Американският президент май ускорил с 3 дни подаването на оставката на българския, който не упълномощил наш представител да е сред учредителите
Премиерът в оставка Росен Желязков лети за Давос, където утре на Световния икономически форум се събират рекорден брой 2500 лидери заедно със "специален гост" Доналд Тръмп.
Очаква се основна тема да е идеята на американския президент за създаване на Съвет на мира, чиято е цел да насърчи международното сътрудничество за постигане на мирно решение на военните конфликти в Газа и други региони на света.
Както се разбра по-рано Доналд Тръмп е отправил чрез българското посолство във Вашингтон покана до Румен Радев, която е получена в България в понеделник в 17 часа - два часа преди държавният ни глава да обяви, че подава оставка и влиза в политиката. Според български дипломати още в неделя обаче президентският ни екип е бил информиран за поканата България да се присъедини към страните основателки на Съвета за мира на срещата в Давос, където се събират над 60 държавни и правителствени ръководители. Съобщението и отказът на Радев бяха огласени в сряда. Затова и неофициално се появи предположение, че Тръмп неволно е ускорил решението на Румен Радев да се обърне към нацията за последен път. То било планирано за сряда, но е било изтеглено по спешност за понеделник.
Както "24 часа" вече съобщи американският президент, който очевидно не е бил информиран за готвената оставка на своя български колега, е предложил Румен Радев да упълномощи друг представител на България, но държавният глава учтиво е отказал.
По Конституция външната политика на страната е задача на изпълнителната власт и затова макар и в оставка, премиерът Желязков, че представи България в Давос.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп започна формирането на
Съвета за мир, в който ключова роля има българският дипломат Николай Младенов. Вече няколко световни лидери потвърдиха желанието на своите страни да са учредители. Сред тях са: албанският премиер Еди Рама, аржентинският президент Хавиер Милей, бразилският президент Лула да Силва, канадският премиер Марк Карни, кипърският президент Никос Христодулидис, египетският президент Абдел Фатах ас Сиси, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, кралят на Йордания Абдула II, италианският премиер Джорджа Мелони, унгарският премиер Виктор Орбан, румънският президент Никушор Дан и премиерът на Пакистан Шeхбаз Шариф.
