Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в институциите между 2021 и 2023 г. Две глоби са наложени на лица, ангажирани с управлението им, съобщават от Сметната палата.
През програмния период 2021-2027 г. с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 програми, като предвидените средства за тях са в размер на близо 13 млрд. евро (25,4 млрд. лева). Наличието на корупционни практики би изложило на риск изпълнението им.
България има Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията, но организацията на управлението на този процес на национално ниво не е адекватна.
Служителите във ведомствата и бенефициентите се страхуват да сигнализират за злоупотреби с власт за лична изгода, защото не се чувстват защитени и нямат доверие в институциите, показват резултатите от социологическо проучване, поръчано от Сметната палата.
Това са част от констатациите на Сметната палата, направени след одит за ефективността на мерките за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г.
https://www.bulnao.government.bg/bg/documents/15559/OD_KORUPZIA_12.2025.pdf
Одитът обхваща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са управляващите органи на финансираните чрез Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) програми. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства – на иновациите и растежа, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и съобщенията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.
У нас темата за корупцията винаги е била в центъра на общественото внимание с нарастващ интерес през последните години. Чрез медиите се разпространяват множество сигнали и информация за злоупотреби със средства от европейските фондове, които дават основание за съмнения относно ефективността на механизмите за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване на средствата.
Мерките, които са предприети срещу този изключително сериозен проблем, са с ниска степен на ефективност и сериозни дефицити на стратегическо, координационно и оперативно ниво, е едно от заключенията в доклада от над 250 страници на Сметната палата.
Към януари 2025 г. няма ефективен стратегически документ, в който да са определени визията, целите на националните политики за превенция и противодействие на корупцията в дългосрочен план, с адекватни мерки и дейности и ясно определени отговорни органи за изпълнение и наблюдение. Това не осигурява възможност за оценка на степента на изпълнение на целите, предприемане на навременни коригиращи действия и извършване на последващи промени на националната политика в областта на корупцията и е предпоставка за намаляване на общественото доверие в институциите, както и за получаване на негативни оценки от международни органи и организации.
Най-съществените проблеми, идентифицирани при одита:
1. Неясни правила
В Националната антикорупционна стратегия липсва конкретна визия и не са определени проблеми, които трябва да бъдат решени до 2027 г.
Тъй като в Националната антикорупционна стратегия няма конкретни показатели (индикатори) за измерване на изпълнението на целите, не може да се прецени дали държавата изобщо напредва в борбата с корупцията.
В Пътната карта за изпълнение на стратегията не е посочено колко пари ще са нужни за мерките, а сроковете за 37,6 на сто от дейностите са отбелязани като „постоянни", което пречи за отчитането на реални резултати.
2. Лоша координация между институциите
Организациите дублират функциите си. Има няколко различни съвета и комисии, чиито задачи се припокриват.
Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, за период от 8 месеца (от 12.05.2021 г.) органът не е имал председател.
3. Проблеми при оценката на риска
Държавата не е създала задължителна методология, по която министерствата да изчисляват къде има най-голяма опасност от корупция.
Този проблем се пренебрегва, а в някои министерства корупционните рискове са изключени от общите планове за управление на риска.
4. Липса на правила за високите постове
Действащият „Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация" не обхваща лицата на най-високи позиции, като министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и началниците на политически кабинети. Липсата на специализиран кодекс означава, че висшите служители нямат ясни правила за поведение при специфични рискове като контакти с лобисти, приемане на подаръци, допълнителни дейности или заетост след напускане на поста.
Липсва надежден надзорен механизъм и санкции за нарушения на почтеността от страна на политическото ръководство. В резултат на тези празноти, действията за превенция на корупцията на високо управленско ниво са оценени с ниска степен на ефективност. Това подкопава общите усилия за борба с корупцията, тъй като не е зададен подходящ „тон от върха" (tone at the top).
При избора на хора за ръководни постове често липсват ясни критерии за почтеност и професионализъм, което създава условия за субективизъм.
Обученията за борба с корупцията не са задължителни за служителите във ведомствата и се провеждат рядко.
В отговор на тези дефицити и препоръки от международната група ГРЕКО, през 2024 г. стартира работа по създаването на специализиран Кодекс за поведение на лицата, заемащи публични длъжности в централната изпълнителна власт.
5. Подаване на сигнали и последствия
Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при управлението на еврофондове, но националното законодателство (Административно-процесуалният кодекс) го забранява. Резултатът е, че анонимните сигнали масово се оставят без последствия.
От получените през одитирания период сигнали, само 5 съдържат данни за корупция, несъвместимост или наличие на конфликт на интереси срещу лица, свързани с управление на средства от ЕФСУ: по 2 сигнала са постъпили в Инспектората на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и в Главния инспекторат в Администрацията към Министерски съвет (АМС)., един сигнал е подаден в Инспектората на Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
Две проверки са възложени на Главния инспекторат в АМС през 2022 г. и една на Инспектората в МТСП в края на 2021 година. Проверките са приключили без последствия. По два сигнала, свързани с данни за корупция при управление на средства от ЕС и регистрирани през 2021 г. в МЗХ, не са възложени проверки с мотив, че сигналите са анонимни.
През периода 2021-2023 г. са наложени две административни наказания (глоба) – за конфликт на интереси в МЗХ (1000 лева) и уволнение на служителя, както и за неподаване в срок на декларация за конфликт на интереси в министерството на иновациите и растежа (МИР).
Не е реализирана дисциплинарната отговорност по предложения на три от инспекторатите поради изтичане на срока за търсене на дисциплинарна отговорност, преценка за маловажност, освобождаване от заеманата длъжност и липса на доказателства за твърденията за нарушение (МИР, МОСВ и МТСП).
6. Неизпълнени мерки
В одитния доклад на Сметната палата се посочва, че през периода 2021–2023 г. почти всички мерки, планирани от дирекция „Вътрешна сигурност" в МВР за борба с корупцията, са отчетени като изпълнени, но с едно изключение – за ограничаване на злоупотреба с правомощия от страна на органите на Пътна полиция. В риск-регистъра на МВР за 2024 г. е включен като съществен рискът от „възможност за некоректно осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата и манипулиране на информацията от служителите". Според доклада този риск води до опасност от корупционни прояви от страна на отговорните длъжностни лица. Проблемът е пряко свързан и с изпълнението на стратегическата цел на МВР за ограничаване на пътнотранспортния травматизъм чрез засилване на контрола и противодействие на нарушенията (като шофиране след употреба на алкохол или наркотици).
7. Липса на достатъчно прозрачност
Работата на националните координационни органи не е достатъчно публична, което намалява доверието на обществото в политическата воля за борба с корупцията.
Съветът за прилагане на националния координационен механизъм за върховенство на правото е публикувал отчетите си за напредъка само на английски език, с което не е изпълнил целта да информира българската общественост за борбата с корупцията.
6. Формален контрол
Инспекторатите проверяват декларациите за имущество и интереси на служителите само за това дали са подадени навреме, но не извършват проверки за достоверността на декларираните факти.
Одитните звена в министерствата не приемат борбата с корупцията като част от основните си задачи и рядко планират проверки в тази посока.
Социологическо проучване
Докладът на Сметната палата съдържа и социологическо проучване на тема „Наличие на корупционни практики при управлението на средствата от Европейските фондове за споделено управление за програмния период 2021-2027 г.", възложено от одитната институция и проведено през юни 2024 г. Анкетирани са три основни групи: служители в управляващите органи, бенефициенти на евросредства и кандидати, които не са били одобрени за финансиране. Резултатите разкриват значителни разминавания в усещането за корупция и доверието в институциите.
Основните изводи от проучването:
Усещане за наличие на корупционни практики
* За това съобщават 13% от служителите, 3% от бенефициентите и 19% от неодобрените кандидати. Около една трета от служителите са категорични, че корупция не съществува.
* Данните за личен или индиректен опит (чрез познати) за корупционни практики са много по-високи при неодобрените кандидати – 25%, докато при бенефициентите този дял е 9%.
* Най-високи нива на съмнения за корупция се наблюдават при програмите „Развитие на човешките ресурси", „Развитие на регионите" и „Конкурентоспособност и иновации в предприятията",.
2. Ефективност на антикорупционните мерки
• Като най-ефективни мерки служителите определят вътрешния контрол (90%), спазването на етичните норми (74%) и увеличаването на санкциите (68%).
• За най-малко ефективни се смятат тестовете за почтеност и ротацията на персонала.
• 90% от служителите виждат нужда от допълнителни мерки, но повече от половината не се чувстват достатъчно компетентни, за да посочат конкретни. Основното им предложение за ограничаване на корупцията е повишаване на заплатите (11%).
Страх и липса на доверие спират сигналите
• Въпреки че мнозинството от анкетираните лица (над 70-84%) декларира готовност да подаде сигнал при подозрение, реално подавалите сигнали са едва 1% до 3%.
• Основната пречка пред подаването на сигнали е страхът и липсата на усещане за защита (67%), следвани от недоверието в институциите (36%),.
• Половината от служителите, които все пак са подали сигнали, не са удовлетворени от реакцията на органите поради липса на реален резултат или дори загуба на работа след подаването на сигнала.
Препоръки
Сметната палата е дала общо 15 препоръки към ръководителите на одитираните организации, в това число 9 препоръки и 8 подпрепоръки към министър-председателя.
Те трябва да бъдат изпълнени до 30 ноември 2026 г., като председателят на Сметната палата бъде уведомен писмено за това.
Окончателният одитен доклад е изпратен за сведение на председателите на постоянните парламентарни комисии по превенция и противодействие на корупцията и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове към Народното събрание, както и на Европейската сметна палата и Европейската комисия.
