Втори съд потвърди, че джамията "Фетих Мехмед султан" в Кюстендил е общинска. Софийкият апелативен съд потвърди решението на Окръжен съд – Кюстендил, който отхвърли искането на Мюсюлманското вероизповедание. Решението на втората инстарнция може да се обжалва през ВКС.
През 2013 г. Мюсюлманското изповедание заведе иск, против Община Кюстендил за признаване за установено, че вероизповеданието, на основание реституция, е собственик на недвижим имот – състоящ се от 290 кв. м., на ул. „Цар Освободител" №105- А, заедно с намиращата се в него джамия, с предназначение – култова религиозна сграда, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имота.
Съдиите смятат, че липсват писмени доказателства за учредяването и съществуването на Мюсюлманска вероизповедна община в гр. Кюстендил, за което, съобразно действалия от 1919 г. Устав се е изисквало разрешение на Министерство на външните работи и на изповеданията, която МВО да е имала правосубектността на юридическа личност. Представените от ищеца удостоверения, издадени от Дирекцията по вероизповеданията при МС не съдържат данни, подкрепящи подобен извод.
Няма и доказателства, ако се приеме, че е съществувал подобен правен субект, последният да е притежавал в собственост процесния поземлен имот и намиращата се в него сграда-джамия, на някакво правно основание – правна сделка, по давност, по силата на закон или по друг, определен в закон, начин. По делото липсват доказателства, че след 1878 г., респ. след 1919 г. конкретен правен субект, в частност Мюсюлманската общност в Кюстендил е упражнявала в период, по-дълъг от 20 години, фактическа власт по отношение на процесния имот, демонстрирайки поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем.
Липсват предпоставки да се приеме наличие на хипотеза за възстановяване на собствеността, тъй като не се установява, а и не се твърди, че имотът е бил одържавен, отчужден, конфискуван или незаконно отнет, поради което няма как да се приеме, че в полза на ищеца е настъпила реституция по силата на закона.
