- Лекарства и алкохол не помагат, а засилват тревожността при полет
- Пилотът Марио Бакалов и психолозите Евгения Тенева и Елена Пенчева учат на практични техники
Страхът от летене засяга милиони хора и може да варира от леко притеснение до силна тревожност, която отказва хората от пътуване със самолет. Онлайн семинар, воден от пилота Марио Бакалов и психолозите Евгения Тенева и Елена Пенчева, помага на участниците да разберат причините за този страх и реакциите на тялото при стрес. Форматът съчетава авиационни знания, развенчаване на митове за летенето и практически психологически техники за справяне с тревожността в реални ситуации. Семинарът е в малки групи, не замества медицинско лечение, но дава знания и увереност за по-спокойно и сигурно летене. Първият семинар бе на 25 януари, а днес от 18,45 часа се провежда още един. Обучението протича в група от максимум 12–14 участници. Това дава възможност за активен диалог, споделяне и задаване на въпроси. Програмата включва онлайн срещи в различни дни с обща продължителност над 4 часа, като значителна част от времето е отделена за дискусия на живо.
Какво съветват Бакалов и Тенева - прочети в интервюто.
– Имам близки хора, които няма да се качат на самолет и така ограничават живота си. Има ли статистически данни колко хора изпитват страх от летене?
Марио Бакалов: Има различни проучвания, най-вече в Америка. Трудно е да се каже точно, защото тревожността е различна, но грубо между 20 и 40% са хората със страх от летене.
Евгения Тенева: Да, приблизително всеки трети човек има изразено чувство на тревожност по време на полет.
– Откъде е вашият интерес да помагате на хората, които имат този страх?
Е.Т.: Аз самата страдах от силен страх от летене от детска възраст, от първия ми полет, когато бях на седем години. За мен това беше изключително притеснение. В студентските ми години, когато следвах психология в Берлин, беше просто немислимо да се кача в самолет. Е, летяла съм, но с ужасен страх, започващ още от закупуването на билета, придружен от всичките симптоми, които и други хора познават.
– Какви са симптомите?
Е.Т.: Най-различни: от стягане в гърдите, свиване на стомаха, изпотяване на ръцете, сърцебиене, повърхностно дишане. Толкова силно е притеснението, че човек се разтреперва. При мен се появяваха не само по време на полет, а дни преди това – свързани със заспиването, кошмари. Просто моят страх беше много силен.
– Явно сте го преодолели, след като сте били стюардеса. Как?
Е.Т.: Авиацията винаги ме е привличала и мотивът да преодолея този страх беше силен. Преодоляването му не е лек процес и не става от днес за утре. Свързано е с различни фази – някой път човек е по-уверен и му се отдават нещата, после се връща назад няколко крачки, но стъпка по стъпка успях и дори превърнах летенето в своя професия. Като се качих в самолет като стюардеса, изпитах тази лекота и това удоволствие от летенето и за мен до ден днешен това е нещото, което обичам най-много да правя.
– Какво направихте, за да имате тази лекота, да премахнете паниката?
Е.Т.: Едно от най-основните неща е, че престанах да се боря със страха. Това чувство е изключително неприятно и затова на човек му се иска да го потисне, да го няма – борим се с него. Това не помага, напротив, засилва го.
– Да се остави човек на страха ли?
Е.Т.: Просто трябва да приемем, че този страх съществува, но това не означава, че съм в реална опасност. Тогава нашият мозък започва да учи, че сме в безопасност. Това не е лесен процес, защото страхът има няколко изражения – той е на мисловно, на емоционално и на телесно ниво.
Когато сме в ситуация на силна тревожност, паникатака,
не можем да разсъждаваме логично,
нямаме възможност да се успокояваме със съзнанието, което имаме, че летенето е най-безопасният транспорт.
– Вие потърсихте ли помощ, или сама се справихте?
Е.Т.: Смесен подход беше. Много се занимавах сама и си набавих адекватна информация за авиацията, за принципите за безопасност – как функционира всичко, какво означават звуците, движенията на самолета. Точно това, което Марио Бакалов прави в частта на семинара – да даде адекватна информация на хората, защото има страшно много митове, които трябва да бъдат развенчани. Заради тях мозъкът си развива истории, които нямат общо с реалността, и оттам идва едно чувство за заплаха, което не е истинско.
Това е едното, което направих, а другото е много работа на телесно ниво с различни техники за дишане, за да овладея телесните проявления на страха, да се успокои нервната система и отново да си върна разсъдъка.
– Г-н Бакалов, вие имали ли сте пътници с паникатаки и как се справяте като командир на самолета?
М. Б.: Както казва статистиката – всеки трети човек изпитва тревожност по време на полет, така че се случва да имаме пътници, които получават паникатаки. Някои не го показват, други още в началото споделят за страха си. Често заставам на вратата, за да ме видят хората, защото те трудно дават контрол на други. Някои от тях ги каня, докато сме на земята, в пилотската кабина, за да видят работното ни място, че сме нормални хора. Когато знаят на кого са предали контрола, това действа успокояващо.
Има и такива, които вземат лекарства, пият алкохол и по време на полет стават още по-тревожни, защото това не помага. Стигало се е до буйстване на борда и ситуации, в които е нужно да ги успокоим. Моите колеги са обучени и могат да деескалират ситуацията, да успокояват. Така че това е всекидневна ситуация за екипажите, защото много хора имат такъв страх и някои, за съжаление, го потискат и го игнорират, но той е там. Най-правилното е да се заемат с него, да разберат откъде идва и какво могат да направят.
– И откъде идва?
Е.Т.: Често хората не се страхуват от самото летене, турбуленцията или шумовете, а от усещането за загуба на контрол, защото мозъкът ни предпочита предсказуеми ситуации.
Това чувство на несигурност активира стресовата ос на организма – хипоталамусът, хипофизата и надбъбречните жлези освобождават стресови хормони като адреналин и кортизол. В резултат на това се появяват физиологични реакции като ускорен сърдечен ритъм, стягане на мускулите и повишено внимание. Комбинацията от тези фактори
създава усещането за пълен контролен дефицит, карайки мозъка да реагира, сякаш е заплашен,
въпреки че реална опасност няма.
– И какво да направим с мозъка по време на полета?
Е.Т.: По време на полет е важно да стабилизираме телесните си усещания, да поемем контрол върху това, което можем. И дишането например е едно нещо, което напълно зависи от нас.
– Ако пътникът е с паникатака, как ще му повлияе дишането?
Е.Т.: Когато някой е в стрес, диша повърхностно и много бързо и това може да отключи паникатака, защото твърде бързо издишваме въглероден диоксид. Това води до свиване на кръвоносните съдове в мозъка и до временно намаляване на притока на кръв към него, което причинява усещане за мравучкане, изтръпване и кара мозъка да получи сигнал: “О, ужас, умирам”. Това всъщност е най-неприятното при една паникатака.
Затова е важно да се регулира дишането. Има няколко техники, които са ефективни, например диафрагмалното дишане. Едно поемане на въздух през носа за около 4 секунди, така че коремът да се напълни. След това плавно, бавно, продължително издишване, което е по-дълго от вдишването, примерно около 7 секунди. Когато дишаме дълбоко с корема, диафрагмата се движи нагоре-надолу и физически стимулира парасимпатиковата част на автономната нервна система – тази, която е отговорна за успокояването и възстановяването. Това води до забавяне на сърдечния ритъм, отпускане на тялото и усещане за по-голям контрол.
Ключът в коремното дишане е именно по-дългото и бавно издишване. То
помага на нервната система да премине от режим на тревога към режим на спокойствие,
което ни позволява отново да използваме логическата част на мозъка и рационалното мислене. Така можем да си дадем сметка: “Да, страхувам се, но в момента няма реална заплаха”.
– Но ако това не подейства? Какво – да се натъпчем с лекарства или алкохол ли?
Е.Т.: Не, в никакъв случай. Както Марио обясни, това има обратен ефект във въздуха, защото там условията на налягане и влажност са други и алкохолът действа по-различен начин – много по-бързо, много по-силно. Справянето със страха от летене не започва по време на полета, а доста преди това – с едни стабилни тренировки, които да използваме по време на силна тревожност.
И Марио ще ви каже, че пилотите и стюардесите, екипажите непрекъснато тренират всякакви ситуации, които могат да настъпят на борда.
– Какви ситуации са в плановете за тренировки, г-н Бакалов? Може да е неприличен въпрос, но какви страхове изпитват стюардесите и пилотите?
М.Б.: Страх може би не е точно думата, но по-скоро респект към това, което правим, защото това е професия, която изисква да се следват правила и процеси. Няма много голяма толерантност към импровизации, тя е много подредена. Авиацията се учи от всякакви грешки и инциденти и затова ние постоянно се адаптираме, за да бъдем все по-безопасни. Авиацията става все по-безопасна, а трафикът се удвоява, утроява. Така че - да, ние имаме уважение към това, което правим. В някакви моменти в живота може и да се случи да има някаква форма на страх, но ние имаме за такива ситуации програми, които ни подкрепят. В никакъв случай не пренебрегваме възможните рискове и сме максимално подготвени.
– Шумовете в самолета, турбуленциите са един от стресовите елементи за пътниците. Какво могат да причинят те?
М.Б.: Имаме един основен проблем и това е, че хората нямат достатъчно информация или са попадали на грешната, затова са всичките тези митове. Работим хората да имат вярната информация – какво се случва в един самолет, как са обучени пилотите, как лети един самолет, каква е статистиката, колко е опасно действително, изобщо опасно ли е.
– Опасно ли е?
М.Б.: Може ли турбуленцията да счупи самолет - не може, никога не се е случвало. И когато хората знаят това, вероятността да имат катастрофични мисли от сорта на: “има турбуленция, сега ще паднем и ще умрем всички”, е малка. Другото нещо е, че когато сме под висок стрес, невинаги имаме достъп до главния мозък, където е информацията. Тоест знанията са някъде в чекмеджетата, но ние не можем да отворим вратата, защото сме в паника, и затова трябва да намалим стреса си. Затова даваме техниките за контрол, за да си намалим тревожността и да можем да стигнем до другата част на главата, където е информацията, и да си кажем: “Абе, вярно ли е, че сега може този самолет да падне от турбуленция?” Отваряме вратата и виждаме какво знаем за турбуленцията – тя е неприятна, друса, обаче няма да счупи самолета.
– Пилотите дават информация, че предстои турбуленция. Това как въздейства?
М.Б.: Пилотите предупреждават, ако предстои турбуленция. Но хората, освен че искат да виждат отговорните за полетите, голямо спокойствие им дава да чуват гласа на командира в нестандартни ситуации, който със спокоен тон и с капитанския авторитет им казва какво се случва и защо се случва. Това веднага намалява напрежението.
– Какви други техники освен дишането може да се приложат, за да излезе човек от стреса и да построи моста към онази част от мозъка, която ще донесе успокоение?
Е.Т.: Когато изпаднем в тази негативна спирала, в която катастрофичните мисли стават шумни, големи и направо запълват главата ни, трябва да прекъснем този цикъл и да упражняваме техники, които активират нашите сетива – обоняние, слух, зрение, тактилното усещане. В една определена последователност се връщаме тук и сега, за да прекъснем този цикъл. Реално работим с това хората да тренират. Трябва
да се научим умишлено във всекидневието си да допускаме малки несигурности
Например да не се проверява дали ще има турбуленция, какво ще е времето, човек да допусне неизвестността, за да може да се научи, че въпреки нея е в безопасност.
Подготовката за полета е много важна. Какво да правим в дните преди него? Хубаво е да обърнем внимание дали спим достатъчно, какви напитки консумираме, какво е физическото ни състояние. Това са техники и препоръки за хора, които имат сериозен страх. Работим върху това какво да правим, когато сме на летището, как сами да подкрепим себе си. Всичко опира до това да фокусираме вниманието си върху нещата, които можем да контролираме.
– Г-н Бакалов, при хората има различни видове страхове. Някои може би няма да се страхуват, ако летят час и половина, да кажем, до Виена, но ще се притесняват да летят до Малага или над океана. Защо е така?
М.Б.: Често усещаме това, което казахте – хората са по-склонни на къси полети. Смятат, че когато се лети над вода, над пустиня или през нощта, е по-рисковано. Това е заблуда. Статистиката не вижда разлика дали полетът е над вода, или над пустиня.
– Казват, че храната на борда и напитките, както и продажбите на стоки са за отвличане на вниманието от страха и да минава по-бързо времето. Така ли е?
М.Б.: Това са един вид патерици. Използват се стратегии, които работят краткосрочно.
Е.Т.: Все едно да ви боли главата и постоянно да пиете обезболяващи, а всъщност проблемът да идва от очите и да имате нужда от очила. Има много хора, които стискат подлакътника, стягат тялото, непрекъснато проверяват и си имат разни ритуали. Ритуалите са важна част от нашия живот, но когато става въпрос за страх от летене, много често те правят така, че той продължава и ние го поддържаме. С тях не позволяваме на мозъка да научи, че – хей, мен ме беше страх, ама нищо не ми се случи и не беше опасно. С тези ритуали му казваме само: “Леле, без това нямаше да оцелея, добре че ги направих тия неща”. Разбирате ли? Това е разковничето – да престанем с тези неща, да приемем страха.
– Значи какво да си кажем, “страхувай се на воля”?
Е.Т.: Аз казвам: поканете страха на седалката до вас и го разгледайте. Погледнете на него като на нещо друго. Често препоръчвам: представете си, ако беше животно, какво щеше да е то? Ако имаше цвят, кой щеше да е? Целта е да извадите страха от вас, да го поставите на разстояние. Тогава човек започва по различен начин да го възприема и той му действа по различен начин. Идеята е да си признаем пред себе си, че имаме страх, което не означава, че се примиряваме с него. Доказано е, че боренето с него е контрапродуктивно, защото вдига тревожността. Трябва да го овладеем, да го регулираме. Най-важното е да спрем да свързваме летенето с опасност.
– На какво животно оприличават хората страха си?
Е.Т.: На паяк, на мишка, на лъв, тигър, дори слон. За цвета може да си мислите, че е тъмен, черен, но често е сребрист.
