Цените на петрола се повишават по време на азиатската търговия, след като страните от петролното обединение ОПЕК+ потвърдиха решението си да запазят нивата на производство без промяна, а спирането на износа от Каспийския тръбопроводен консорциум и растящото напрежение между САЩ и Венецуела породиха допълнителни притеснения около глобалните доставки, предава Ройтерс.
Фючърсите на европейския бенчмарк Брент поскъпват към 8:00 часа българско време с 1,26 долара, или 2,02 на сто, до 63,64 долара за барел. Американският лек суров петрол е нагоре с 1,24 долара, или 1,20 на сто, до 59,75 долара за барел.
И двата сорта сложиха край на поевтиняването си в петък, когато отбелязаха четвърти пореден месец на спад в цената – най-продължителната низходяща серия от 2023 г. насам, след като натиск върху цените оказа очакването за по-високо глобално предлагане.
ОПЕК+ първоначално се договори в началото на ноември за временно прекъсване на плановете за възстановяване на пазарен дял поради опасения от излишък в предлагането. След заседанието си в неделя организацията заяви, че „потвърждава важността на предпазливия подход и необходимостта да се запази пълна гъвкавост за продължаване на паузата или за допълнителни доброволни корекции в производството“. Това решение бе очаквано от пазарните участници.
Остават в сила съкращенията на добива с около 3,24 барела дневно, което се равнява на около 3 процента от световното производство.
Групата е одобрила механизъм за оценка на максималния производствен капацитет на членовете, който ще се използва за определяне на базовите нива на производство от 2027 г., спрямо които се определят целите за производство на страните.
ОПЕК+ обсъжда този въпрос от години и това се оказа трудно, защото някои членове като Обединените арабски емирства са увеличили капацитета си и искат по-високи квоти. Други членове като африканските страни отбелязват спад в производствения капацитет, но се противопоставят на намаляването на квотите. Ангола напусна групата през 2024 г. поради несъгласие относно производствените си квоти, припомня Ройтерс.
Старшият анализатор на „Лондон сток ексчейндж“ (LSEG) Ан Фам отбеляза, че пазарът е реагирал положително на потвърждението на производствените планове. „От известно време вниманието е насочено към риска от излишък. Решението на ОПЕК+ да остави целите за добива без промяна внесе известна яснота и помогна за стабилизиране на очакванията за ръст на предлагането през следващите месеци“, коментира тя, цитирана от БТА.
В събота президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че „въздушното пространство над и около Венецуела“ трябва да бъде считано за затворено, което предизвика нова вълна от несигурност на петролния пазар. Венецуела е ключов производител, а изказването породи опасения за потенциални сътресения в доставките. В неделя Тръмп съобщи, че е разговарял с венецуелския президент Николас Мадуро, но не предостави подробности и не уточни дали коментарите му означават предстоящи военни действия.
В анализ до клиенти експертите от АйЕнДжи (ING) посочват, че „рисковете за доставките се увеличават след нови украински атаки срещу руската енергийна инфраструктура и изострянето на напрежението между САЩ и Венецуела“.
Каспийският тръбопроводен консорциум, в който участват акционери от Русия, Казахстан и САЩ, съобщи в събота, че преустановява дейността си, след като руският морски терминал на Черно море е бил повреден от украински дрон. Консорциумът обработва над 1 на сто от световното предлагане на петрол.
В Европа растящата несигурност около мирното споразумение между Русия и Украйна прекъсна низходящия тренд в цените от последните две седмици, през които изглеждаше, че пробив в преговорите може да доведе до изход на значителни количества руски петрол на пазара.
Украинската армия заяви в събота, че е нанесла удар по руска нефтопреработвателна рафинерия и по авиационния завод „Бериев“ в Ростовска област, което допълнително засили напрежението в региона.
