По време на строителството няма да затваря
Цялостна вътрешна изолация, подмяна на дограмата, монтаж на нова вентилация и климатизация, фотоволтаици на покрива. Това включва цялостният ремонт на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, чийто старт беше даден днес от кмета Костадин Димитров и заместниците му Пламен Панов и Хакъ Сакъбов.
Инвестицията е 1,7 млн. евро, като 1,3 млн. са европейско финансиране, а останалите - от бюджета на общината.
Изпълнителят Христо Терзиев обещава всичко това да приключи до края април, началото на май. Директорът на библиотеката Димитър Минев не вярва, че в такива кратки срокове това е възможно. Според него по-реалистично е да стане до края на юни. Цялата сграда е 7000 кв. метра разгъната площ.
51-годишната сграда не е ремонтирана основно от построяването й през 1974 година. Тя е един от символите на знанието в Пловдив, тъй като притежава огромно книгохранилище, което се извисява на 14 етажа.
Зам.-кметът Хакъ Сакъбов обеща, че през следващия отоплителен сезон ще бъде усетена разликата.
"Извиняваме се предварително на нашите потребители за затрудненията. Надявам се да разберат, че всичко, което се прави, е в тяхна полза", каза директорът Димитър Минев. По думите му работата ще е поетапна и библиотеката няма да затваря.
Според изпълнителя Терзиев сега се демонтират старите отоплителни тела, след което същото ще се случи и с изградената преди години климатична инсталация. След това започва топлоизолацията, която ще обезопаси сградата от гледна точка на риска от пожар, защото ще се сложи вата навсякъде. На ниската част от библиотеката пък ще има фотоволтаична централа, която частично да покрие нуждите на сградата от електроенергия.
Импозантната сграда е овехтяла и се очаква след ремонта да бъде преобразена, без да се нарушава външната й фасада.
Библиотеката е разположена в историческия център на Пловдив, на ъгъла на едни от най-красивите улици - "Иван Вазов" и "Авксентий Велешки". Арх. Мария Милева я е проектирала с вътрешен двор, в който се издига 14-етажно тяло.
В него се пазят безценни реликви от сревновековната историопис, както и целият фонд, който наброява 2 млн. единици. За проекта си арх. Милева е удостоена навремето с Димитровска награда.
Четящите пловдивчани възприемат Народната библиотека като храм на знанието. Разгънатата площ е 7000 кв. метра, а фасадата е облицована с врачански камък. Три големи стълбища водят към сградата - централно и две странични. Най-отпред има барелеф с образите на Йоаким Груев, Александър Башмаков, Борис Дякович и Маню Стоянов, дело на скулптора Виктор Тодоров.
Самата фасада е облицована от Стойо Тодоров и при санирането няма да се пипа, а изолацията ще е вътрешна.
На първия етаж в централното фоайе е стенописът "Науката през вековете", направен от художниците Любен Диманов и Тодор Панайотов.
На втория етаж, който води към читалните, е изобразен огромен стенопис, в центъра на който е Иван Вазов в цял ръст. Той е нарисуван от Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев и Христо Стефанов - част от великолепната пловдивска петорка, в която влизат и Димитър Киров и Енчо Пиронков.
На отсрещната страна се открива витраж от топено стъкло, дело на Никола и Невена Тузсузови.
При предстоящия ремонт тези произведения на изкуството няма да се пипат, те и сега са добре поддържани.
С новите фотоволтаици се очаква произвеждащият ток да намали сметките чувствителнто.
Институцията разполага със 130 служители и 10 хил. редовни читатели. "Това не е точната представа, тъй като дигиталната ни библиотека се посещава от 40 хил. души от различни IP адреси, които пак са наши читатели. Тя е на разположение 24/7 дори в събота и неделя", обяснява директорът.
В България две са библиотеките от този ранг - националната "Св. св. Кирил и Методий" и пловдивската "Иван Вазов". Започнали са да функционират по едно и също време. Националната отваря през декември 1878-а, а пловдивската - месец по-късно. Едната действа в Княжеството, а другата - в Източна Румелия.
И сега хората в Пловдив я наричат народна. Още от времето на княз Батенберг с указ е разпоредено
двете библиотеки да получават екземпляр от
всичко, което се печата на български
на територията на страната. По тази причина те са нашите пълнодепозитни книгохранилища. Всичко, което излиза у нас, колкото и малък да е тиражът, задължително има по две копия за националната и за пловдивската библиотека.
Безценни са богатствата, които се съхраняват в НБ "Иван Вазов". Най-старите ръкописи са от XII век. Това са фрагменти от т. нар. Кюстендилски палимсест и Слепченския апостол. Вторият е открит в района на Слепча, днешна Северна Македония.
