Възможно ли е България 30 дни преди влизането в еврозоната да се откаже, каквито призиви също се чуват на площадите? Категорично не, е мнението на водещи финансисти и юристи.
На практика еврото е в България от 8 юли 2025 г., когато Европейската централна банка и Европейската комисия в извънредния конвергентен доклад, поискан от нашето правителство, са потвърдили, че
са налице всички условия
за приемането на единната европейска валута.
Но има и законодателна рамка, която обвързва страната ни правно с въвеждането на еврото. Договорът за функционирането на ЕС е подписан от България през 2007 т. при присъединяването ни. Там изрично е записано, че всички членки, освен онези с изключение, са задължени да въведат еврото, когато изпълнят критериите. За нас изключение не е гласувано.
Преди това - с акта за присъединяване на България към ЕС от 2005 г., се подписа друг юридически документ, в който е описано, че страната приема всички задължения от договорите. И трето - критериите от Маастрихт, които не са пожелателни, а правно задължителни.
Самият факт, че България подаде заявление за влизане в еврозоната и бе приета, означава, че държавата официално е активирала финалната фаза към въвеждането на общата валута. Това също е правно обвързващо решение. Отлагането на еврото за Румъния се случи, след като тя поиска аналогичен извънреден конвергентен доклад, но в него
ЕЦБ и ЕК констатираха, че Румъния не е готова
Особеното при нас е, че има голяма вероятност България да въведе еврото на 1.01.2026 г. със стар бюджет, чието действие е удължено. Това следва от решението на кабинета да изтегли спорния план за държавните финанси, а времето до 1 януари изглежда кратко за изцяло нов бюджет. Удължаването на бюджета е временно решение, при което държавата работи по старите числа и правила, без нови разходи, проекти и политики. Добро за кратко, но опасно, ако се проточи, смятат повечето експерти.
Старият бюджет с удължено действие обаче няма да попречи да приемем еврото и да станем пълноценни членове на еврозоната. “Няма никакви пречки от какъвто и да било характер това да се случи на определената дата. Дори,
противно на масовите твърдения, страната ни изпраща положителен сигнал към Брюксел
с това, че проявява отговорно поведение към стабилността на публичните финанси и фискалната дисциплина”, смята Любомир Дацов - член на Фискалния съвет.
Проблем може да се появи, ако удължаването на действащия бюджет се разтегне във времето и е придружено от политическа нестабилност. Брюксел очаква да продължи спазването на критериите за членство - дефицит под 3%, дълг под 60% от БВП. И страната да покаже, че въпреки трудностите е решена да запази стабилността на публичните си финанси.
Колкото по-бързо имаме нов бюджет, коригирана 4-годишна фискална рамка и реално въведено евро, толкова по- силен ще бъде сигналът към ЕК и ЕЦБ, че сме там, където трябва да бъдем.
