- Критики към нашия офис от кандидатите за български европейски прокурор
- Запорите по нейни дела за 2024 г. у нас - малко над 6 млн. евро, в Италия - 602 млн. евро за същата година
Повече от четири часа и половина продължи изслушването на кандидатите за наш европейски прокурор. Мандатът на настоящия Теодора Георгиева изтича през лятото, но тя е отстранена временно от март м.г. заради проверка, която върви срещу нея.
Седем са кандидатите, но на изслушването в 9 часа се явиха шестима - Десислава Пиронева от Върховната касационна прокуратура, Димитър Беличев (делегиран европрокурор), Ивайло Илиев (помощник на нашия представител в Евроюст), Михаела Райдовска (делегиран европрокурор), Пламен Петков от Софийската районна прокуратура и Светлана Шопова, която също е делегиран европрокурор. Първи по списък беше Бойка Атанасов, но той не се яви. За това първа беше Десислава Пиронева, която беше красирана на първо място през 2020 г.,
При изслушването Димитър Беличев обясни, че още в началото на кариерата му направило впечатление, че икономическите престъпления дават своето отражение върху целия живот, освен това престъпленията не признавали граници. През 2019 г. той се присъединил към ОЛАФ, разследвал измами две години, а после станал делегиран прокурор. Като такъв вече пет години ръководил "една много професионална и изцяло независима администрация". Като координатор поддържал комуникация с другите национални разследващи и одитни органи.
През март м.г. след временното отстраняване на Теодора Георгиева, той е определен за временно изпълняващ длъжността европейски прокурор. Според него офисът на Европейската прокуратура в България бил сред петте най-натоварени. Броят на делата и активните разследвания били нараснали близо четири пъти. Правило впечатление и увеличаването на частните жалби, които нараснали 10 пъти и това показвало, че институцията печелила доверието на гражданите. Според него на първо място трябвало да бъде запълнен щата на европейските делегирани прокурори. Трябвало да се повиши и взаимодействието с националните органи, с Европол и ОЛАФ.
Той посочи още, че от четиримата първоначално делегирани прокурори мандатите на всичките били подновени, без критики и с много добри атестации, обясни Беличев в отговор на въпрос на Гергана Мутафова от Прокурорската колегия на ВСС. Тя е член на комисията по изслушването. Председател на комисията е зам.-министъра на правосъдието Стоян Лазаров, а членове Цветинка Пашкунова и Вероника Имова от Съдийската колегия на ВСС, Мутафова и Калина Чапкънова от Прокурорската колегия на ВСС, проф. Георги Митов от ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски" и главния секретар на МП Венера Милова. До края на утрешния ден те трябва да кажат кои трима предлагат на правителството.
Другият кандидат за европейски прокурор Ивайло Илиев
е нашият представител в Евроджъст и е прокурор в Окръжната прокуратура в Кюстендил. Той посочи, че работата на делегираните прокурори трябва да се подобри, макар че думите му не бива да се възприемат като критика и даде като пример Хърватия, където през 2024 г. имало внесени 10 дела в съда, но делегираните им прокурори били само шестима.
Вторият въпрос, който постави, беше свързан с обезпечаването на активи. Страната ни се нареждала на 10 място по този показател. У нас размерът бил 6,7 млн. евро запорирани. 10 офиса обаче са се справили по-добре - Литва имала 10 млн. евро, Германия над 600 млн. евро, Чехия - 20 млн. евро, Италия - 602 млн. евро. Той предложи идея точно от Италия, където към всеки прокурор имало полицейски служители, които се отчитали само на него, а техните ръководители не можели да влияят на кариерното им развитие. Илиев посочи, че Италия се очертавала като фаворит след държавите членки на Европейската прокуратура (те са общо 24). Там имало запорирани 605 млн. евро през 2024 г. и 22 осъдителни присъди по дела на Европейската прокуратура пак през същата година. У нас за 2024 -а осъдителната присъда е само една.
Според Илиев, когато се търсело поле за подобрение, рядко проблемът бил на едно място. Той посочи, че нашият офис е четвърти по големина и втори по обезпечение след този на Италия. У нас имало близо 30 души администрация.
Илиев беше попитан и защо е напуснал като делегиран прокурор и е отишъл в Евроюст, където бил нещо като "офицер за връзка". За него решението не било лесно, но винаги му харесвало да се занимава с международно правно сътрудничество. Първият му стаж бил в Евроюст през 2014 г. и преценил, че за него ще бъде полезно да работи в централата, но "по ирония на съдбата" в момента бил в окръжната прокуратура в Кюстендил. Липсвали му делата и чистата прокурорска работа.
Михаела Райдовска
обясни, че се кандидатирала, защото имала професионална увереност, че опитът й можел да допринесе. Тя притежавала 20-годишен прокурорски стаж, работила е по дела с висока обществена значимост и повишено медийно внимание. В момента е делегиран прокурор. И тя обяви, че офисът на европрокуратурата трябва да е по-силен. Според нея разследването не било най-сериозния проблем, а изключителната натовареност. Делата били хиляди страници, липсвали и финансови анализатори. Формализмът в разследването бил изключително голям. Проф. Георги Митов от Юридическия факултет на Софийския университет вметна, че ако се премахне формализмът, то тогава прокуратурата ще трябвало да доказва всичко в съдебна фаза. "Формализмът създава баланс", добави преподавателят.
Пламен Петков
от Софийската районна прокуратура, който също е кандидат, обясни, че личната му мотивация била убеждение в ценностите на ЕС. Той обяви, че когато оглавил Районната прокуратура в Сливница имало 300 висящи производства, но успял да ги преодолее.
Последна се представи Светлана Шопова-Колева (изслушването беше по азбучен ред), която беше кандидат за европейски прокурор и през 2020 г., но тогава "не станала по изцяло независещи от нея причини". Тогава беше избрана Теодора Георгиева, която обаче се класира трета.
Светлана Шопова-Колева съобщи, че била много горда с присъда за корупционно престъпление, а по нейно дело било наложено обезпечение в размер на 6 млн. евро, което било най-голямото обезпечение у нас по дело на Европейската прокуратура в България. В момента имало много хубава работна среда в офиса на европейската прокуратура у нас.
Офисът бил сред най-натоварените - на трето място след този на Румъния и Италия, но не всички дела стигали до съда. Шопова пожела европрокуратурата у нас да почне да оправдава големите очаквания на гражданите.
