Българския патриарх Даниил втори ден е на посещение във Вселенската патриаршия в Турция, където подари частица от мощите на Патриарх Евтимий на Вселенския патриарх Вартоломей.
Това е неговото първо мирно посещение след избора и интронизацията му за български патриарх през 2024 г.
Вселенският патриарх Вартоломей и българският Даниил отслужиха заедно тържествената света литургия в църквата Свети Георги в Истанбул.
В края на съборната света литургия днес патриарх Даниил и Св. Синод дариха на Вселенския патриарх Вартоломей частица от мощите на Свети патриарх Евтимий
Ето какво каза в словото си Даниил.
„Ние също искаме преди всичко да благодарим – Богу и на Ваше Светейшество – за изключителната духовна радост да отслужим днес заедно тайнството на светата божествена Евхаристия в Патриаршеския храм на светата Велика Христова Църква. Светата безкръвна Евхаристийна жертва, която ние принасяме на Бога – съгласно заповяданото ни лично от Неговия Единороден Син (срв. Лука 22:19), – е както сърцевина и средоточие на живота на Църквата и потвърждение на нашата причастност към Неговото Тяло, което именно е и Светата Църква, така и най-видимото свидетелство и белег за нашето единство, единомислие и единодействие.
Великият отец на Църквата, предшественик по катедра на Ваше Всесветейшество – Константинополският архиепископ свети Йоан Златоуст, казва, че „името на Църквата не е име на разделение, а на единение и на съгласие" (PG 61, 13). Тези негови думи, които отекват през вековете към нас, изразявайки същевременно консенсуса по този въпрос на всички отци и учители на Църквата, остават все така актуални и днес, когато църковното единство е изправено пред нови предизвикателства и отново е подложено на изпитания. Искрено се надяваме, че това наше посещение тук, при Майката-Църква и Първопрестол на Православието, ще допринесе към заздравяването и укрепването на това богозаповядано ни единство, което е и наш стремеж и най-сърдечно желание. Ние винаги помним и се вдъхновяваме от словата на свети Йоан Златоуст, според когото: „Светските достойнства изглеждат по-големи и по-високи тогава, когато се съберат в едно-единствено лице; докато в духовните, в църковните дела се случва тъкмо обратното: тогава сияе привилегията на честта, когато в председателството, в председателското достойнство, участват много лица и когато онзи, който участва в него, не е един, а са мнозина..." (PG 50, 509). Тоест, когато живеем помежду си в единството на съборната любов, която е взаимен диалог, диалогична заедност и взаимност (о. Николай Лудовикос), тогава ние живеем действително в Църквата.
В днешния втори ден след Рождество Христово ние отбелязваме празника Събор на Пресвета Богородица: с песни и славословия днес възпяваме и прославяме тази, която познаваме като най-скъпоценния плод на човешкия род, която даде своя решаващ принос към великото дело на Боговъплъщението, а по този начин и на нашето изкупление и спасение. Днес богослужебното последование ни зове и приканя: „Дойдете да възпеем Спасителевата майка!". Благодарни сме за възможността да сторим това заедно с всички вас тук, в този толкова обичан от нея град. В този Град, в който исторически са били засвидетелствани и някои от най-дивните изяви на нейното нежно, любящо майчино застъпничество за целия християнски род. Със съкрушени сърца и с горещи молитви, днес ние още веднъж се обръщаме към нея, да ходатайства пред своя Син и наш Бог за нас и за нашите църкви, както и за всички хора по целия раздиран от противоречия и конфликти наш свят. Божията Майка молитствува пред Своя Божествен Син да изпрати Той справедлив мир на света и разрешаване на всички земни конфликти, като се зачитат правата на всички страни и човеци!
Във времена като сегашните, когато беззаконието се умножава до неузнаваемост, когато отново „се вълнуват народите, и... замислят суетни неща" (Пс. 2:1) против волята Божия, когато виждаме как човешкият живот и достойнството на човешката личност все повече се обезценяват и целият наш свят е разтърсен от разрушителните сили на мрака, Православната църква е длъжна още по-високо да издигне своя глас в общо свидетелство за светлината и мира, които Христос ни донесе със Своето раждане, за Новия Божи Завет на любовта, който Той ни остави, за онова разтърсващо и преобразяващо покаяние, към което Той ни призова в дните на Своя земен живот, и, в крайна сметка, за онази победа, с която Той веднъж и завинаги потъпка злото и смъртта, и в която ни направи участници и вестители на Евангелието на Царството Божие.
Първенствуваща координираща роля в тези наши общи и всекидневни благовестнически усилия за разпространението на вярата, „веднъж завинаги предадена на светиите" (Иуда 3), има Вселенската Константинополска патриаршия. Престолът на Първозвания Христов апостол – свети Андрей, украсяван през вековете от предстоятели като великите свети отци и учители на Църквата Григорий Богослов и Йоан Златоуст, от борци за чистотата на православната вяра като св. патриарси Прокъл и Флавиан, Герман и Тарасий, Никифор и Методий, от ревностни мисионери като св. патриарси Фотий и Игнатий и дивни исихасти като св. Калист и Филотей Кокин, от целия неизброим сонм светители и светилници на Великата Христова Църква – Църква изповедническа и мъченическа, – преподава и днес в съборно единство с останалите Поместни православни църкви пълнотата на истината, като държи високо издигнат Светилника на вярата и благочестието (срв. Мат. 5:15). От тук – от този извор на чиста и непримесена православна вяра – през втората половина на деветото столетие към семейството на Светата Христова Църква се приобщи и българският род, начело със своя равноапостолен, боголюбив и от Бога обикнат владетел княз Борис Първи, в Свето Кръщение – Михаил. От тук предците ни приеха за първи път епископи и свещеници, и се учеха как да славят Бога и да живеят в съгласие с Неговия Нов Завет с човечеството. Тук за първи път е благословено великото просветително дело на светите равноапостолни братя Константин-Кирил и Методий, от тук води своето начало и Светата Българска църква като първородна дъщеря на Константинополската патриаршия. И всичко това остава и днес дълбоко запечатано в църковната и народностната ни памет, независимо от всички перипетии и обрати в историческите ни съдбини. Вярваме, че това ще остане така и занапред.
Ваше Светейшество,
Позволете ни в заключение да засвидетелстваме още веднъж – лично от наше име и от името на Свещеноначалието, освещения клир и Божия народ на Светата Българска Патриаршия – нашата братска любов и дълбоко уважение към Вас и към предстояваната от Вас Света Вселенска Константинополска патриаршия, заедно с нашите най-сърдечни благопожелания за крепко здраве, благодатни сили и още много апостолска ревност от Ваша страна в делото на служението!
Вие помните добре нашите приснопаметни предшественици патриарсите Максим и Неофит, с които имахте взаимна братска любов и споделяхте общи разбирания върху мисията и служението на Православната ни Църква в съвременния свят. Приемете и нашата любов в Христа, както и уверението ни в нашето искрено желание тази добра традиция да бъде продължена и в дните на нашето, от Бога и Неговия народ отредено ни, служение.
Като скромен дар и в молитвен спомен за тази наша среща приемете и Дарствен комплект от енголпия и нагръден кръст, които винаги да Ви напомнят за днешния ден.
По молитвите и небесното застъпничество на Всесветата Божия майка, на светия, славен и победоносен Христов воин Георги и на всички просияли в светост дивни Божии угодници Божият мир и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!"
Ето какво каза в слото си и вселенския патриарх Вартоломей.
"Ваше Блаженство Софийски митрополите и Патрираше на цяла България, зело възлюблени нам брате и съслужителю господин Данииле!
Почитаем лик на Йерарсите,
Ваши превъзходителства представители на дипломатически мисии,
Благоговейни клирици от всякаква степен,
Уважаеми архонти,
Благочестиво църковно събрание,
„Лику́ют А́нгели вси на Небеси́,/ и ра́дуются челове́цы днесь,/ игра́ет же вся тварь ро́ждшагося ра́ди в Витлее́ме Спа́са Го́спода,/ я́ко вся́кая лесть и́дольская преста́,/ и ца́рствует Христо́с во ве́ки."
Сред тази велика радост на Църквата от светото Раждане на Богочовека Господ и Спасител наш Иисус Христос, което от вчера празнуваме, владичицата света Христова Църква в Константинопол има още една, втора причина да ликува радостно – и това е мирното посещение при нея на Негово Блаженство Софийския митрополит и Патриарх на цяла България господин Даниил! Добре дошли, Ваше Блаженство и възлюблени свети братя, заедно с почитаемите Ви спътници, в свещените двори на нашата обща Църква майка и кърмителница! С топли чувства на висока почит Ви посрещаме в освещения, но също тъй и мъченически Фенер!
Както е известно, свещените връзки на Вселенската патриаршия с българския народ са древни, достигащи до 9 век и до славното патриаршество на забележителния Вселенски патриарх свети Фотий Велики, който показал особена дейна грижа за християнизирането на славянските народи. Тогавашният княз на българите Борис, покръстен и получил името Михаил, е бил духовно чедо на свети Фотий, който го нарича „неговия най-прославен и възлюбен син, благородно и истинско чедо на собствените му духовни родилни мъки"! Същите точно думи на патриарх Фотий към Борис-Михаил може да изрече украсената с почит Константинополска църква за целия благочестив народ на България! И въпреки че в различни времеви периоди – поради завистта и действието на лукавия – е имало смущаващи колебания в междуцърковните ни отношения, всяко от които твърде мъчително, дължащи се обикновено на извънцърковни фактори и намеси, мярата на Христовата любов ни най-малко не е накърнена, а душевна връзка между нас никога не е преставала да съществува! „Един другиму сме членове", неразделно и неразлъчно обединени в общата вяра и изповедание, посредством общия светодуховен опит и общата надежда на вечния живот и спасението в Христа! И „кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?". Заедно с апостол Павел сме уверени, че „ни смърт, нито живот,... ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ" (Рим. 8:35, 38-39). Непрестанните молитви и ходатайство към нашия Бог от страна на Пресвета Богородица, чийто Събор честваме днес, както и молитвите на свети Фотий Велики, на светите равноапостолни Кирил и Методий, Борис, Енравота, Климент Охридски, Наум Преславски, Теофилакт Български, Евтимий Търновски, Йоан Рилски и на всички останали общи наши светии и небесни закрилници, след оная бурна велика радост през 1945 г., тоест възстановяването на нашето църковно общение чрез вдигането на болезнената схизма при приснопаметния наш предшественик Вселенския патриарх Вениамин и по-късно, до пълно каноническо признание на патриаршеското достойнство на светейшата Българска църква при патриарх Атинагор. Заключение на всички онези велики и радостни събития беше официалното мирно посещение на блаженопочиналия Български патриарх г-н Кирил тук през 1962 г. и съслужението с приснопаметния Вселенски патриарх Атинагор. Последваха благословените патриаршески служения на приснопаметните Български патриарси Максим и Неофит, при които нашите добри междуцърковни връзки се разшириха и затвърдиха още повече.
И ние осъществихме съответните официални посещения в България и усетихме истинността на добрите чувства към нас и благоговението и любовта на клира и народа на тамошната Църква към майката Константинополска църква, радвайки се винаги на топъл прием и забележително гостоприемство! И когато вътрешно разделение смути, както не биваше да се случва, благостоянието и единството на Българската църква, поканени по компетентност от приснопаметния патриарх Максим, побързахме по дълг да свикаме през 1998 г. под наше председателство, съгласно със свещеноканоническите установления и привилегии на този Апостолски и Вселенски престол, Разширен и Надюрисдикционен свещен събор на Православните църкви за разрешаване на този крайно остър въпрос. Нещо, което с Божията помощ беше постигнато и раните от онзи разкол са вече зараснали, възцари се боголюбив мир в любов, в България има вече едно паство, един Пастир, способен, боголюбив и достоен – Ваше почитаемо Блаженство, многовъзлюблени брате господин Данииле. Слава Богу за всичко това.
И ето днес, когато живо продължава да звучи ангелското песнопение: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение", двамата Предстоятели заедно, подобно на онези смирени пастири във Витлеем, принасяме с благоговение нашето поклонение и поклонението на Църквите, които ръководим, пред новородения Емануил, пред Бога на мира и на любовта, в тази мислена ясла на пресветия патриаршески храм „Свети Георгий." И като се покланяме на Христа, ние обновяваме пред Него в сърдечна искреност нашето непоклатимо общо желание за братски мирен съвместен вървеж в Негово име и образцово сътрудничество за единството на вярата във взаимна почит и любов, за съграждане на тялото на Църквата, за освещаване на верните, за сигурно пазене на драгоценното наше общо духовно наследство и за по-доброто и убедително християнско свидетелство в съвременния свят, подложен на многоразлични изпитания! Ние смирено принасяме всички това, вместо даровете на влъхвите, на повитото в пелени Слънце на правдата! В същия този дух заедно с нас на Родилия се Цар на всички се покланят и уважаемите наши съслужители, избрани йерарси от двете Църкви, както и останалите клирици, а също тъй и христоименитият народ, който се моли заедно с нас. И като виждат това, „всички ангели ликуват и празнуват на небесата днес"!
Знаем, Ваше Блаженство, че от 1 януари идната година България влиза във финансовата зона на еврото. И радостна изненада у всеикиго от нас предизвика фактът, че евро-монетите на Вашата страна ще носят релефното изображение на свети Йоан Рилски! Това свидетелства по най-тържествен начин и подчертава неразкъсваемата връзка на българския народ с нашата света православна вяра! В същото време то дава и едно силно свидетелство, че икономиката не може да бъде разбирана самостоятелно и движена от алгоритми и студени калкулации, но трябва да има за отправна точка божествената Икономѝя-Домостроителство на любовта и на уважението към човека, чието предназначение не е само задоволяването на земни потребности, а е освещението и обожението по благодат! Човешките неща не функционират в полза на истинския интерес на човека, когато се разгръщат без зачитане на духовните ценности. Подчинената на собствени закони икономика, която пренебрегва Бога и вечното предназначение на човека, необратимо води до разпад на социалната тъкан и, в крайна сметка, тя не благоприятства правилно разбрания икономически прогрес.
Посредством достойния за похвала избор на конкретната монета, България изпраща на европейското семейство, но и отвъд него, послание за християнското разбиране относно парите, което не е користното забогатяване, а е действието на любовта! На любовта на Въплътилия се Бог, която напълно преживял и на която е учил този, който се е отрекъл от златото на щедрия царски подарък – свети Йоан Рилски! Тъкмо това е било и посланието на византийските монети, които най-често изобразявали от едната страна образа на Спасителя Христос! Нямаме какво друго да кажем, освен да похвалим достойната за подражание инициатива на Вашата родина и да пожелаем това хубаво нейно послание да бъде напълно и навред разбрано!
В нашия град, Ваше Блаженство, както и на други места в тази страна, сред вярващите от различен национален произход, живеят и мнозина братя православни християни от български произход, които, както и останалите, се радват на цялото внимание, пастирска грижа и закрила на Вселенската патриаршия, с уважение към тяхната езикова или каквато и да е друга особеност в обичаите, като зело възлюблени и въжделени чеда на Църквата майка, без да се прави никакво разграничение. Тук „Няма вече иудеин, ни елин", но всички сме „едно в Христа Иисуса" (Гал. 3:28), далеч от всякаква дискриминация. Ще се уверите в това и сам лично, и при това по време на утрешната Ваша света Литургия с участието на множество архиереи в намиращия се наблизо храм на свети Стефан. И под постоянната пастирска грижа на Архиепископа на Константинопол – Новия Рим и на добрия предстоятел на общността Негово Високопреподобие архимандрита на нашия Вселенски престол г-н Харалампий Ничев, живеещите тук българоезични вярващи преуспяват духовно и социално в тази страна, горди със своето наследство и традиция! А изтъкнати членове на тяхната общност бяха достойно почетени заради ревността си с офикии от майката Църква.
Първият вселенски събор в Никея, чиято 1700-годишнина чествахме по най-различни начини през тази година, ни изпрати важно послание за единство в истината на вярата и в точността на православния догмат. Нашите отци ни показват пътя както днес, така и утре. „Истинствувайки в любовта" (Еф. 4: 15), „единодушни и единомислени" (Филип. 2:2), ние сме призвани да свидетелстваме за Иисуса Христа пред непознаващия истината многообуреваем съвременен свят, който се намира в изпитания, в неправди, войни, разногласия, противоборства и раздори, бидейки истински Негови ученици, бидейки „светлина на света" (Мат. 5:14) и „сол на земята" (Мат. 5:13), според Неговите думи. Уверени сме, че в този дух ще вървим заедно и ще посрещаме всички общоцърковни, канонични и богословски въпроси на съвременността, опирайки се единствено на Оногова, Който нарича Себе Си Пътя, Истината и Живота, „в съзиждане на тялото Христово" (Еф. 4:12), за спасение и освещение на мнозина.
С тези мисли, обични, отново приветстваме с добре дошъл в топлотата на любовта и в изобилна почит Блаженнейшия брат Българския патриарх, най-младия на възраст сред православните патриарси, но същевременно духовно мъдър господин Даниил и неговата почитаема делегация. Роденият в пещера и положен в ясли заради нашето спасение Единороден Син и Слово Божие да бъде посред нас, Ваше Блаженство свети брате! И есть, и будеть през всички дни! Амин!"
