Очаква се Централна и Източна Европа да остане сред най-бързо растящите региони в Европа и през 2026 г., като икономическият ръст ще бъде подкрепен от силно вътрешно търсене, нарастващи инвестиции и ускорено натрупване на богатство от домакинствата. Това стана ясно по време на медиен брифинг, организиран от UniCredit в рамките на FT CEE Forum във Виена.
Икономическият растеж в повечето страни от Централна и Източна Европа се прогнозира в диапазона между 2 и 3,3% през 2026 г. Това е значително над очаквания ръст за еврозоната, който се оценява на около 1–1,5%, и потвърждава продължаващата икономическа конвергенция на региона със Западна Европа.
Основата на този устойчив растеж остава вътрешното търсене, подкрепено от стабилното потребление на домакинствата. Според Мауро Марано, старши икономист за Централна и Източна Европа в UniCredit, именно то ще продължи да бъде водещият двигател на икономиките в региона. Потреблението се поддържа от все още солиден ръст на реалните заплати, отслабваща инфлация и напрегнати пазари на труда.
В същото време се очаква активизиране на инвестиционната дейност, подпомогнато от по-ниските лихвени проценти, подобряващото се външно търсене и ускореното усвояване на средства от Европейския съюз. По-ниските разходи по финансиране се очаква да подкрепят и растежа на кредитирането в частния сектор, като повечето централни банки в региона все още разполагат с пространство за допълнително понижаване на лихвите.
Перспективите за Централна и Източна Европа се засилват и от постепенното възстановяване на външното търсене, особено от еврозоната. Германия се очертава като ключов фактор за региона, като ефектите от фискалните стимули там ще започнат да се проявяват от 2026 г. и ще набират скорост в следващите години. Според UniCredit, дори при постепенно намаляване на притока на европейски средства след 2026 г., по-силното външно търсене, особено от Германия, би трябвало да помогне за поддържането на растежа в Централна и Източна Европа между 2% и 3% и през 2027 г.
Наред с макроикономическите тенденции, регионът преминава и през съществена структурна промяна в начина, по който домакинствата спестяват и инвестират. Финансовото богатство на глава от населението в Централна и Източна Европа е нараснало почти петкратно през последните две десетилетия, показват изследванията на UniCredit за богатството на домакинствата в региона. Въпреки този напредък, то все още възлиза на около 30% от нивата в Западна Европа, което подчертава значителния потенциал за по-нататъшна конвергенция.
Ключов етап в тази трансформация е бързият ръст на инвестиционната активност. Според най-новото издание на CEE Observatory на UniCredit, активите под управление в страните от Централна и Източна Европа, в които банковата група оперира, са достигнали 133 млрд. евро през 2025 г., като нарастват с двуцифрен темп. Това се възприема като повратна точка и ясен знак за отместване от модела на прекомерни спестявания към дългосрочни инвестиционни решения и по-активно участие на домакинствата на капиталовите пазари.
Поставяйки регионалната перспектива в глобален контекст, Едоардо Кампанела - директор и главен редактор на The Investment Institute by UniCredit, отбеляза, че изкуственият интелект остава мощен двигатеот на глобалния икономически растеж, особено в Съединените щати, без непосредствени признаци за пазарен балон. В същото време рисковете от свръхкапацитет при инвестициите в центрове за данни изискват внимателно наблюдение.
Икономиката на еврозоната като цяло остава устойчива, подкрепена от вътрешното търсене и фискалните стимули в Германия, докато структурното забавяне на Китай се очаква да продължи. Наред с това нарастващата геополитическа фрагментация и обратът на глобализацията променят моделите на търговия и инвестиции.
В тази среда Европа, и по-специално Централна и Източна Европа, е в добра позиция да се възползва от процесите на регионализация, nearshoring и инвестиции, движени от технологиите. Това затвърждава ролята на региона като един от ключовите двигатели на европейския икономически растеж през следващите години.
