Паштейш де ната, сардини и яхния от риба и морски дарове - кулинарните богатствана португалската столица съперничат на всички туристически забележителности
Oчарователен, цветен, топъл, с аромат на печени кестени и порто, със сладкия вкус на паштейш де ната и всевъзможни рибни деликатеси. И много слънце, дори и през декември. Това е Лисабон.
Град с невероятен дух и чар с неговите малки стръмни улички, кафенета и фадо барове и многобройни музиканти. Влиза ти под кожата, настанява се удобно в сърцето ти и колкото и време да прекараш в бродене из него, никога не е достатъчно.
А традиционната туристическа обиколка на известните забележителности задължително
трябва да се комбинира с кулинарен тур
Като се започне от сребристите сардини, превърнали се направо в символ на града (може да ги видите дори на магнити и всевъзможни сувенири, а магазините за консерви са направо като музеи), и се стигне до традиционните за региона риби като дорадо или бакаляро, приготвени по много разнообразни рецепти.
Но ако попаднете в ресторант, в който в менюто е включена “Калдейрада а Фрагейра”, е задължително да опитате. Това е
традиционна рибена яхния,
приготвена с няколко вида риба и морски дарове, с бяло вино и доматен сос - много ароматна и уникална на вкус. На мен ми я сервираха в купа от хляб, чийто вкус допълни този на яхнията.
В баровете, където се сервира вино или порто, пък се предлагат не един или два вида сирена, както и тапас/хапки с разнообразни вкусове. Това са места, които препоръчвам горещо, ако искате да излезете извън традиционните туристически рамки и
да не се ограничите само до музея на фадото
и най-рекламираните ресторанти (т.нар. капани за туристи). Защото много често именно в такива малки вино барове ще чуете на живо тази традиционна португалска музика.
Иначе из Лисабон може да се броди дълго. Баирите на “Алфама” - средновековния градски квартал, оставят без дъх. Не толкова от умора от катеренето по стръмните и вити улици, както и многобройните стълби. А заради красивите сгради, облицовани в характерните керамични плочки във всякакви цветове, които се редуват с олющените фасади на позапуснатите сгради. Както и с малките балкончета, отрупани с цветя или разноцветно пране, малките площадчета, симпатичните кафенета, магазинчетата с пъстра керамика...
Трябва обаче да внимавате, защото тесните улички са с
калдъръмени тротоари, които се пързалят ужасно,
ако е валяло дъжд или са затрупани с листа през есента. Много от туристите предпочитат да обикалят “Алфама” с трамвая, на колело или с традиционните рикши. Аз обаче избрах да скитам из уличките му пеша и без цел и посока. Така можех да спирам на оформените тераси с гледка към залива на река Тахо, където под сянката на красиви дървета цари страхотна атмосфера, тъй като се събират млади хора - едни пеят и свирят, други продават по чаша вино или нещо по-силно. Освен гордостта на португалците - виното, и портото, е задължително да опитате и багасейра - местен вид гроздова ракия.
Но да се върнем на разходката - все нагоре по баира се стига до върха на квартала и замъка “Свети Георги”, от който се разкрива уникална гледка от птичи поглед към града и неговите керемидени покриви. В продължение на 400 г. тук са се събирали управниците на Лисабон. Част от него е била унищожена от земетресението през 1755 г., но е възстановена в началото на миналия век. Днес крепостта е пълна с туристи, които след уморително катерене до нея често първо търсят прохлада под големите дървета на чаша кафе и красива гледка, преди да тръгнат на обиколка из вътрешността ѝ.
Разбира се, списъкът със задължителните места, които един турист трябва да посети, за Лисабон никак не е малък. Като един от емблематичните символи - кулата Белем, която е построена около 1500 година. От онези години датира и манастирът “Жеронимуш” с красивите му куполи, в който нощува Вашко да Гама, преди да отплава за Индия. Той е погребан в църквата там. А
в една от залите на манастира е снимана сцена от хитовия сериал “Домът на дракона”
Преди повече от 300 г. пък именно монаси от “Жеронимуш” създават рецептата за любимия десерт на Португалия паштейш де ната.
Както повечето големи европейски градове, и Лисабон си има триумфална арка. А минавайки под нея, излизате на една от емблемите на града - Площада на търговията, на който през декември грее красива коледна елха.
При едно от предишните ми посещения на Лисабон се возих на фуникуляра “Глория”, но след като един от вагоните му дерайлира и загинаха хора, тази атракция не работи. Затворен сега беше и уникално красивият неоготически асансьор от ковано желязо “Санта Жуста”. С неговите 150 метра височина той не само свързва долните улици на квартала с горните, но има и площадка, от която се разкрива гледка отвисоко към замъка и централната част на града. Проектиран от студент на създателя на Айфеловата кула и е на повече от век. В миналото се е захранвал на пара, но днес е електрифициран.
