Платиненото правило за успех в професионалния живот

Илюстрация от "Пиксабей", създадена с изкуствен интелект

То гласи: Отнасяй се към другите така, както те биха искали да се отнасят към тях

"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Да ви харесва началникът не е задължително, но помага. Помага и още как. Това го знае всяко хлапе още от детската градина. Отношенията с шефа обаче са по-сложни, отколкото с госпожата, за която най-важното е "да слушкаш и папкаш". Ръководителят също иска да го слушате (в буквален и в преносен смисъл) и да изпълнявате, но това не стига. От само себе си се разбира, че служителят трябва да върши съвестно задълженията си, да дава идеи и да ги осъществява, да работи добре в екип, да носи все по-високи приходи на компанията и т.н.

Тъкмо т.н. е тайната. Тя е в психологията, а не в длъжностната характеристика, колко надълго и нашироко да е описана във вашата компания.

Забравете златното правило. То гласи "Отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб". Вярно, но само наполовина и не докрай.

Естествено, че трябва да проявявате уважение към хората, щом искате и те да проявяват към вас. Шефът обаче, колкото и широко скроен човек да е, очаква подчинените му да проявяват повече уважение към него, отколкото той към тях. Както се казва, полага му се по ранг. Неслучайно той е избран да ги оглави - предполага се, че го е заслужил, защото е умен, способен, прозорлив професионалист и т.н.

И учтивостта не е съвсем реципрочна. В напечена ситуация мениджърът може да си позволи да говори нервно на подчинения си, но служителят да повиши тон е направо противопоказно за кариерата. Точно обратното - колкото по-хладнокръвно реагира на бесния шеф, толкова по-бързо ще се размине конфликът. А пък шефът ще оцени това, като се успокои, особено ако миролюбивото поведение на подчинения е било придружено с конкретни предложения какво да се прави, за да се излезе от трудното положение.

С възпитанието - аналогичен случай. Бъдете сигурни, че шефът простак, който не казва "Добър ден", като срещне някого в коридора на офиса, ще запомни, щом подчинен го отминава без поздрав.

Толкова за частта на златното правило, която не е вярна докрай. А пък направо невярната половина е, че към всички подходът е един и същ.

Хората са различни, така че няма да ги спечелите по универсален начин. Още по-малко предвидливо е да съдите за тях по себе си и според това да определяте как да установите добри отношения.

По тази причина има платинено правило и то гласи: "Отнасяй се към другите така, както те биха искали да се отнасят към тях".

Тук е скрит тънък психологически момент, от който зависи успехът във връзките с хора във всякакви социални роли - роднини, съпрузи,колеги, даже с продавачката в магазина, която да ви избере по-хубави домати примерно.

Важно е да разчетете човека насреща, как той очаква да се отнасят към него и спрямо това да нагодите своето поведение. В българската народопсихология "нагаждач" е вкоренена като обидна дума, но всъщност умението да се променяте според обстоятелствата, да проявявате гъвкавост според конкретната ситуация, е много полезно качество.

За кариерата е ключово да опознаете шефа, за да ви обикне. На някои началници им харесва да слушат комплименти как мъдро ръководят. Други смятат това за ненужно губене на време и дори за подмазване. Едни са обзети от мания за контрол и искат непрекъснато да им се докладва, втори смятат, че подчинените трябва да ги осведомяват периодично, трети - само при проблем, четвърти очакват да чуват за резултата.

Ако знаете къде е границата на шефа, няма да я преминете. Например ще уцелите точно кои думи са комплимент и кои вече са подмазване. Или колко често да се отчитате за възложените ви задачи, та хем да не досаждате на началника, хем той да остава с впечатлението, че неуморно и съвестно се трудите.

Накратко, набийте си в главата платиненото правило "Отнасяй се към другите така, както те биха искали да се отнасят към тях", разчетете шефа, нагодете поведението си и той ще ви обикне. Рано или късно.

Струва си, много даже си струва

Наближава краят на годината, мениджърите дават оценка на подчинените си, от нея се определят повишения в длъжност, увеличения на заплати, евентуални коледни бонуси. И от отношенията ви с шефа зависи как ще завърши 2025-а и как ще ви върви през 2026-а.

"Повечето мениджъри дават по-високи оценки на служителите, с които се разбират по-добре", изтъква д-р Томас Чаморо-Премужич, поведенчески психолог, професор в Лондонския университетски колеж, автор на книгата "Заблудата за таланта".

Ако не сте си направили труда да опознаете шефа и да се сработите с него, ще си платите, грубо казано.

Но проблемът не опира само до пари и повишения. Опира и до щастието ви. Британският експерт посочва, че според проучванията около 30% от представянето на служителя зависи от съвместимостта му с мениджъра. Обичайните преживявания на работното място и отношенията, които хората имат с шефовете си, далеч не са положителни. Според последни проучвания 35% от американците с радост биха се разделили с част от заплащането си, ако в замяна получат възможността да се отърват от настоящия си шеф.

"Дали се справяте добре или зле с работата си, дали я обичате или мразите, до голяма степен е свързано с ръководителя ви. Изборът на правилния шеф е толкова важен, колкото е изборът на правилната професия или на партньор в живота", смята професорът.

"Научете се да декодирате шефа си, научете се да прогнозирате поведението му. Дори тези, които бихме описали като "лоши шефове", показват последователен модел на поведение, включително нежелани навици. Можете да се подготвите и да предотвратявате конфликти. Можете да вземете необходимите предпазни мерки, за да се справите, и повечето проблеми, които произтичат от началника, ще изчезнат. Няма по-важно от това да съобразите поведението си с неговите предпочитания. Тук се включват тривиални неща като например изпълнението на задачите, както той иска, дори ако ви попита за вашите виждания. От още по-голямо значение да е не правите нещо, което го дразни, или да казвате неща, които очевидно не му се нравят. Приспособяването на вашето поведение към поведението на шефа е естественият акт, който следва от това, че сте се научили да предсказвате неговите действия", обяснява британският психолог.

Той добавя още нещо ключово важно: "Някои служители, които се оплакват от шефа си, често не са наясно как другите виждат самите тях. Това пречи на личностното им развитие, което трябва да е непрекъснат процес. Той включва научаване на нови навици и отучване от стари".

За повечето хора това е трудната част, която иска осъзнаване, воля и упорита работа. "Но в крайна сметка тя ще ви се отплати. Представете си, че сте 30% по-щастливи и по-продуктивни, понеже сте се научили как да управлявате отношенията си с шефа", обещава д-р Томас Чаморо-Премужич.