Ново изследване на "Книга на промените" разкрива не само колко много наука са влагали древните, а и интуитивните начини да прозрем какво ни очаква отвъд пелената на времето
Трудно някой ще повярва на прага на 2026 г., че съществува книга на над 3 хил. години, в която има толкова много математика. Нещо повече, тя е изградена на принципа на бинарния код на програмирането и координатните оси за разполагане във времепространството, вложени от древните китайци, за да стигнат до един от най-интуитивните модели за прогнозиране на бъдещето. "Книга на промените" неслучайно още от VIII век преди новата ера е настолна за всяко поколение и днес продължава да вълнува изследователи от цял свят, включително и от България.
Именно затова дългогодишният преподавател в Софийския университет д-р по китайска култура и писменост Теодора Куцарова се впуска във вълнуващо пътуване назад във времето с книгата "Гадателство и нумерология в Древен Китай: "Книга на промените" и "Десетте крила". Самата тя е завършила китайска филология в Пекинския университет и е провеждала изследвания по древна китайска философия в Университета в Торонто, където също така е преподавала китайски език и китайска литература. В новото си проучване Теодора Куцарова разкрива не само как да се разбира ритъмът на промяната, но и как да се приспособим към нея и да я използваме като инструмент за самопознание и развитие.
"Книгата е предназначена да помага на хората в действията и поведението им и ясно да показва дали откликването на съдбата ще е благоприятно, или не - обяснява тя пред "24 часа - 168 истории". - Заедно с това тя съдържа вечни съвети като осъзнаване на грешките, тяхното поправяне, връщането в праведния път и непогрешимостта, което само по себе си е т.нар. среден път - вътрешното равновесие, умереността и избягването на крайностите."
Според нея в началото сякаш започваме да следваме обясненията, за да се ориентираме в метода.
"След което установяваме, че са налице универсални закономерности, но ако човек не е достатъчно начетен, Пътят на "Промените" няма да може да бъде разбран просто така от нищото", допълва тя.
За изследователката това е търсене на познание чрез асоциации, алюзии, аналогии, протичащо на базата на образността, на взаимодействието между ин и ян. Произходът на всичко това, разбира се, е изключително древен. Още през неолита има доказателства, че хората са търсели начини да предскажат бъдещето, като за целта са нагрявали животински кости, докато върху тях не се появят пукнатини. Разчитали ги като път и ги разбирали като отговор на предварително зададения въпрос. През династия Шан, 1600-1046 г. преди новата ера, методът еволюира и вече включва нагряване на коруби на костенурка. Смятали са го за точен и активно го използвали чак до последната династия Цин, управлявала в периода 1644-1911 г.
"Книга на промените" започва да се формира някъде през XI век преди новата ера, на границата между династиите Шан и Джоу, а най-ранните текстови записи на провеждане на гадаене и цитиране на тази книга са от VIII век преди Христа, когато в княжество Лу започва да се води летопис за случващото се по години. За съжаление, това произведение е изгорено от първия обединител на Китай - Цин Шъхуанди, и е възстановено по памет по-късно през VI век преди новата ера.
Още тогава се формира идеята, че времето е като свитък от изначалния флуид ци - единната първична енергия на сътворението, като от единия му край се навива миналото, а от другия се развива бъдещето. Тоест в представите на древните китайци времето не е линейно, не е дори кръгово, а е подчинено на триизмерното тороидално (подобно на елипса) движение на Дао, или пътя.
"Според тях миналото е следването на естествената посока на потока на времето и на ци, а желанието да надникнем в бъдещето е движение срещу естествената посока на потока на времето и на ци, затова отгатването на числата на бъдещето е нещо в смисъла на "обратно броене" - разказва Теодора Куцарова. - Всички събития в миналото са предопределени на базата на бинарния код, по същия начин ще бъде предначертано и бъдещето. Затова китайците често правят гадания и за минали събития, за да разберат тяхното естество, как и защо са се случили и кога ще се повторят."
Изследователката споделя също така тезата, че гадателството в Древен Китай е неразривно свързано с науката и се базира на фракталността на микро- и макрокосмоса и на разрастването на тъканта на пространството. Идеята е, че всичко около нас съдържа зачатъците на бъдещето под формата на образи, възникнали от различните честоти на трептене на ци и резонанса им със съзнанието на субекта. Дори ако в процеса на гадаене се падне хексаграма с неблагоприятно отсъждане, то рядко тя оставя усещане за необратимост. По-често се дават инструкции как да се измъкнем от дадена лоша ситуация - със съвети от типа "бъди непогрешим, за да се предпазиш от опасности". По този начин предсказанието се разкрива в светлината само на "условно бъдеще", тоест става дума за нещо, което може да бъде предотвратено с правилни действия. Практиката да се повтаря гадаенето също е начин да се коригира съдбата.
"За да стане понятен изключително древният текст на "Книга на промените", той е облечен в коментари, подчинени на конфуцианското учение с прекомерната му нравоучителност и сексизъм - допълва Теодора Куцарова. - Но ако се абстрахираме от това, ще усетим, че "Книга на промените" ни учи как да следваме собствения си път, как да бъдем себе си и как да оцеляваме в сложния свят около нас."
Самата "Книга на промените" е изградена на принципа - дали в дадена ситуация, т.е. конфигурация на бинарен код, за достойния човек е подходящо да предприеме дадено действие. С годините гадаенето става все по-математическо, като през династия Джоу се развива методът с 50 стъбла на бял равнец или този с три монети. Последният е много бърз и лесно може да се усвои от всеки и освен това до ден днешен е смятан за също толкова прецизен. Независимо дали се използват стъбла, или монети, до ден днешен се счита, че чрез тях от 64-те възможности може да се извлече актуалната хексаграма.
Тя представлява шест позиции (инската - прекъснати, и янската - непрекъснати линии), изписващи се от долу нагоре, които представляват времевите етапи на промяната. Те си взаимодействат подобно на мъж и жена и в този процес разкриват естеството на архетипната ситуация, в която човек е попаднал.
Началото на всяка нова година е добро извинение да прибегнем до нещо ново, затова накратко ще се спрем на този метод, а всеки сам може да прецени дали му е от полза или не. Вземаме три еднакви по стойност монети и се съсредоточаваме върху своя въпрос. Хвърляме ги на масата, като ези е равно на 3, а тура - на 2. Тоест опциите са 4. Ако се падне три пъти ези, сборът им е 9, ако се паднат три тура, сборът е 6. Останалите две комбинации на ези и тура водят до сбор съответно 7 или 8. При всяко от общо шестте хвърляния от долу нагоре се записват получените числа, като нечетните се означават с непрекъсната линия, а четните - с прекъсната. Първите три линии са долната триграма, а тези над тях - горната. Триграмите са общо осем - Небе, Земя, Планина, Огън, Водна яма, Мълния, Вятър и Езеро, и представляват бинарни конфигурации, които или трябва да се запомнят, или да се установят по специална таблица. На базата на тези две триграми в същата таблица, която може да се намери навсякъде в интернет, установяваме хексаграмата, която ни се е паднала, дали тя е примерно Небе над Земя №12, или Вятър над Водна яма - №59. Тези номера ни отвеждат към наименованието и текста на предсказанието, като в случая това ще бъде: №12 Запушване - "Неблагоприятен момент за достойния. Голямото си отива, идва малкото", или №59 Разпиляване - "Всепостигане. Подходящ момент да се пресече голямата река", и т.н. Ако в хексаграмата ни обаче присъстват числата 6 и/или 9 - "вратата на промяната", се разбира, че изчерпването на едната крайност ни прехвърля в другата - затова изграждаме втора хексаграма, наречена "трансформационна", като запазваме чертите, произтичащи от числата 7 и 8, а тези от 6 и 9 превръщаме в техните противоположни, т.е. непрекъснатата линия преминава в прекъсната, а прекъснатата в непрекъсната. Според съставните триграми пак я разпознаваме в таблицата и по номера стигаме до текста на предсказанието, защото се смята, че бинарният код е универсален език, поднесен ни наготово. Според д-р Куцарова чрез трансформационните хексаграми се навлиза в едно море от информация, където сякаш всяка една съдържа елементите на всички останали на принципа на холограмата: "Всяка житейска ситуация е своеобразна борба между ин и ян и "Книга на промените" реагира като живо същество, откликвайки на въпроса ни, както се изразяват древните коментатори - подобно на загрижен родител, който иска да ни помогне, или наставник, който иска да ни даде добър съвет".
За изследователката всяка линия от 64-те хексаграми може да бъде отнесена към точка в тъканта на времепространството, която съдържа цялата минала и бъдеща история на човечеството, защото въплъщава повторяемостта на циклите . Освен това според д-р Куцарова от древността досега гадаенето е и своеобразен начин да се справим със социалната и психологическа несигурност, даваща ни възможност да контролираме средата.
"Особено когато изпитваме необходимост да координираме плановете си с нещо по-голямо от нас, от което се чувстваме зависими", подчертава тя. В случая за нея много важен е субективният фактор, защото всеки сам през своята призма тълкува отговора, сам осъзнава грешките си и ги поправя, за да има шанс за благоприятна развръзка и осъществяване на целите и стремежите си.
"Това е красотата на "Книга на промените" - обяснява тя. - Боравенето с нея активира и засилва нашата интуиция. Четейки я, ние тълкуваме всичко по свой начин, защото текстът е до такава степен архетипен, че резонира по различен начин с всеки читател. Така разбираме, че гадаенето е изцяло интуитивен и субективен процес, който ни помага да видим себе си, да осъзнаем кои сме и накъде сме се упътили."
За да извлечем максимума от книгата обаче има няколко правила. "Основните препоръки на мъдреците са, когато задаваме въпрос, на първо място, да го правим с цялата си искреност - посочва д-р Куцарова. - Освен това питането трябва да е свързано с реален проблем, който ни вълнува, а не в шеговита форма да "изпитваме" "Книга на промените". Второ, въпросът трябва да е формулиран така, че да може да му се отговори с "да" или "не". Трето, през цялото време трябва да сме съсредоточени, да мислим върху въпроса и да вярваме в системата на "Книга на промените". Днес може да сме в опасна ситуация, а на следващия - да се радваме на спокойствие. Това са трептенията на квантовия свят, те ръководят фините канали на промяната, така във всеки момент съществува шанс да се измъкнем от неблагоприятна ситуация и да я превърнем в нещо хубаво."
Като учен тя забелязва и ключови зависимости: "В настъпването на бъдещето има някаква предизвестеност, сякаш то само търси начини да предизвести за себе си, да ни подготви, все едно от нашето приемане зависи неговото сбъдване. Дори когато нещо се случва като гръм от ясно небе, ако погледнем назад, ще установим че дълбоко в себе си сякаш сме знаели, че то ще се случи. Предвид това, че мозъкът е прогнозиращ орган, той просто така е устроен - да конструира реалността въз основа на низовете от информация - било то фотони, звукови или други вълни, бинарен код, достигаща до него сетивно или отвъд сетивното. Ние сами създаваме бъдещето като паралелни светове - възможни пътища в мислите, в мечтите, плановете, но психосоматичната ни енергия - дух, воля, се съсредоточава предимно в един от тези канали, така бъдещето се свързва с вървенето напред - и то "върви" по пътя, който ние избираме, и ние вървим към бъдещето - по пътя, който то ни отваря - това е ключовото за гадаенето и преливането на границата субект-обект."
Което е още една причина "Промените" да вълнуват поколение след поколение и да вдъхновяват учените да вникват в тайните на бинарния им код.
