Двойка сяда в ресторант в края на работния ден. Менюто е богато – месо, риба, вегетариански ястия. Той поръчва телешки стек с гарнитура. Тя избира зеленчуково ястие и салата. Подобни сцени се разиграват всеки ден, навсякъде около нас. Ако се замислим обаче, зад тези обичайни избори стоят различни модели на потребление и въглероден отпечатък и – както показват редица научни изследвания – системни разлики между мъжете и жените. Този повтарящ се модел се проявява в храната, транспорта и начина, по който използваме ресурсите. И оформя неравенства във въглеродните емисии по пол, пише Зорница Славова от "Климатека".
За постигането на адекватни климатични политики е нужно да установим кои групи от населението отделят повече емисии – и защо. Важно е да направим уточнението, че разликите във въглеродния отпечатък не са резултат от биологични различия, а от социални роли, икономически възможности и културни модели на потребление.
През последните десетилетия в света, а и в България, активно се работи по темата за смекчаване на последиците от промените в климата. За изготвянето на адекватни политики в тази посока обаче е необходим по-задълбочен анализ на въглеродния отпечатък на различните социално-демографски групи. Сред характеристиките, които имат отношение към проблема, се нарежда и полът. Многобройни изследвания установяват, че половите роли и моделите на потребление създават различен въглероден отпечатък, с последици за политиките, здравето и климатичната справедливост.
Кой има по-висок въглероден отпечатък – и защо?
Различните проучвания, изследващи темата кой от двата пола има по-голям въглероден отпечатък, сочат еднозначно и категорично, че това са мъжете. Според изследване от 2025 г. разликата в отделените емисии на мъжете и жените е цели 26%. Тя се дължи основно на динамиките в консумацията на храна и използването на транспорта. Годишният въглероден отпечатък от потреблението на храна и транспорт от мъжете е средно 5,3 тCO2e, докато тези от жените са 3,9 тCO2e.
Проучването е проведено във Франция, като авторите разглеждат храните и транспорта от всички категории потребление и уточняват, че разликата във въглеродния отпечатък между половете не би се изравнила дори ако се вземат предвид отделените емисии и за другите категории потребление. Специално във Франция транспортът и храните допринасят съответно за 30% и 22% от въглеродния отпечатък на глава от населението (Baude, 2022). Останалите 48% емисии са резултат на жилищни нужди (23%), материални стоки (10%) и други услуги (8%). Емисиите от жилища (за електричество, отопление и охлаждане на дома и т.н.) при двойки или семейни хора за жилищни нужди са трудни за определяне в рамките на домакинството.
Изследване в Испания от 2024 г. сочи, че домакинствата, в които преобладават мъже, имат по-висок въглероден отпечатък. Колкото по-висок е делът на жените в едно домакинство, толкова по-нисък е въглеродният отпечатък от потребление в ресторанти и транспорта.
Допитване от 2021 г. в Швеция установява, че разходите за стоки, закупени от мъжете, водят до 16% повече парникови емисии в сравнение с тези на жените, въпреки сходните месечни разходи на двата пола. Най-голямата разлика се отчита в разходите на мъжете за бензин и дизел за техните автомобили.
Защо мъжете шофират повече – и как това се превръща в емисии
Анализът сравнява несемейните мъже и жени в Швеция и установява, че консумираната храна и почивките са причината за над половината от всички емисии и за двата пола. Тук основните разлики между половете са в перата "ваканции" и "транспорт".
Мъжете използват по-често автомобили на големи разстояния и шофират по-често сами. Затова и мъжкият пол отделя повече емисии и в тази скандинавска страна.
Тези изводи се потвърждават и от данните на Националната администрация за безопасност на движението по пътищата (NHTSA) на САЩ. Жените шофьори там изминават средно 10 000 мили всяка година, докато мъжете – около 16 500 мили годишно. Накратко, жените шофират с около 30% по-малко на годишна база.
Как стои въпросът в България?
По данни на КАТ в България има около 3,5 – 4 млн. активни свидетелства за управление на МПС. Макар МВР да не публикува редовно разпределение по пол, статистическите тенденции и данните от застрахователния сектор показват, че мъжете съставляват приблизително 60–65% от водачите (≈ 2,1–2,4 млн.), а жените – 35 – 40% (≈ 1,3–1,5 млн.), като делът на жените постепенно нараства.
Разликите между половете се задълбочават при изминатите разстояния. Данни от индекса за безопасно шофиране (SDIndex) и сектора на техническите прегледи показват, че средният годишен пробег на мъжете е значително по-висок. Докато българският шофьор изминава средно между 10 000 и 15 000 км годишно, при мъжете този показател достига 12 000 – 18 000 км, а при жените – 7 000 – 10 000 км.
Тези различия се обясняват както с професионалната заетост – мъжете по-често упражняват дейности, свързани с транспорт и дълги пътувания – така и с различните модели на придвижване, при които те по-често поемат дългите извънградски маршрути. Докато жените шофират предимно в градска среда за ежедневни нужди като работа, пазаруване и грижи за деца. В резултат мъжете изминават средно с около 6 500 км повече годишно, което означава, че шофират приблизително 75% повече от жените на годишна база.
Месото, мъжествеността и въглеродният отпечатък
Друг значителен принос за разликата във въглеродния отпечатък между мъжете и жените е консумацията на месо.
В почти всички държави мъжете консумират повече месо от жените. Тази тенденция е по-силна в развитите страни, което предполага, че по-голямото равенство между половете може да доведе до по-големи разлики в поведението, защото жените имат по-голяма свобода да избират диета с по-малко месо, докато мъжете може да имат повече възможности да купуват и консумират месо.
В повечето от изследваните страни (20 от 23) мъжете консумират месо по-често и в по-големи количества от жените. Изключенията са Китай, Индия и Индонезия. От друга страна, в Германия, Аржентина, Полша и Обединеното кралство изпъкват едни от най-големите разлики между половете в консумацията на месо.
Едно от обясненията е, че храненето с месо често е културно свързано със сила, енергия и мъжка идентичност. Жените са склонни да приемат повече растителни протеини, плодове и зеленчуци, като това е обвързано със здравословно съзнание и етични съображения. Установено е също, че мъжете, които се придържат по-близо до традиционните полови роли, ядат повече месо.
Мъжете показват по-голямо предпочитание специфично към червено месо в сравнение с жените. А този вид месо, което включва говеждо, телешко, свинско, агнешко, козе, овнешко и конско, има доказано най-висок въглероден отпечатък. Консумацията на месо при мъжете остава по-голяма и когато се вземе предвид показателят консумация на килограм от теглото на човека.
Мъжете в България консумират значително повече месо от жените Проучвания показват, че мъжете у нас консумират месни продукти почти ежедневно, докато жените – средно едва 1–2 пъти седмично. Тази разлика е потвърдена в представително изследване на хранителните навици на българите на възраст 18–65 години.
Климатични нагласи, отричане и подкрепа за политики по пол
Наред с по-високия си принос към въглеродните емисии, мъжете в различни държави показват и по-ниска склонност да приемат научния консенсус, че изменението на климата е резултат от човешката дейност. Данни от Финландия сочат, че 56% от анкетираните мъже, спрямо 64% от жените, са съгласни с антропогенните причини за климатичните промени. Подобни различия се наблюдават и по отношение на загрижеността за последиците от климатичната криза – в САЩ 29% от мъжете и 35% от жените заявяват висока степен на тревога.
Тези различия в нагласите се отразяват и в поведението. Допитване сред младежи във Финландия показва, че загрижеността за климатичните промени по-често се превръща в реални устойчиви потребителски избори при жените, отколкото при мъжете. С други думи, жените не само изразяват по-висока чувствителност към проблема, но и по-често я трансформират в действия.
И в българския контекст се наблюдава сходна тенденция. Изследване на учени от Софийския университет сред 223 мъже и 312 жени на възраст от 13 до 90 години установява по-високи нива на отричане на климатичните промени сред мъжете. Според авторите това се свързва с по-силно изразени убеждения за контрол над природата и по-висок скептицизъм към екологичните рискове, особено когато те поставят под въпрос икономически и индустриални дейности. Допълнително, мъжете по-често приоритизират ценности, насочени към запазване на съществуващото статукво, дори когато то противоречи на екологичните цели.
Тези нагласи имат пряко отражение и върху обществената подкрепа за климатични мерки. Проучване от 2025 г. показва, че поради по-честото потребление на стоки с висок въглероден интензитет, мъжете по-често възприемат данъчните климатични политики като лична заплаха. За разлика от тях, жените – чието потребление е по-умерено – демонстрират по-висока подкрепа за екологични инициативи.
Неравенства и в климатичното лидерство
Парадоксално, именно мъжете продължават да доминират както в научните изследвания, така и в процесите на вземане на решения, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата. Това ясно личи и от международните климатични преговори – на конференцията COP29 в Баку съотношението между държавните глави мъже и жени е 18:1.
Регионалните различия са значителни. В Европа и САЩ делът на жените, работещи в министерствата на околната среда, е приблизително равен на този на мъжете, докато в страните от Африка и Югоизточна Азия жените специалисти съставляват едва около 10%. Преобладаващо мъже са и ръководителите на националните метеорологични служби в световен мащаб – 93%.
На този фон България представлява по-скоро изключение: ръководствата на Националния институт по метеорология и хидрология и на Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН са оглавявани от жени. Въпреки това, глобалната картина остава ясно дисбалансирана – 18 от 22-мата най-влиятелни учени в областта на климатичните промени в света са мъже.
Пол, доход и неравенство
Половите различия обаче не могат да бъдат разглеждани изолирано от икономическото неравенство.Затова и е важна тезата, която се застъпва в публикация на Social Science Space, че всъщност най-силният показател за въздействието на даден човек върху климата не е полът, а доходът. "Ултрабогатите, които са предимно мъже, са отговорни за най-големия дял от емисиите. Най-богатият 1% сега отделя повече от най-бедните 2/3 от човечеството, взети заедно." Според Матилде Рейнард от Института за изследване на устойчивото развитие към Университета в Лийдс, „ако премахнете най-високоплатените, разликата между половете намалява драстично".
Информацията от тази публикация би могла да послужи при изготвянето на препоръки, кампании и стратегии за смекчаване на изменението на климата, тъй като и тук, както и при въздействието и адаптацията, се намесва ролята на пола.
Различията, които разгледахме, имат значение не за търсене на вина, а за изготвянето на по-фокусирани и работещи политики. Мерки в транспорта, храненето и климатичната комуникация, насочени към конкретни модели на потребление и поведение, могат едновременно да намалят емисиите и да повишат обществената подкрепа за климатичните действия. Примери за такива мерки биха могли да бъдат транспортни политики, насочени към дългите индивидуални пътувания, кампании за хранене и здраве, адресирани към мъжете и климатична комуникация, съобразена с половите различия.
Същевременно същите социални роли, които водят до по-висок въглероден отпечатък, излагат мъжете и на специфични климатични рискове за здравето — тема, която ще разгледаме по-детайлно в следващата публикация.
