Този за еврото, за личния фалит и новите детски добавки - сред важните дела в един от най-динамичните откъм плаващи конфигурации мандати
Протести за начало и за край, а помежду им - 14 месеца заседания и 116 приети закона, повечето от които обаче само ратификации. Така накратко може да се опише отиващото си 51-о народно събрание.
То все пак свърши две неща, които си струва да се отбележат - излъчи правителство с първия мандат и заседава рекордно - над 14 месеца. И двете почти не са се случвали през последните бурни пет години за българската политика.
На 19 декември депутатите излязоха в дълга, почти едномесечна ваканция, от която ще се върнат обратно на банките на 14 януари. Само няколко дни по-късно,
на 18.01., ще изравнят рекорда на 49-ия парламент -
14 месеца и една седмица. После със сигурност ще го задминат, тъй като тепърва президентът Румен Радев ще раздава мандатите за нов опит за съставяне на правителство и ще назначава служебен кабинет, а по новите правила в конституцията през това време парламентът не се разпуска.
Краят на 51-ия парламент като че ли беше предизвестен предвид началото му. Още в първия му работен ден - 11 ноември,
докато депутатите полагаха клетва, отвън имаше седем протеста -
все заради изборите. Най-запомнящ се беше този на “ДПС - Ново начало”, когато лидерът Делян Пеевски излезе сред протестиращите, прегръща ги и предизвика истински фурор с появата си. Неговите хора се бяха събрали, защото ПП-ДБ бяха заявили, че движението има избиратели фантоми. Затова част от протестиращите тогава вдигнаха плакати “Ние не сме фантоми”.
“Възраждане”, МЕЧ, “Синя България”, ВМРО и Народна партия “Истината и само истината” в същия ден протестираха срещу честността на вота и изборните манипулации. Както и “Величие”, които финишираха първи под линията на изборите с резултат 3,99%. Всъщност влизането им впоследствие е прецедентът, с който това събрание ще остане в историята - Конституционният съд касира частично изборите, преразпределиха се мандати и “Величие” стана девета политическа сила с десет депутати.
Невиждано дълги бяха и мъките за избор на председател. Почти месец мина от клетвата на 11 ноември до избора на конституционалистката Наталия Киселова от БСП на 6 декември. За поста тя беше подкрепена и от ГЕРБ и ИТН, същата тройна коалиция после формира кабинет, избран от парламента на 16 януари. Киселова после също допринесе с постижение - доближи рекорда на Никола Минчев за най-бързо свален шеф на НС.
През 14-те месеца конфигурациите в парламента се променяха постоянно. Първоначално ПП-ДБ искаха да правят “санитарен кордон” около Пеевски, убеждаваха ГЕРБ да работят с тях, те пък ухажваха ДБ, а накрая ГЕРБ, БСП и ИТН се коалираха с подкрепата на АПС, но без да им дават постове.
После хората на Доган си тръгнаха,
мнозинството остана малцинство
след влизането на “Величие”, но се официализира подкрепата на ДПС.
Опозицията от останалите пет партии изкара годината силно фрагментирана и там всеки беше срещу всеки. Дори самите партии вътре бяха разделени - петима депутати се отрониха от АПС и ИТН.
Гласуваха шест неуспешни вота на недоверие, но се караха дори за тях - кой да ги внесе, кой първи се е подписал, по каква тема да са. И накрая не те, а правителството се самосвали под натиска на площада.
Най-важното събитие за 2025 г. беше положителният конвергентен доклад за приемането ни в еврозоната и последвалата подготовка за приемане на общата европейска валута от 1 януари. Парламентът прие Закона за въвеждане на еврото, отхвърли исканията за референдум на президента и “Възраждане” и вмени големи правомощия на контролните органи, за да следят да не се вдигат цените необосновано - това дори беше забранено със закон. Хората недоволстват, че това не им се получи, а и публично беше потвърдено през декември от президента и ДПС по време на консултациите преди връчването на мандатите. Всъщност това бе и единственият публичен, но за сметка на това
много сериозен упрек от страна на “Новото начало”
към управляващата коалиция - че не взе навременни мерки за цените и не артикулира послания към хората.
От 116 обнародвани закона 33 са ратификации, т.е. привеждане на европейски решения, не родно законотворчество.
От останалите безспорно има важни мерки - приеха Закона за личния фалит, обвързаха детските добавки с минималната заплата, за да не отпадат семейства, по-строги мерки срещу насилниците на животни. Други седем пък са за бюджета за миналата година, актуализации и удължителният бюджет за 2026 г.
По-съществени въпроси обаче все така останаха да отлежават.
Първо, за трети път от 2022-а управляващите не можаха да прокарат общественоприемливи бюджети за следващата година - държавен, социален и здравен. Именно първоначалните им проекти предизвикаха масово недоволство и изкараха по улиците в цялата страна стотици хиляди. Това бяха най-големите протести в новия век и първите, на които излезе поколението Z. После правителството предложи преработени варианти, оттегли ги, подаде оставка, а в последните дни мнозинството в странна пиар акция обяви, че отново ги внася. В крайна сметка очаквано седмица преди Коледа избраниците приеха удължителен бюджет и се оттеглиха в дългата си ваканция.
Второ, България
не можа да получи в пълен размер второто и третото плащане по плана
за възстановяване и устойчивост. За ЧНГ на 29 декември у нас пристигнаха 1,47 млрд. евро по третия транш, но Брюксел ни задържа 10% от общата сума, защото парламентът така и не попълни Комисията за противодействие на корупцията, нито доказа пред Брюксел, че механизмът за разследване на главния прокурор работи. Заради тези две мерки на страната ни бяха удържани общо 368 млн. евро, понеже такава е философията на ПВУ - пари срещу реформи.
Те не са безвъзвратно загубени, Еврокомисията ни даде още половин година да ги доработим, но с това темпо и най-вече с нищожната вероятност партиите да се разберат по тези теми - едва ли. А и тепърва ще се ходи на избори, партиите ще се карат за председатели, комисии, правителства, как се справяме в първите месеци с евро...
Трето, непопълнени остават редица регулатори и контролни органи като Висшия съдебен съвет, инспектората към него, КПК и други. Пак по горните причини - невъзможни мнозинства.
Със сигурност всички тези задачи ще останат за новия парламент, но по заявките на партиите пред Радев в последните си заседания те ще опитат
да променят Изборния кодекс по традиция в 12 без 5
Как точно обаче - не е ясно, предвид, че деветте партии имат девет различни виждания за изборния процес. Едни искат изцяло машинно гласуване, други си държат на бюлетината, трети искат да купуваме нови машини броячки, има предложения за промяна на структурата на ЦИК, за въвеждане на преброителни центрове...
51-ият парламент ще се запомни основно с това, че все пак успя да излъчи кабинет, което през последните години си е постижение. При това със спокоен и умерен администратор начело, а не с ярко политическо лице, но пък с неуморното “менторство” на лидера на ГЕРБ.
Ще се запомни и с множеството скандали като боя на Радостин Василев с депутат от “Новото начало” този сезон и множеството опити за ръкопашни схватки между техни колеги в предишните месеци.
Паметно остава
и 26-секундното заседание за “Лукойл”
на комисията по енергетика начело с Павела Митова от ИТН. То се оказа сред капките, заради които чашата на недоволството преля.
На консултациите при президента и 9-те формации говориха с надежда за новия парламент - да е по-стабилен и ефективен, но според последните електорални проучвания някои от тях може да го гледат отвън. Под въпрос са МЕЧ, “Величие” ИТН и АПС.
