„Трайно ниските температури в Добричко, които продължиха няколко седмици, не създават проблеми за есенниците – пшеница и ечемик. Причината е, че има снежна покривка, макар и да не е много голяма. Температурите не паднаха под минус 15 градуса, освен това не паднаха изведнъж, а постепенно. Растанията са закалени. Влага има. Има притеснения от земеделци, че на някои полета листата на поникналите пшеница и ечемик не са под снега и изглеждат попарени, но това не е голям проблем", каза проф. Иван Киряков.
„Братенето при пшеницата и ечемика вече започна, сега е важно да няма замръзване на растенията. Ако сега се стопли времето до 10-15 градуса, растенията излизат от закаляването, ако дойдат отново минусови температури става опасно", дабови той..„Не мисля, че ще има проблеми при развитието и на рапицата, тъй като тя успя да се вкорени. Проблемът при нея е да поникне", каза още проф. Киряков..
По думите му, количеството валежи от октомври до сега значително превишава нормите. „От години не сме имали толкова добър запас от влага. Ако февруари и март също донесат дъжд и малко сняг, перспективите ще бъдат още по-добри", подчерта той.
Според специалиста, въпреки сериозното закъснение при сеитбата през есента, посевите с пшеница са в много добро състояние. В Добричка област са засети 1 185 810 дка , като площите се увеличават за сметка на царевицата и слънчогледа.
„Производителите бяха силно притеснени, защото сеитбата продължи почти до средата на декември. Имаше риск растенията да не влязат в подходяща фаза за презимуване. За щастие, топлото време и валежите помогнаха – около 90–95% от площите вече са във фаза братене", обяснява Киряков.
Основна причина за увеличаването на есенниците в Добричко са слабите добиви при пролетните култури през миналата година. Това се случва вече четири години подред. За м.г. средният добив от царевица е бил около 176 кг/дка – далеч под биологичния потенциал на използваните хибриди, над 700-800 кг. Подобна е ситуацията и при слънчогледа, където добивите са около 50% по-ниски. Допълнителен фактор е и силното нападение от сивия царевичен хоботник в района, което на места е наложило презасяване. „Очаквам площите с царевица тази година да бъдат поне с 50% по-малко", прогнозира проф. Киряков.
С ечемик в региона са засети 161 430 дка, които специалистът определя като напълно достатъчни. При рапицата площите са 125 350 дка. Културата, въпреки че се увеличава отново като площи, остава рискова заради нуждата от влага непосредствено след сеитбата. „Основният риск е да няма влага и рапицата да не поникне навреме, за да влезе в розетка преди студовете", уточни той.
„Няма смисъл от торене преди средата на февруари. Посевите са добре вкоренени и не бива да се стимулират излишно, защото март може да донесе студове", предупреждава
