В основата на празничните дни - Бъдни вечер и Коледа, стоят древни езически вярвания и обичаи, обвързани с почитането на обожественото Слънце. Свързано със зимното слънцестоене и началото на годината, времето около Коледа се смята за твърде подходящо за гадания и предсказания за здраве, късмет, любов, женитбата. След въвеждането на християнството представата за раждането на Новото Слънце, на Млада Бога, в този повратен момент на годината се трансформира в притчата за Рождеството на Младенеца Исус. За тези празници е характерна богата обредност, наситена с гадания и практики с продуциращ характер, които имат за цел да осигурят по магичен начин стопанско и семейно благополучие, разказва Диана Жекова - уредник в отдел "Етнография" на Регионалния исторически музей в Търговище, цитирана от БТА.
Изследване показва, че в село Момино вземат въглени от огнището, наричат ги по един за всеки член от семейството и ги слагат под връшника (железен похлупак). На другия ден го отхлупват и на когото въгленът е станал на „бяла пепел" ще е здрав и ще живее дълго, а на който въгленът му има „черна пепел"- черна ще да е и годината за него.
В антоновското село Добротица гадаят по дрянови пъпки. Всеки си избира по една и я слага на нагорещена печка, като предварително си пожелава нещо. Ако пъпката се надуе и се вдигне нависоко – на късмет е, но ако само се завърти – няма да се сбъдне желанието. Вместо с дрянова пъпка може да се гадае и с чимширени листенца, казва етнографът. В същото село след приключването на вечерята раздават прекадените орехи на домочадието и всички започват да играят с тях на „чифт и тек". Този, който спечели най-много орехи, ще има най-много пари през годината.
По думите на специалиста, в търговищкото село Драгановец под възглавницата си слагат малко от сламата, върху която е била трапезата, и по един-два ореха. На сутринта чупят орехите и гледат ядките. Ако са хубави – на здраве е, ако са черни – на болест.
В село Китино вярват, че ако тази вечер двама души се нахранят едновременно, значи ще умрат заедно. Този, на когото по време на молитвата „сянката му я няма", ще умре скоро. Счита се, че дете, родено на Бъдни вечер, ще е много надарено (в поповското село Марчино). Ако някой кихне пък, се смята за голям късметлия – на него му обещават агне, теле, кошер.
Повсеместно момите гадаят и за бъдеща женитба. В Антоновско, ако има мома вкъщи, преди вечеря тя излиза навън, за да чуе откъде ще залаят кучетата. Според поверието, от там ще дойде женихът ѝ. На много места момите скриват първия залък от хляба под възглавницата си с вярата, че когото сънуват, за него ще се оженят.
Широко разпространени са „метеорологичните прогнози" с лук и сол, при които се отделят 12 люспи от глава лук и се наричат на 12-те месеца. Във всяка от тях се слага щипка сол. Нареждат се в тавичка и се изнасят навън. На следващия ден се гадае – в която люспа солта се е разтопила, този месец ще е дъждовен (селата Ковачевец, Садина, Бряг). Ако нощта е ясна и звездите блестят, ще има голямо плодородие, ако е облачна – няма да има берекет (село Подгорица).
И така в гадания и магически действия времето неусетно отлита. През трите коледни дни се гадае и за предстоящата реколта. Ако на 25 декември времето е хубаво – зимните посеви ще бъдат добри.
По следващия ден гадаят за пролетните посеви, а по третия – за овошките (в поповското село Славяново).
