- При реставрация се разкрива, че изображението е с два живописни слоя - от XVII и от XIX век
- 84 изключителни образеца на православната иконопис са част от фонд "Християнско изкуство", създаден от Станка Димитрова, чието име носи артпространството
Икона на Исус Христос, изобразен с монголоидни очи, се съхранява във Ватикана. Копието на православната икона е от художествената галерия "Станка Димитрова" в Кърджали.
Произведението попада в сърцето на католицизма през 2023 г. като дар за покойния вече папа Франциск, поднесен от българска делегация, в която са включени бившият кмет на община Кърджали Хасан Азис, енорийският свещеник отец Петър Гарена и районният мюфтия Басри Еминефенди.
Изображението върху иконата е с два живописни слоя, което се установява при реставрацията . Горният слой е от XIX век, а под него има втори, който е от XVII век.
"Част от старото изображение е било повредено. Вероятно това е причината през XIX в. да бъде изографисана отново", твърди уредникът на кърджалийската галерия д-р Мария Спиридонова. Именно
вторият зограф рисува Христос с монголоидни очи
"В XIX век нахлуват влияния от Западна Европа. Използват се повече цветове, образите стават по-реалистични. Такива са иконите на Константинос Алексиу. В галерията имаме негова икона "Успение Богородично", на която Исус Христос е представен в профил, когато приема душата на майка си. Това по принцип е неприемливо за каноничната православна икона, защото персонажите, които са светци, задължително трябва да са в 3/4 или анфас, за да имат визуален контакт очи в очи с молещия се.
Това е причината светците никога да не се рисуват в гръб. По този начин най-често се изобразяват демоничните образи или тези, които не са светци. В иконата на Константинос Алексиу има и някои апостоли, които са в гръб. Това е абсолютно западно влияние", смята д-р Мария Спиридонова.
И двете икони са част от фонд "Християнско изкуство" на кърджалийската галерия. Той включва около 400 експоната. Те не са само икони. Във фонда се съхраняват също църковна утвар и книги - 84 от най-интересните икони са изложени в криптата в подземието на художествената галерия, чиято сграда е една от най-старите административни сгради в Кърджали и някога в нея се е помещавал турски конак.
Фонд "Християнско изкуство" е създаден от покойната уредничка Станка Димитрова, чието име днес носи художествената галерия. През 60-те и 70-те години тя се нагърбва с мисията да спаси иконите от рушащите се черкви в обезлюдяващите села на Източните Родопи.
"Димитрова успява да убеди управляващите по това време комунисти,
че става въпрос за културно наследство. Създадена е комисия, която да започне обходи по селата на община Ивайловград, попадаща по това време в рамките на Кърджалийски окръг. Обиколени са селата Костилково, Долно Луково, Мандрица, Пелевун", разказа Емил Пенчев, уредник в галерията, който е работил със Станка Димитрова.
Голяма част от ценните икони, съхранявани в кърджалийската галерия, са от църквата "Св. Богородица" в село Костилково, която е била огромна и изключително красива.
"В началото на XX век селото е било обитавано от гърци, които се изселват, а на тяхно място идват основно мюсюлмани и малко българи, които не са поддържали църквата, строена през XIX век. След 1944 г. положението става още по-лошо.
Църквата е отворена, вътре са се гледали домашни животни. Когато Станка Димитрова влиза в храма, се ужасява от гледката.
Всички икони и стени били в екскременти от прилепи
Станка Димитрова прави протокол за състоянието на храма и взема в галерията иконите, за да бъдат реставрирани и съхранени", разказва д-р Мария Спиридонова.
В периода през 80-90-те години на XX век започват набезите на хора, търсещи съкровища. Според местните легенди, преди да се изселят, гърците са скрили златото си около църквата.
Заради многото иманярски изкопи около храма, стените му поддават и падат. В момента има останали само части от основите. Гърците, живели в ивайловградските села, били заможни. Занимавали се предимно с бубарство, което било доходоносно, и можели да си позволят изработката на качествени икони.
"Гърците са наемали високоплатени иконописци, което личи и от изработката на иконите. Направени са с много добра и плътна дървена основа,
живописният слой е с качествени бои, използван е златен варак
Работили са майстори като Никола Одринчанин и Панайотис от Енос, двама зографи с име Зисиос, които са творили в едно и също време", каза д-р Мария Спиридонова.
Най-старите икони от фонда на кърджалийската галерия са от XVII век. Станка Димитрова ги открива в църквата в село Долно Луково, което е било населявано не от гърци, а от българи. Взети са само част от иконите, защото храмът е бил обгрижван от местните хора.
По-късно църквата е обявена за паметник на културата. Сградата е завършена през 1806 г., а по-старите икони вероятно са били донесени от друг храм. Църквата е построена набързо. Според една от легендите е издигната за една седмица. Друго предание гласи, че е зидана само нощем, защото в началото на XIX век разрешението за изграждане на християнски храм се е давало трудно от Османската империя. В църквата в Долно Луково работи също Зисиос и почти всички икони са негови.
Според документацията на Станка Димитрова иконите от XVII век са били поставени в притвора на църквата, където по време на богослуженията са стояли жените.
В това помещение са намерени и светогорски щампи. Димитрова усеща, че подът не е стабилен. Когато разравят почвата, откриват щампи, изработени в Света гора. Те били заровени на плитко, увити в ленени кърпи.
Освен иконите от Ивайловградско във фонда има и такива от Кърджалийско. Повечето от тях са домашни. Две от тях са от енорийския храм "Св. Георги Победоносец". За едната е използван седеф от миди.
Другата, която се нарича Св. Богородица Неувяхващ цвят е с изключително красиви детайли. Произходът на двете икони от кърджалийската църква не е уточнен. Вероятно са били дарени, но няма документи.
"В архива, останал от Станка Димитрова, е описано къде са намерени иконите, как са реставрирани и съхранявани. Кои са зографите научаваме от надписите и от стила на изображенията. Няма информация и как са попаднали в дадената църква и дали някоя от иконите е чудотворна. Част от храмовете вече не съществуват и трудно можем да сглобим пъзела", твърди д-р Мария Спиридонова.
