Докато Европа обмисля как да реагира на последните заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп, включително по въпроса за суверенитета на Гренландия, анализатори все по-често обсъждат един потенциално крайно решение – използването на европейските инвестиции в САЩ като „икономическо оръжие", пише "Блумбърг" в свой анализ.
Европейските държави държат около 40% от чуждестранните американски държавни облигации. Те представляват трилиони долари в облигации и акции, част от които са в публични фондове. Това поражда спекулации, че при ескалация на тарифната война на Тръмп те биха могли да започнат разпродажба на тези активи. Такава стъпка би могла значително да увеличи разходите по финансирането на американския външен дълг и да окаже натиск върху фондовите пазари, като се има предвид зависимостта на САЩ от чужд капитал.
Главният валутен стратег на Deutsche Bank вече говори открито за „въоръжаване на капитала", което показва, че този сценарий започва да се разглежда като реален рисков фактор за пазарите.
По данни на Министерството на финансите на САЩ, активите на американските пазари, държани в рамките на ЕС, надхвърлят 10 трилиона долара, като още значителни обеми се намират във Великобритания и Норвегия.
„Нетният международен инвестиционен дефицит на САЩ е огромен и представлява потенциална заплаха за долара, но само ако чуждестранните притежатели на американски активи са готови да понесат финансови загуби", коментира Кит Джукс, главен валутен стратег в Société Générale.
„Възможно е европейските публични инвеститори да спрат да увеличават експозицията си или дори да започнат разпродажби, но ситуацията вероятно трябва да ескалира значително повече, преди те да рискуват инвестиционната си доходност за политически цели", добавя той.
Пазарите вече реагират на ескалацията. Американските борсови фючърси, европейските акции и доларът поевтиняват, докато златото, швейцарският франк и еврото поскъпват. Това напомня за реакцията след митата на Тръмп през април миналата година и стратегията.
До момента ЕС предприе най-конкретната мярка чрез предложението да замрази одобрението на планираното за юли търговско споразумение със САЩ. Обсъждат се и възможни мита върху американски стоки за 93 млрд. евро, като германският финансов министър призовава Европа да подготви най-силната си търговска контрамярка.
„При цялата си военна и икономическа мощ САЩ имат една ключова слабост – разчитат на останалия свят да финансира големите им външни дефицити", казва Джордж Саравелос, глобален ръководител на валутните изследвания в Deutsche Bank.
„В условия, при които геоикономическата стабилност на западния алианс е поставена под екзистенциален въпрос, не е ясно защо европейците биха продължили да играят тази роля", смята той.
Макар част от американските активи да се държат от публични институции, като най-голямата – норвежкият държавен фонд с активи за 2,1 трилиона долара, по-голямата част е собственост на множество частни инвеститори. Освен това значителна част от ценните книжа, регистрирани в Европа, са собственост на инвеститори извън региона.
Някои инвеститори вече са намалили експозицията си към САЩ заради политиките на Тръмп и миналогодишните му мита. Макар доларът да остава под натиск, американските държавни облигации отбелязаха най-добрата си година от 2020 г. насам, а фондовият пазар продължава да чупи рекорди.
„Въпреки че светът все още държи огромни обеми американски акции и облигации, вероятно вече е имало преразпределение на позициите в долари, което ще предпази пазарите от нови сътресения", коментира Джейн Фоли, ръководител на валутната стратегия в Rabobank.
Все още не е ясно дали европейските институции ще разгледат възможността да насърчат инвеститорите да се оттеглят от американски активи. Анализатори от ING, водени от Карстен Бжески, отбелязват, че макар Европа да има теоретичен лост за натиск, по-вероятно е да се избере по-мек подход.
„ЕС има много ограничени инструменти, за да принуди частните инвеститори да продават активи в долари", казва Бжески.
