Поскъпването на валутите на страните от Централна Европа може да се забави, след като през последния месец те достигнаха нови многомесечни върхове. Това сочи проучване на Ройтерс сред икономически анализатори.
Според анкетата унгарският форинт – най-добре представящата се валута в региона през 2025 г. – се очаква да поевтинее с 2,3 на сто през идните 12 месеца, до около 390 за евро. В сряда форинтът достигна нов 22-месечен връх, разменяйки се за 380,35 за евро. Анализаторите прогнозират валутата да завърши 2025 г. с около 1 на сто понижение, близо до 385 за евро. От началото на годината форинтът е укрепнал с около 8 на сто, пише БТА.
Част от икономистите смятат, че евентуален напредък в преговорите за прекратяване на войната в Украйна може да подкрепи форинта и останалите валути в региона. Други обаче очакват ограничен потенциал за унгарската валута поради стагнацията в икономиката и нарастващите фискални предизвикателства преди парламентарните избори през 2026 г.
„Ние се придържаме към мнението си, че унгарската валута е надценена, като се има предвид слабото икономическо представяне“,коментираха анализатори от полското подразделение на банката „Сантандер“ (Santander).
Унгарският форинт и чешката крона са най-силно поскъпващите валути в Централна Европа тази година. Кроната е нараснала с над 4 на сто, подкрепена от решението на централните банки на Унгария и Чехия да задържат лихвените проценти и да отложат започнатите през 2023 г. политики за парично облекчаване.
Основната лихва на Чешката централна банка остава на ниво от 3,5 на сто от средата на годината, а на Унгарската централна банка – на 6,5 на сто, най-високото в Европейския съюз, от септември 2024 г.
Според повечето анализатори чешката крона има най-добри перспективи в региона през следващите 12 месеца, като курсът ѝ вероятно ще остане близо до отбелязания тази седмица 26-месечен връх от 24,106 за евро.
Освен строгата парична политика, валутите в Централна Европа получиха подкрепа и от поевтиняването на щатския долар, както и – в случая на Чехия – от ускоряващия се икономически растеж.
Индексът на щатския долар, който измерва стойността му спрямо кошница от основни чуждестранни валути, включително еврото, се понижи до 98,994 в петък, близо до петседмичното си дъно от 98,765 ден по-рано. За седмицата индексът спадна с 0,5 на сто, а от началото на годината – с над 8 на сто.
Ускоряването на икономическата активност в Полша също подкрепи полската злота през периода, в който централната банка понижи лихвените проценти. От началото на 2025 г. злотата е поскъпнала с 1,1 на сто, а през ноември курсът ѝ достигна седеммесечен максимум от 4,218 за евро. Прогнозите сочат леко отслабване през идната година до около 4,25 за евро.
Румънската лея, чийто курс се поддържа в режим на управляемо плаване от централната банка, се очаква да поевтинее с 1,1 на сто през следващите 12 месеца – до 5,1442 за евро. Това е близо до историческото ѝ дъно от 5,152 за евро, достигнато през май, когато несигурността покрай президентските избори породи опасения за изпълнението на плановете за ограничаване на бюджетния дефицит – най-големия в ЕС.
Централната банка на Румъния се стреми да поддържа леята стабилна на фона на инфлационния натиск, произтичащ от фискалната консолидация, посочи Якуб Кратки от „Дженерали инвестмънтс СиИИ“ (Generali Investments CEE). Според него след отшумяването на инфлационния шок е възможно да бъде допуснато леко обезценяване на валутата.
