На 30 януари се навършват 172 години от рождението на Стефан Стамболов. Роденият в Търново революционер и политик оставя своята следа в историята в онези бурни времена, когато българите се разделят с романтичните революционни идеали и се изправят пред суровите реалности, свързани със съзиданието на младата държава. "Управлението на политическият кабинет на Стефан Стамболов, от 1887 г. до 1894 г., се свързва както с незабравимите победи в образованието, културата и стремежът към модернизация във всички сфери на стопанския живот, така и с разгорещени партийни страсти, междуособици и разправа с политическите противници", разказва проф. д-р Светла Атанасова от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Публичният образ на Стамболов е силно противоречив и изграждан в продължение на десетилетия, както от неговите съвременници, така и от политици, журналисти и историци. „Българофил" по убеждение, той показва на външния свят, че българската история се „твори" вътре в страната. Неговите уроци дават самочувствие на бъдещите политици да излязат от сянката на източното или западното влияние и да отстояват държавния суверенитет.
Във фондовете на музея се съхраняват оригинални фотографии на Стефан Стамболов и неговото семейство.
В музейната експозиция са представени снимки на младият Стефан Стамболов, свързани с участието му в националноосвободителното движение и първите години след Освобождението. Един от неговите оригинални портрети представя 23-годишният младеж по време на Руско-турската война, като секретар на Славянския комитет и военен пратеник в помощ на Българското опълчение. Снимката е правена в Букурещ през 1877 г. На обратната й страна се съдържа посвещение: „На моя приятел Ю. х. Пенчев – Букурещ, 12 юли 1877 г." Посланието е отравено към търновският аптекар Йордан х. Пенчев.
От ранните години на бъдещият държавник е фотографията на участници във Временното руско управление пред вилата на Стамболов в Търново, както и снимката на Стамболов с приятелите и съмишленици Георги Живков, Димитър Петков и Панайот Славков.
Интерес в музейната колекция представляват семейните снимки, правени в София във фотоателието на Карастоянови. По-зрелият Стамболов с променена визия и осанка на държавник позира в студио с декори със съпругата си Поликсена – високо образована и изтънчена дама, произхождаща от богатата свищовска фамилия Станчови. На друга фотография, той е представен в семейна обстановка със съпругата Поликсена, неговата майка Евгения, сестра му Мария заедно със съпруга си Сава Муткуров и други родственици.
В експозицията са показани и портрети на трите деца на Стефан Стамболов – Вера Стефан и Коста. Голяма част от тези реликви постъпват в Търновския музей през 1957 г. и са резултат от диренията на тогавашния уредник в отдел „Възраждане" проф. Димитър Овчаров. Последните фотографии са подарени от Христо Войводов – синът на Христо Иванов Големия.
Образът на великия държавник е запечатан и във фотографиите от регентския период (1886-1887) и от годините когато заема поста министър-председател (1887-1894). В експозицията е показана последната му снимка на смъртния одър от 1895 г., жестоко посечен и обезобразен от своите врагове, посочва проф. д-р Светла Атанасова.
