България е на трето място в Европейския съюз по новоинсталиран капацитет за съхранение на енергия с батерии през 2025 година, превръщайки се в един от най-бързо растящите пазари в Европа. Само за една година страната реализира ръст надхвърлящ 1100 на сто, показват данните от годишния доклад за пазара на съхранение на енергия в ЕС, публикуван от Европейската соларна асоциация (SolarPower Europe), съобщи БТА, като се позова на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).
От около 200 MWh инсталиран капацитет през 2024 г., България достигна близо 2500 MWh към края на 2025 г. Очакванията са още през настоящата година капацитетът да бъде увеличен четири до пет пъти, като в момента в страната се изграждат над 10 000 MWh батерии, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Развитието в България се случва на фона на рекордна година за Европейския съюз, в която са инсталирани над 27 гигаватчаса нови батерии, или 45 процента повече спрямо предходната година. България заема трето място след Германия и Италия, с пазарен дял от 9 на сто през 2025 г.
Общият капацитет за съхранение на енергия в Европа вече е десет пъти по-голям спрямо 2021 г. Анализи на Европейската соларна асоциация сочат, че до 2030 г. този капацитет трябва отново да се увеличи десетократно, за да се гарантират стабилността на електроенергийните системи и ускореният преход към чиста енергия.
„Този темп ясно показва, че батериите вече не са екзотика или технология на бъдещето. Те са ключов елемент на днешната енергетика," коментира Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ), цитиран в съобщението.
През 2025 г. страната отбеляза и още едно стратегическо постижение - в България заработи първата в Европа гигафабрика за батерийни системи, получила стратегически статут по европейския регламент за индустрии с нулеви емисии. Това поставя страната сред малкото държави в ЕС, които едновременно внедряват и произвеждат ключови технологии за енергийния преход, отбелязват от асоциацията.
Успешна година отчетоха и българските строителни и инженерни компании. Българска компания е водещият интегратор на големи соларни централи и индустриални батерии в Европа, а заедно с десетки други родни фирми реализира проекти в цяла Европа, утвърждавайки България като еталон за качество и експертиза в сектора.
„За държави като България енергийният преход е преди всичко икономическа тема, а не абстрактна климатична цел," подчертава Газдов. „Токът от възобновяеми източници е изключително евтин. Това прави индустрията по-конкурентна, привлича инвестиции и задържа работни места", допълва той, цитиран в съобщението.
По думите му ВЕИ имат и още едно ключово предимство. „Възобновяемата енергия е местен ресурс, който увеличава енергийната ни сигурност. Никой не може да врътне кранчето на слънцето и вятъра - нито големият брат от изток, нито този от запад. Това е фундаментално важно в свят на кризи и геополитическо напрежение", уточнява Газдов.
Пазарните данни показват, че борсовите цени на електроенергията са най-ниски през деня, когато слънцето произвежда най-много ток, а вечер при най-високо потребление те се повишават. Соларната енергия вече е ключов фактор в енергийния микс на страната. В топлите месеци, между март и септември, тя осигурява до и над 70 на сто от потреблението на електроенергия в светлите часове.
„Батериите позволяват евтиният ток от слънцето да бъде съхранен през деня и използван вечер, когато е най-търсен и най-скъп," обяснява Газдов. Според него това означава по-ниски сметки именно по време на вечерния пик, както за домакинствата, така и за индустрията.
За да има ниски и стабилни цени през цялата година, е необходима и вятърната енергия, която произвежда най-много електроенергия вечер и през зимата, когато слънцето отсъства. Слънцето и вятърът имат различен профил и се допълват естествено, а батериите са „лепилото", което ги свързва в една работеща система, е отбелязано в съобщението.
Въпреки позитивните новини, АПСТЕ обръща внимание и на сериозен риск за бъдещото развитие на ВЕИ и батериите - държавните продуктови такси за бъдещо рециклиране. Проблемът не е в самата идея за рециклиране, а в начина, по който таксите са въведени и прилагани в България. Размерът им е между 5 и 10 пъти по-висок от този в други европейски държави. Сред най-фрапиращите разлики са: 460 евро/тон за фотоволтаични панели в България, при 40 евро/тон в Нидерландия и 2800 евро/тон за литиево-йонни батерии, при 600 евро/тон в Унгария и 300 евро/тон в Румъния, е посочено в съобщението. Според асоциацията в резултат вместо стимулиране се получава значително оскъпяване - соларните панели поскъпват с до 35 на сто, а батериите - с близо 20 процента.
По данни на Министерството на околната среда и водите в България няма изградена инфраструктура за рециклиране на тези технологии, а продуктовата такса има санкционен характер, без връзка с реални бъдещи разходи. Това създава парадокс, при който бизнесът плаща високи такси днес, без гаранция за реално рециклиране след 15-30 години и без механизъм за отчетност и контрол, отбелязват от АПСТЕ.
„България е в решаващ момент от енергийната си трансформация," обобщава Никола Газдов. „Евтината, предвидима и местна енергия е конкурентно предимство. България има шанс да го използва. Водим в съхранението на енергия и имаме реален потенциал да се превърнем в основен балансьор в региона. За да запазим и усилим тази позиция, са нужни предвидими правила, разумни регулации и политики, които насърчават – а не оскъпяват – чистата енергия", посочва той.
