„На Фара край Шабла всичко е спокойно", докладва по обяд пазачът Красимир Панайотов. Той е застъпил смяната от 8 часа сутринта днес, тя продължава до 8 часа на 1 януари догодина. Това е първото му дежурство на Нова година на Фара, тъй като е назначен за пазач в началото на тази година.
„Досега съм работил 28 години в системата на Военноморските сили. Давал съм много дежурства, и по Нова година, но на Фара това е първото", казват Панайотов, който е родом от Шабла. „Морето е спокойно, тъй като вятърът е от север-северозапад, температурата е минус 7 градуса. Дежурството включва оглед на цялата фарова кула, на района около морското съоръжение, има за изпълнение редица дейности. Налага се на смяна по няколко пъти да изчакваме 132 стъпала – толокова са до „върха" на кулата", обяснява Панайотов. „Вахтата е самотна работа, но изключително отговорна. Компания ми правят две кучета", добавя той.
За посрещането на Нова година си е приготвил малко по-празнична вечеря, наздравиците оставя за 1 януари. Той ще е първият в България, който ще посрещне новата 2026 година. По астраномическо време там стрелките са с около 21 минути по-напред от тези в София. Най- източната точка на България първа посреща изгрева на слънцето, първа вдига и новогодишната наздравица. В 8 часа на 1 янури предава вахтата на Галин Гочев, който също ще е дежурен за първи път по Нова година на Фара.
„Фарът край Шабла е под командването на Хидрографската служба към ВМС. Петима са пазачите на съоръжението, които дават непрекъснато смени", каза капитан III ранг Донко Енев. „През 2026 година Фарът навършва 170 години. За събитието се предвиждат различни прояви, сред които са Дните на отворените врати. Тази година имаше четири такива дни на Фара, които предизвикаха определено голям интерес от българи и чужденци, от ученици, от семейства с деца", добавя капитанът. Последният ремонт на Фара е направен през 2022 година."Съоръжението се държи. Пазачите на Фара са местни хора. Двама се пенсионираха. През тази година са назначени нови пазачи, фараджжи, както ги наричат най-често", казва още още кап. Енев.
„33 години съм бил пазач на Фара. Изкарал съм около десетина новогодишни дежурства. Преди години, по Нова година, когато на смяна бяхме по трима, се събирахме със семействата. Това обаче не е пречило да изпълняваме задълженията си", казва Наньо Нанев, който от тази година е пенсионер. Той е автор на книгата „Фар Шабла през погледа на фаропазача Наньо Нанев". През тази година книгата има и издание на английски език. „Много румънци идват на Фара, проявяват интерес, разпитват, затова направихме и превод", добавя Нанев. „През 1993 година имаше корабокрушение, край Фара „излезе" кораб. Случвало се е по цяла седмица да оставаме на Фара, заради затворени от сняг пътища. Имаше в битовата стая подготвени запаси.Случвало се и да няма ток, тогава пускаме генератора. Не сме допускали Фарът да не работи", разказва Нанев. Той има къща до Фара и сега го гледа от дома си. Иначе винаги присъства на Дните на отворените врати, разказва с удоволствие историята на Фара. Тази година през всеки от отворените дни идваха над 2000 души – българи и чужденци, добавя Нанев. „През тази година посетих Франция, за да видя фаровете там. Знам, че се стопанисват от общините. Останах очарован, че те са отворени и като културни центрове – деца рисуват, има беседи и др. Там всичко е автоматизирано. С колеги стигнахме с малко горчивина до извода, че фаропазачът е изчезваща професия. Затова разчитаме да ни търсят да разказваме истории", добавя Нанев.
Шабленският фар е уникален не само с дългогодишната си история. Той е умалено копие на прочутия Александрийски фар, който е и едно от Седемте чудеса на света. Това е и единственото такова съоръжение, боядисано в два цвята – червено и бяло.
