджии споделиха, че е редно да се помисли и да се направи паметна плоча или паметник на Стоунса в Пловдив, и посочиха, че ще задействат инициативата през общината.
