Едва 7 са немските овчарки в пожарната у нас, но вършат най-рисковата част от работата
57-годишният огнеборец от Плевен Виктор Тодоров е един от 7-ината водачи на кучета спасители към пожарната в цялата страна. В тази дирекция към МВР все още няма обособено звено, в което "работят" и немски овчарки, но това е на път да се промени, защото помощта им е ценна.
"Кучето върши най-рисковата част от една спасителна акция. След това влизаме ние", казва Тодоров, защото при инциденти и бедствия немските овчарки се използват за откриване на затрупани или изгубени хора. С помощта на обонянието си кучето може да улови мириса и местоположението на човека и да насочи спасителите към него.
Виктор Тодоров решава да обучи куче за спасител след повече от 20 г. в пожарната и в "Гражданска защита" в Плевен. Взима у дома си немска овчарка, кръщава я Джери и започва да я тренира. В такива случаи е практика водачът и животното да живеят заедно - така се изгражда безкрайно доверие.
Обучението започва, когато Джери е на 7 месеца и с всeки ден двамата се приближават като екип до целта - да спасяват човешки животи заедно.
"В първите дни му казвах: "Ти си малък, но ще станеш герой", а той ме гледаше така, сякаш ме разбира", разказва пожарникарят. И добавя, че при отглеждането на едра порода куче има и несгоди.
"Не мога да го заведа на разходка по плажа, защото на някого ще пречи. Не мога да наема жилище, защото имам куче. Не мога да вляза с него в автобус, влак или на други обществени места. Но мога да тръгна с него в планината, загубил карта и телефон, да вървя през непрогледна зимна виелица, защото навсякъде, където ти си в опасност, той ще отиде без колебание", описва стопанинът на Джери.
Той е убеден, че когато животните ни избират, това не е случайно, и казва, че те усещат човешката енергия и разбират кога е нужно да действат. Затова и водачите им твърдят, че кучетата не са просто партньори – те са част от мисията, от сърцето на екипа.
Превръщането на Джери в куче спасител не е просто нов личен проект, а естествено продължение на живота на Виктор, който е отдаден на това да помага. За него участието в спасителни операции никога не е било работа. "Избрах пожарната, защото там смисълът не се търси – той се живее", казва Виктор Тодоров.
С годините и натрупания опит той не е обръгнал и когато говори за тежките инциденти, очите му се насълзяват - не защото не владее себе си, а защото отказва да бъде безразличен. Научил се е да разпознава болката по-бързо и да я преживява по-дълбоко. Не може да бъде хладен наблюдател, когато срещу него стои човешко страдание.
Още го изгаря споменът за пожар в стар блок на края на града – майка вика децата си, а Виктор и екипът му си пробиват път през пламъците. В моменти като този човешките съдби не са сухи факти, а пулсиращи животи в ръцете на пожарникари и спасители.
"Изходът от тях зависи от твоята смелост и бойна подготовка, от умението да вземаш решения и да носиш отговорности", описва огнеборецът.
Убедеността, че професията му изисква не само морална, но и физическа сила, го кара и на 57 г. да поддържа добра форма. За него възрастта не е оправдание, защото знае, че когато носиш отговорност за чужд живот, нямаш право на компромиси със себе си.
Виктор не се възприема като мерило или пример. Но когато млади колеги застанат до него, се старае да им предаде усещането за смисъл – че независимо от ролята си, с действията си вършат добро. Казва им, че най-трудното е да съпреживяваш болката и трагедията на хората и едновременно с това да им вдъхваш кураж и надежда.
И че няма учебник, от който да разбереш как се прави това, но с времето и емпатията всеки изгражда своя модел.
