Въпреки това браншът запазва положителна динамика и генерира значителен принос към БВП, износа и публичните финанси
Докладът „БАСКОМ Барометър 2025“, който беше представен днес, показва състоянието на софтуерния сектор в България и подчертава ролята му като фундаментален, стратегически и стабилизиращ елемент на българската икономика. Въпреки отчетливото забавяне на растежа спрямо предишните години, секторът запазва положителна динамика и генерира значителен принос към БВП, износа и публичните финанси. Прогнозите за 2025 г. сочат, че експортът ще достигне около 9,53 млрд. лв., а делът на софтуерния сектор в БВП ще надхвърли 5%.
В представянето на данните от БАСКОМ Барометър 2025 се включиха Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ, Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ и Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ. Специален гост на събитието бе Любомир Дацов, икономист и член на Фискалния съвет на Република България от 2015 г.
През 2024 г. софтуерният сектор отбелязва 11,5% ръст на приходите, като приходите от износ достигат 8,8 млрд. лв. - увеличение с над 1,04 млрд. лв. на годишна база. Над 87% от всички приходи в сектора са от експорт, което прави индустрията №1 по износ на услуги и по инвестиции в R&D с дял от 33,4%.
„Растежът на сектора се забавя през последните години - това се усеща в бюджетите, в броя и размера на проектите, а при някои от компаниите е и много по-сериозно. Това забавяне е типично за зрели индустрии, но е светеща лампа, че нашият растеж не е даденост. Оставаме оптимисти за бъдещето, тъй като софтуерната индустрия продължава да е стратегическа, силна и с ключово значение за икономиката“, коментира Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ.
Паралелното вътрешно допитване до членовете на асоциацията показва умерен оптимизъм - близо 60% от компаниите, членове на БАСКОМ очакват ръст на обема на продажбите и пазарния дял, като най-уязвими остават микро и малките компании. Над 85% от фирмите планират намаляване темпа на ръст на възнагражденията, а повече от 35% обмислят замразяване на инвестициите и промяна на бизнес модела.
Икономически принос и заетост: ефектът на ИТ талантите
Софтуерният сектор е сред най-силните работодатели в страната. През 2024 г. са създадени 1 090 нови работни места, а общият брой заети вече надхвърля 60 000 специалисти. През 2025 г. се очаква техният общ принос към държавния бюджет да достигне над 2,79 млрд. лв. данъци и осигуровки – със 130 млн. лв. повече спрямо 2024 г.
Едно работно място в софтуерната индустрия генерира три пъти повече публични приходи от средното за страната, което демонстрира стратегическото значение на ИТ таланта за икономическата стабилност и растеж на държавата.
Наблюдава се изравняване на възнагражденията между София и регионите, което говори за разширяване на високотехнологичната заетост извън столицата и за по-балансирано териториално развитие на сектора.
Пазарът на труда: спад има, но той е контролиран и предвидим
Според анализа на партньорите ни от DEV.BG за 2024–2025 г. пазарът на труда се нормализира. Данните показват, че общият брой на обявите в софтуерните професии остава стабилен, но се наблюдава трансфер на търсенето между направления.
Например част от компаниите намаляват обявите за класически роли като Manual QA, Tech Writer и PHP, но същевременно се увеличават обявите в области като Machine Learning, AI и Data Modelling, CyberSecurity и ETL/Data Warehouse. Тази динамика е пряко свързана с масовото навлизане на AI и автоматизацията, които променят структурата на ролите. Над 10 пъти расте съотношението на брой кандидати за една обява.
На този фон е видно, че пазарът не преживява спад, а естествена реорганизация, характерна за всички зрели технологични екосистеми. Увеличава се конкуренцията между кандидатите за работа, което е отлична новина за най-подготвените, както и за компаниите, които могат да наемат все по-добри специалисти.
Бъдещето е технологично: останалите сектори трябва да настигнат софтуерния
БАСКОМ призовава за ускорена дигитализация и технологична трансформация в останалите ключови икономически сектори.
„Ако не модернизираме образованието, земеделието, здравеопазването, индустрията и публичния сектор, рискуваме да останем икономика с един единствен високотехнологичен стълб. Технологичното бъдеще е неизбежно, но то изисква стратегическа политика“, допълни Георги Янчев.
Георги Брашнаров, един от основателите на БАСКОМ и вицепрезидент на European DIGITAL SME Alliance, очерта позитивните европейски дискусии на завършилия преди дни форум Digital SME Summit.
„Голямата сила на Европа в ICT сектора е в малките и средни предприятия, не в големите корпорации. Дълги години критикувахме огромните регулации, които се налагат в Европа, но на форума в Копенхаген беше публикуван т.нар. Digital Omnibus, който цели да намали регулациите както за изкуствен интелект, така и за GDPR и Cyber Security Act. Започва сериозно да се застъпва темата за Europe First. Доскоро нямахме самочувствието да влезем в съревнование с нашите американски и китайски колеги, но това започва да се променя. За да имаме реален единен дигитален пазар в ЕС, трябва да заработят форми на публично-частни партньорства, вкл. през паневропейски Venture Capital фондове, паневропейски бизнес ангелски сдружения и пр., за да има контрол върху сериозните европейски средства, които се отпускат, без особен ефект върху икономиката. Нашият европейски дигитален алианс на малките и средни предприятия създаде каталог на европейските дигитални суверенни решения и анонсирахме появата на два нови етикета: „Софтуер, направен в Европа“ и „Софтуер, хостван в Европа“. Продължава и прогресът по т.нар. Режим 28 – Програма, която цели регистрацията на паневропейски стартъп компании, които да избягат от клопките на националните законодателства и да бъдат възприети като единно образувание за целия ЕС".
Любомир Дацов потвърди през глобалната призма изводите от БАСКОМ Барометъра по отношение на забавения растеж и на пазара на труда. Той акцентира върху ключова световна тенденция: „Може би няма да се случи криза в размерите на тази от 2008 - 2009 г., но в момента има натрупване на диспропорции и напрежение в системата. Щом в големите икономики се наблюдава, че пазарът на труда се забавя, а едновременно с това разходите за труд растат, означава, че се натрупва напрежение“.
Той подчерта глобално забавяне в икономиката. „Особено в Азия няколко индустрии движат растежа в световен мащаб. Всички прогнози са или за задържане на световния растеж или за лек спад в периода 2026 и 2027 г. Силно търсене, свързано с технологиите, подкрепя търговията в Азия. Индия и Виетнам са движещите сили на икономическия растеж и на търговията в региона и световен мащаб“.
Дацов обърна внимание, че в ЕС тревога будят тенденциите в икономиките на северните европейски държави - освен забавянето в Германия и Нидерландия, сега и Италия също забавя икономическия си растеж.
„Предизвикателствата пред публичните финанси са огромни, защото ние имаме нужда от политика, която да стимулира икономическия растеж“, отбеляза Дацов.
Цялата презентация BASSCOM Barometer 2025 можете да намерите ТУК.
