Сега той е нарушен и резултатът е свръхамбициозна специализация и недостатъчна функционална грамотност
“24 часа” попита Министерството на образованието и науката какво планира във връзка с чуждоезиковото обучение. Този въпрос поставиха родители и политици през последните дни в социалните мрежи, като се позоваха на “секретен документ” на институцията. Краткият отговор на министерството е: не, не е вярно, че се планира закриване на чуждоезиковото обучение.
Попитахме Министерството на образованието и науката какви указания е изпратило до регионалните управления на образованието в страна. От тях става ясно, че приемът в профил “Чужди езици” с интензивно изучаване се осъществява както досега – в езикови гимназии и в училища, които имат капацитет да го предлагат. Тоест интензивните паралелки с чужди езици остават, не се намаляват и не се закриват. Предвижда се обаче училища, които не предлагат общообразователни предмети на съответния език, да бъдат
насърчени да избират профили със засилено изучаване на български език
и литература или природни науки пред чуждите езици. От МОН обясняват логиката – защо в редица училища избират да учат в 8-и клас само език по примера на езиковите гимназии, ако след това не изучават нито един предмет на него. От това страдат общите им резултати, без да ги има необходимите предпоставки да надграждат език във всички следващи години на обучението си.
В указанията се говори за приоритизация, а не за забрана. Ясно посочваме целта, но това е първата крачка – тепърва всичко това ще се коментира по места,
ще се обсъжда с училищата и ще се търси баланс
Със сигурност ще има и промени във финалния вид на план-приема. Но ако не опитаме да променим посоката, не можем да очакваме и повишаване на резултатите ни, обясни просветният министър Красимир Вълчев.
От МОН припомниха, че неколкократно са заявявали, че ще се търси начин за балансиране на учебните планове в гимназиален етап. Целта е да се засили общообразователната подготовка – български език и литература (БЕЛ), математика и природни науки – без да се стесняват възможностите за качествено изучаване на чужди езици. Всъщност това са и изпратените до училищата указания за планиране на държавния план-прием за учебната 2026/2027 г., разясни Красимир Вълчев.
От години в системата се говори за “фаворизиране” на чуждоезиковото обучение за сметка на ощетяване на базовите умения – езикови, математически, логически и аналитични, които са критично важни за реализация на младите. “Светът вече не търси тясна специализация, а широка интелигентност и адаптивност, коментира нееднократно министърът. Затова и се търсят допълнителни мерки за балансиране, но
като се запази ролята на езиковите гимназии
Чуждоезиковото обучение днес обаче излиза много извън тези образователни институции, като реално в последните години от бивши техникуми до училища с малък брой ученици предлагат на родителите “засилено изучаване на чужди езици”. Така се оказва, че ученици в 12-и клас имат сериозни дефицити в българския език, какво остава за чуждоезиковото им обучение.
Какво се казва в указанията на МОН?
От ведомството обясниха, че писмото е част от ежегодните препоръки, които стигат до училищата при стартиране на процедура за планиране на план-приема, която протича публично и се обсъжда в продължение на няколко месеца, включително с бизнеса, обществеността и местната власт. На този етап те са предварителни и винаги има големи размествания при окончателното приемане.
Традиционно по това време на годината МОН дава указания, в които се определя последователност – приоритизация, а не забрана. Както се вижда в тях, профил “Чужди езици” е поставен след STEM профилите, профилите “Хуманитарни науки”, “Предприемачески”, “Икономическо развитие” и др.
В указанията се подчертава, че приемът в профил “Чужди езици” с интензивно изучаване се осъществява както досега – в езикови гимназии и в училища, които имат капацитет да го предлагат. Тоест
интензивните паралелки с чужди езици остават,
не се намаляват и не се закриват.
Паралелки с профил “Чужди езици” се допускат в училища, които предоставят интензивно обучение в 8-и клас и поне три предмета, изучавани на съответния чужд език в 9-и и 10-и клас. Това гарантира високо качество на подготовката, а не негово ограничаване. По тази тема министърът е споделял, че интензивното изучаване на чужд език в 8-и клас има смисъл, ако след това и други предмети се изучават на съответния чужд език. Нелогично е обаче в 8-и клас в природо-математическа паралелка да не се учат природни науки.
Документът допуска профил “Чужди езици” с разширено изучаване и в други училища, които обаче покриват качества и резултати. Това означава, че няма забрана за разширено изучаване – то продължава, стига училището да показва добри постижения по основните предмети.
Изискването училищата да имат устойчиви резултати по български език и литература и математика не ограничава езиците, а спира практиката училища с ниски резултати да откриват чуждоезикови паралелки за сметка на основните знания. В много училища, включително с ниски резултати на външните оценявания, са се разкривали чуждоезикови паралелки, а
това води до изкривяван на системата,
обобщава министър Вълчев.
Защо се прави всичко това?
В редица училища часовете по чужди езици надхвърлят 900–1000 за целия гимназиален етап, докато тези по български език и литература често остават около 560, а по математика – около 420 часа.
l В част от профилите с разширено изучаване на език първият чужд език достига 998 часа, докато часовете по български език и литература са 561 часа, а по математика – 422 за целия период на обучение.
l В професионални паралелки досега по първи чужд език се учи 720 часа срещу 555 по български език и литература и 418 по математика.
Така през последните години чуждоезиковото обучение се е превърнало в доминиращо, а резултатът според МОН е видим: учениците постигат по-добри успехи по чужди езици спрямо преди 25 г., но остават със значително по-слаби резултати по български език и литература, математика и природни науки.
Данните за реалния прием в VIII клас за учебната 2025/2026 година показват следното разпределение:
- 29% от профилираните паралелки са с профил “Чужди езици”
- 21% от профилираните паралелки са с профил “Природни науки”
- 17% от профилираните паралелки са с профил “Софтуерни и хардуерни науки”
- 9% от профилираните паралелки са с профил “Математически”
- 7% от профилираните паралелки са с профил “Предприемачески” и 7% от профилираните паралелки са с профил “Хуманитарни науки”
Останалите общо 10% са профилирани паралелки в профил “Обществени науки”, профил “Икономическо развитие”, профил “Изобразително изкуство”, профил “Музика”, профил “Физическо възпитание и спорт”.
Очевидно профил “Чужди езици” заема най-големия дял от всички профилирани паралелки в страната. Това води до относително ограничаване на паралелките в технически, природо-математически и STEM направления – ключови за пазара на труда.
Специализираните знания вече не са достатъчни, нужни са базови умения. А тези умения се формират чрез осмисляне и задълбочено учене на хуманитарни науки - български език и литература, история, математика, природни и обществени науки. Именно тези дисциплини провокират мислене, аналитичност, критичност, ориентация, функционална интелигентност. А какво правят нашите учебни планове в гимназиален етап в момента - предлагат обратното – свръхамбициозна профилирана подготовка и засилено чуждоезиково обучение, казва Красимир Вълчев.
