20 години затвор за Габриел Тачев за причиняването на смъртта на Цветелин Л., Стела И. и Найден Т. при катастрофа на пътя Плевен – Ловеч през 2023 г. Решението на ВКС е окончателно.
С решението си ВКС изменя решение от 03.07.2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново и преквалифицира извършеното от подсъдимия Габриел Тачев в същото наказуемо престъпление (за причиняване на смърт на едно или повече лица при управление на моторно превозно средство), като го оправдава за това с нарушенията (за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда) и (за липса на свидетелство за управление на моторно превозно средство) да е предизвикал съставомерния престъпен резултат. Решението е окончателно.
Делото е образувано по протест и касационни жалби на подсъдимия и на частните обвинители срещу решението от 03.07.2025 г. по в.н.о.х.д. № 90/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд – Велико Търново от 13.01.2025 г. по н.о.х.д. № 454/2024 г. С нея подсъдимият Габриел Т. е признат за виновен в това, че при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по пътищата и умишлено е причинил смъртта на Цветелин Л., Стела И. и Найден Т., като деянието съставлява особено тежък случай. За извършеното престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 20 години.
В касационната жалба на подсъдимия се релевират съображения за допуснати нарушения на закона и несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия и определяне на справедливо наказание, както и алтернативно – намаляване на размера на наложеното наказание поради явна несправедливост.
В касационните жалби на частните обвинители се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и несправедливост на наказанието. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и налагане на наказание „доживотен затвор".
В касационния протест се формулират аргументи за несправедливост на наложеното наказание, като се отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и налагане на наказание „доживотен затвор".
Съдебният състав на ВКС приема касационният протест, както и касационните жалби на частните обвинители и на подсъдимия за допустими.
По отношение на доводите за нарушения на материалния и процесуалния закон, посочени в касационната жалба на подсъдимия, съдиите от ВКС намират, че първоинстанционният и въззивният съд не са допуснали процесуално нарушение на правата на подсъдимия. Габриел Т. при неназначаването на повторна химическа експертиза. Резултатите от първоначалното изследване на кръвната проба на подсъдимия Габриел Т. категорично посочват, че водачът е управлявал МПС с наличието на концентрация от 1,16 промила алкохол в кръвта.
Въззивният съд правилно е отказал да приеме съпричиняване на вредоносния резултат, поради липса на поставен обезопасителен колан от спътника на подсъдимия (пострадалият Н.Т.), тъй като задължение на водача на превозното средство по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е да следи за това. Правилно въззивният съд е отказал назначаването на допълнителна автотехническа експертиза, тъй като времето на пътнотранспортното произшествие не съвпада със залеза или със здрача (сумрак), поради което изясняването на този въпрос е бил неотносим към предмета на делото.
В мотивите си върховните съдии посочват, че поведението на подсъдимия. Габриел Т. разкрива евентуален умисъл за реализиране на транспортното престъпление – движел се е без обективна причина в лентата за насрещно движение, продължително време и на прав пътен участък, не е извършвал маневрите изпреварване или заобикаляне, няма хлъзгане на возилото по пътната настилка, нито отклонение поради неупражнен контрол над приборите за управление. Подсъдимият се е отнесъл безразлично към настъпването на вредоносните последици, защото не е направил нищо, за да се върне в отредената му за движение пътна лента, нито е намалил скоростта на автомобила, за да избегне смъртта на трите жертви, но е продължил напред въпреки приближаващият се към него мотоциклет.
В своето решение върховните съдии допълват, че нарушението на материалния закон по отношение на оправдаването на подсъдимия. Габриел Т. за неправилно инкриминираните му разпоредби на чл. 5, ал. 3, т. 1 (за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда) и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП (за липса на свидетелство за управление на моторно превозно средство), допуснато от предходните съдебни инстанции, следва да бъде отстранено от ВКС, тъй като фактическата обстановка по делото не се променя, а приложимият закон за същото наказуемо престъпление не засяга забраната за влошаване положението на подсъдимия и е в правен интерес на всички страни. Тези нарушения не са част от състава на престъплението по чл. 342, ал. 3 от НК, но са част от индивидуализиращи наказанието обстоятелства (висока обществена опасност на дееца, особено тежък случай на престъплението).
По отношение на доводите за явна несправедливост на наказанието от страна на подсъдимия Габриел Т. и доводите за неосъобразено от съдилищата съпричинителско поведение на други лица спрямо настъпилия общественоопасен резултат върховните съдии считат същите за неоснователни, поради което не могат да доведат до намаляване на наказанието. При определянето на наказателната отговорност на подсъдимия въззивният съд е съобразил всички смекчаващи (оказано съдействие за изваждане на пострадалия Н.Т. от автомобила приживе и грижата за неговите деца) и отегчаващи обстоятелства (броят на жертвите на деянието, лоши характеристични данни на подсъдимия, многократните му осъждания за умишлени престъпления от общ характер, управление на МПС след употреба на алкохол и без придобито право да управлява МПС, както и неколкократно наложените му административни санкции за нарушения по пътя). Според върховните съдии въззивният съд правилно е направил заключението, че подсъдимият Габриел Т. системно е демонстрирал поведение към несъобразяване с предвидения от закона обществен и правов ред.
В решението си върховните съдии посочват, че извършеното пътнотранспортно престъпление се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, отличаващо го от останалите престъпления от същия вид и представлява особено тежък случай. Обществената опасност на подсъдимия Габриел Т. е изключително висока и видът и размерът на наказанието са определени в съответствие с изключителността на престъплението и на неговия извършител.
По отношение на искането за налагане на наказание „доживотен затвор" на подсъдимия, посочено в касационния протест и касационните жалби на частните обвинители, съдебният състав на ВКС счита, че от разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства не може да се изведе убедено и категорично съждение, че подсъдимият Габриел Т. не може да бъде превъзпитан със срочно наказание лишаване от свобода.
