Във всеки край на страната има различни традиции и рецепти, но като че ли в Брезово е най-вкусно
С веселба, почерпки, но и с много работа е съпроводено коленето на прасе. А когато те са две, както се случи в дома на Стоян Миневски от Брезово, преживяването е още по-голямо.
Дойде ли краят на ноември и началото на декември, по селата и малките градчета в Пловдивско започват така наречените "свински погребения". Макар хората все по-рядко вече да отглеждат животни, има ентусиасти като Стоян, които държат на качествената и вкусна храна.
Дружина от поне 10-ина младежи бе дошла в дома му, за да помага в уреждането на двата шопара по 180 кг, за които стопанинът почти цяла година е полагал грижи.
Преди да се пристъпи към самия ритуал, на двора ври голям казан с вода, а вътре жените са заредили на печките тeнджери с накълцано зеле. То ще послужи за най-прочутия деликатес на брезовци - запечената свинска тава.
Картината е въздействаща, тъй като само на няколко крачки от дома на Стоян Миневски е родната къща на Златю Бояджиев. Големият художник по неподражаем начин е претворил в платно именно този ритуал - "Клане на прасе в Брезово". Разбира се, тогава пърленето е ставало със слама, а днес - с газови горелки. Но голяма част от автентичността е съхранена.
Работата никак не е лека. След умъртвяването на двете животни, започва тяхното пърлене, а след това стържене на нагара от кожата и измиването й с топла вода до бяло. Разфасоването също е тънка работа и не е за всеки. Докато помагачите действат, между тях се "разхожда" бутилка с домашна ракия за сгряване. Скарата вече чака първите мезета. Най–напред на нея се пекат ушите, а след това бъбреците, далака, касапското мезе, пържолите. Тази работа е поверена на младите мъже Продан Малешков и Диан Колев, които се справят блестящо.
За няма и 5 часа, двата шопара са уредени и прибрани. Идва най-веселата част - сядане на масата. Домакинята Павлина Миневска се е погрижила нищо да не липсва. Наредени са 25 стола, а самата трапеза е отрупана с руска и млечна салата, туршия, печени фъстъци и всякакви питиета домашно производство. Предпочитанията, разбира се, са към ракийката и виното.
Пъргави помагачки кълцат на хапки шарено и крехко месо, което в голям казан се запържва до зачервяване. След това свареното зеле, в което има и малко ориз, колкото да загатва, се изсипва в тавите и обилно се смесва със запърженото прясно месо, което е кавардисано. Последната фаза е влизането на тавите във фурната, за да се запекат и да останат на мазнинка. Поднасят се с мариновани люти чушлета и червено вино. Отделно са наредени блюда с печени месца всеки да си бодва.
"Ходил съм на много "свински погребения" по различни краища на страната, но най-богатите и вкусни почерпки са в Брезово", категоричен е гостенин, впечатлен от "царското посрещане". А друга гостенка, докато хапва от прясното и сочно месо, възкликва: "Отдавна съм забравила този истински вкус!".
В други населени места гозбите са различни.
В Съединение например варят в казан зеле с месо и кокал, което се сипва в чинии, но стои леко чорбаливо. В Белозем и Чалъкови пък правят осмянка, в която зелето се пържи и стои хрупкаво, сервира се с чесън и оцет. Правят също ориз с черен дроб на тава. В Дълбок извор, Първомайско, сервират предимно само месо. В Ягодово готвят в тенджера накълцано зеле с месо и макар да остава на мазнина, стои като сварено. Във всеки край има различни рецепти и ритуали.
Най–тежката работа е в следващите дни, когато трябва да се уреди месото. Правят се кървавици, салами, осоляват рибици и сланина, пълнят се луканки. Други затварят месо в буркани и варят кокалите, за да ги обезкостят.
Колкото и изморително да е всичко това, си струва, защото от домашно приготвеното по-вкусно няма.
