Прокуратурата е окончателно осъдена да плати обезщетения за общо 50 000 лева на прокурор Константин Сулев. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), като увеличи с 15 000 лева компенсацията на Сулев за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Преди 6 години Сулев беше окончателно оправдан по дело за кражба на ток и сводничество, след което той пък заведе иск срещу прокуратурата за обезщетения от общо 350 000 лева. Първоначално Софийският градски съд осъди прокуратурата да плати на Сулев 25 000 лева за неимуществени вреди от незаконните обвинения и още 20 000 лева за пропуснати ползи. След това пък Софийският апелативен съд намали обезщетението от незаконното обвинение на 15 000 лева, а делото стигна до ВКС след жалби и от двете страни, съобщава "Лекс".
С окончателното решение върховните съдии увеличиха двойно – до 30 000 лева, обезщетението на Сулев за повдигнатите обвинения, като остана в сила и това за 20 000 лева от пропуснати ползи.
ВКС припомня множеството критерии, които съдилищата трябва да съобразяват при определяне на справедливия размер на обезщетенията, като продължителността на делата, разгласяването им в медиите, спецификите на професията на пострадалия и др. В случая върховният съд отбелязва, че Сулев е прокурор и към него обществото има завишени изисквания за спазване на законите, а разгласяването на такова дело рефлектира и върху възможността той да се завърне към професията си поради предизвиканите негативни обществени нагласи. В решението си ВКС отбелязва, че трябва да се прецени и доколко едно продължително откъсване от работа на прокурор може да доведе до невъзможност той да се върне към професията си заради неоправдано предизвиканите негативни обществени нагласи.
Съдът отчита, че при отстраняването му от длъжност, Сулев не е имал възможност да погасява и потребителския си кредит. Като отчита, че апелативният съд е съобразил повечето от критериите за определяне на обезщетението, ВКС отбелязва, че САС не ги е приложил в цялост и не е взел предвид всички обстоятелства. Например, върховният съд пише, че втората инстанция само формално е отчела, че двете обвинения за сводничество и кражба на ток срещу Сулев не са били за тежки престъпления.
„В тази връзка съдът не е обсъдил вида и характера на конкретните престъпни деяния, за които е водено незаконното наказателно преследване...т.е. и двете деяния са силно обществено укорими от морално-етична гледна точка, особено предвид заеманата от ищеца магистратска длъжност на прокурор, още повече, че са били и обект на широка медийна разгласа", се казва в решението.
Според върховните съдии, САС не е отчел и това, че при оправдаването на Сулев, в решаващите мотиви се казва, че едното престъпление е недоказано, а обвинението за сводничество е било изначално несъставомерно, а именно то е било предмет на повечето публикации.
Освен това, според ВКС втората инстанция само е отбелязала, че непосредствено преди да бъде обвинен и отстранен, прокурор Сулев е бил повишен в длъжност от районната в Специализираната прокуратура, но не е могъл да встъпи и е останал без работа две години и половина, а преди това кариерата му е била във възход.
„След оправдаването му две години и половина по-късно ищецът е бил възстановен на старата му длъжност – прокурор в СРП, като по този начин не само е било прекратено кариерното му развитие и в този продължителен период от време той е бил лишен от възможност за повишаване на квалификацията си и изобщо да упражнява професията си, а и е бил поставен в процесуалното качество на обвиняем и подсъдим – противоположното такова на осъществяваното от него като прокурор – по повдигане и поддържане на държавното обвинение", пише още ВКС, за да обоснове решението си, че справедливото обезщетение за вредите на Сулев от незаконните обвинения е 30 000 лева.
Наказателното дело срещу прокурора започна през 2017 г. и приключи за две години и половина, след като той беше оправдан на три инстанции. Сулев беше обвинен, че през есента на 2015 г. е купил апартамент в столичния кв. „Манастирски ливади", където живеел с приятелката си и двете им деца. Прокуратурата твърдеше, че Сулев и неустановен по делото човек монтирали на електромера на прокурора допълнителен елемент, който успявал да намали месечните показатели за ток с над 80% и Сулев плащал занижени сметки повече от година и три месеца. Проблем пред доказване на обвинението се оказаха пропуски в събирането на доказателствата, както и ненадеждният основен свидетел срещу подсъдимия – Евгени Хавальов. В окончателното решение на Върховния касационен съд се казваше дори, че други доказателства, освен показанията на този свидетел, не са събрани.
По отношение на обвинението в сводничество, още в края на делото пред първата инстанция, наблюдаващият прокурор отказа да го поддържа и искаше условна присъда за Сулев само за обвинението в кражба на ток. В хода на разследването жена казала, че имала да връща пари на Сулев и той ѝ предложил да прави секс с трима негови приятели, за да върне дълга си, поради което беше и обвинен. Оказа се обаче, че жената, на която в обвинението се твърдеше, че е сводничел Сулев, не е в състояние да дава показания заради тежка наркотична зависимост, довела до много ограничен мисловен процес.
Пак обвинение и пак оправдаване
Прокурор Константин Сулев беше оправдан на първа инстанция миналата година и по второ дело – за престъпление по служба, свързано с това, че е обвинил издирвания бивш следовател Петьо Петров, за да направи услуга на бившия главен прокурор Иван Гешев.
Делото приключи за 9 месеца на първа инстанция, а от привличането на Сулев като обвиняем минаха две години. В присъдата си градският съд припомни, че магистратите не носят отговорност за техните служебни действия при осъществяване на съдебната власт, освен ако извършеното от тях не е умишлено престъпление от общ характер. Според съда Сулев нито е нарушил, нито не е изпълнил свои служебни задължения с цел да набави облага и да причини вреда.
Според обвинението, на 30 май 2023 г. Сулев привлякъл като обвиняем Петьо Петров-Еврото за принуда, без да има достатъчно доказателства, както и че е постановил да бъде задържан за 72 часа, като целта му била да причини вреда на Петров. Сулев беше обвинен и за това, че на следващия ден неоснователно разпоредил принудително довеждане и последвало обвинение за близкия до Петров – Кристиян Христов, като целта му в случая била да набави облага на Иван Гешев. Непосредствено преди ареста, Христов беше обявил, че ще дава пресконференция.
Първоначално делото срещу Сулев беше прекратено в градския съд, след като съдия Аделина Иванова посочи, че описаните в обвинителния акт деяния изобщо не са престъпления, а в конкретния случай Сулев е действал като орган на власт, а не като длъжностно лице и затова не може да е субект на престъплението по чл.282 от НК.
Миналата година обаче ВКС възобнови делото по искане на и.ф. главния прокурор, като обясни, че всички въпроси за това дали подсъдимият е осъществил деянието като прокурор, има ли качеството на длъжностно лице, действа ли като орган на власт, заема ли отговорно служебно положение, какви са били служебните му задължения и т.н., са все по съществото на делото и подлежат на доказване.
