Навършват 39 години от унищожителното земетресение в Стражица, което стана на 7 декември 1986 г. и по данни на сеизмолозите е с магнитуд от 5,6 по скалата на Рихтер. При труса има загинали, а разрушенията в града и близките околности са до 80 процента. Въпреки изминалите близо четири десетилетия, на места щетите могат да се видят и сега, а спомените още са живи.
Земетресението срива напълно бащината къща на писателя Ангел Каралийчев до бившата сграда на Аграрно-промишления комплекс. На фасадата на общественото здание сега има паметен знак, представляващ часовник, застинал на 16:17 часа.
Силвия Атанасова, която тази пролет е написала дипломна работа във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ за земетресението в Стражица, разказа пред БТА, че държавната власт възстановява града, но са направени и някои нарушения при разпределяне на хуманитарните помощи. Някои са получили повече хранителни продукти, лекарства, дрехи, обувки, други – по-малко, а трети - нищо, обясни Атанасова. Сумите за възстановяването са превеждани по фонд за пострадалите градове Стражица, Попово и региона, като щетите от земетресението само за Стражица са възлизали на 5 млн. лв. по тогавашния курс, каза тя.
Виновни и осъдени няма, коментира кметът на Стражица Йордан Цонев за БТА. Няма ги и Художествената галерия, и градското читалище, които се опитваме да възстановим, добави той. Кметът обясни, че за Художествената галерия вече има готов технически проект, очаква се оценката за съответствие, за да се издаде разрешение за строеж, както и поетапно да бъде намерен ресурс за финансиране. Другият проблем е, че нямаме читалище, а то се помещава в летния театър, каза още Цонев. Имаме едно временно кино. Подготвяме терен за проектиране на сграда за класическо читалище и се надявам занапред в годините да го построим, поясни кметът.
Полуразрушената сграда на Художествената галерия се намира в центъра на града. При нейното откриване през 1977 г. тя е била първата селска галерия в България и петата по големина на Балканския полуостров. Имала е "революционния" за онова време прозрачен покрив и е разполагала с повече от 900 творби на българските класици и световни автори, припомни Цонев.
В непосредствена близост до бившето културно здание живее 74-годишната Наталия. Тя и Величка Топалова, която е била на висока ръководна позиция в тогавашната управа, разказаха спомени за страшното земетресение. Беше много плашещо, земята под краката ни не беше сигурна, люлееше се на вълни. Целият град беше в прах. Няма как да го забравиш, но времето лекува. Живеехме в Кесарево две години. В началото бяхме на фургони, после се преместихме на по-сигурно в Лясковец. Върнахме се в Стражица. Държавата се погрижи. Бяхме обезщетени и се започна едно редово строителство, разказаха двете жени.
Стела Соколова, която по онова време е била ученичка, също си спомни за последиците от земетресението през 1986 година. Бащината ми къща не беше толкова пострадала, според новия план на града парцелът, където беше тя, сега е улица. Бяхме отчуждени и получихме нова в комплексно строителство. Хората имаха право да си избират от определени модели къщи и ги построяваха. Живеехме във фургон, после, докато бъде възстановено училището, учихме в село Джулюница и нашите наеха за няколко месеца квартира там. После се върнахме и ни настаниха в набързо построени панелни жилища в едно кварталче „Детелини“, което се намира до околовръстното на Стражица, разказа Соколова.
Днес жителите на града и региона продължават да живеят с известен страх всичко това да не се повтори и с надежда времето да заличи страшните спомени, но часовникът, застинал на 16:17 часа, не спира да напомня за могъществото на природата.
