В Прага зависи и от екокатегорията на колата, в Букурещ цените са сходни с българските
Таксите за паркиране са постоянна битка не само на София, но и на повечето големи европейски градове. Проучвания показват, че зоните за платено паркиране са се разширили значително през последните 5 г. и таксите за тях са скочили. Причината е, че автомобилите се увеличават, което създава задръствания и води до опасно замърсяване на въздуха.
“Регулирането на паркирането обикновено започва в центъра на града и след това се разширява като нефтено петно”, казва изследователят на градската транспортна икономика Джулиано Мингардо от университета Erasmus в Ротердам.
Според него аргументът, че общините искат да си пълнят хазната с платено паркиране, не издържа. “Ако то е безплатно, всички живеещи ще трябва да допринесат за това, защото поддържането на паркоместа и прилагането на правилата за паркиране също струват пари.
Ако шофьорите и собствениците на автомобили не плащат за това, разходите трябва да се покрият от други данъци
Така че няма такова нещо като безплатно паркиране”, обяснява Мингардо.
За да се справят с проблема, обикновено общините започват с налагане на максимално време за паркиране, но това често не е достатъчно, затова въвеждат такси. И постепенно ги увеличават, за да се справят с нарастващото използване на автомобили. Но проучванията на Мингардо показват, че в повечето случаи и това не сработва.
“Жителите получават разрешително за паркиране на относително ниска цена. Когато се въвежда платено паркиране в даден район, първоначално по-малко оставят автомобилите си и натискът намалява, но с времето този ефект се губи.
Хората свикват да плащат”,
посочва изследователят. Твърди, че годишните такси за паркиране в Европа всъщност не са толкова високи, ако се сравнят с цените на земята в големите градове. Дава пример с Амстердам, където за 630 евро годишно живеещите си осигуряват пет квадратни метра паркомясто за цяла година, което е много добра сделка в сравнение с наемите на земя за жилищно или търговско ползване.
Разбира се, има и по-малки такси, но те обикновено не гарантират запазено място за паркиране. Жителите на някои квартали на Париж например плащат по 45 евро на година. Разрешителното им за паркиране обаче важи за няколко близки улици и не гарантира място на тях. И тъй като то става все по-проблемно, вече се е оформила
листа на чакащи да получат разрешително,
а повечето парижани се насочват към зони за почасово паркиране, където престоят на кола излиза около 240 евро за година.
В Берлин пък разрешителното за паркиране на постоянно живеещите е само 10,20 евро за година, но в момента се обсъжда да бъде увеличено, тъй като едва покрива административните разходи по издаването му. Местните власти казват, че градът се нуждае от модернизиране на системата за паркиране, за да стане тя по-финансово устойчива и да се подобри качеството на живот. Освен това други германски общини вече са актуализирали своите такси, което прави тарифата на Берлин една от най-ниските.
На другия полюс е Стокхолм. Шведската столица е разделена на пет зони за паркиране, като живеещите в тях плащат между 28 и 100 евро месечно. Най-скъпо излиза на хората в централната част - около 1200 евро годишно. Има обаче
зона в абсолютния център,
в която паркирането изобщо е забранено
Целта е градът да предоставя все по-здравословен начин на живот и наистина го прави.
Проучване на Европейската комисия е показало, че само 28% от жителите на Стокхолм използват коли за ежедневно придвижване, докато в София те са близо двойно - 51 на сто. Всеки втори, или 56% от хората в шведската столица разчитат на обществен транспорт, в нашата те са 42. При ходенето пеша те също ни водят с 38 на сто при 25% у нас.
В проучването са включени 83 европейски града. В по-малките от тях, тези с население до 250 хил. души, 52% от хората използват автомобили. С увеличаване на населението обаче процентът пада до 44. Толкова е в градовете с над милион души, към които спада и София и които спешно се нуждаят от добър обществен транспорт, за да свалят хората от личните им коли. Прага е сред тези, които успешно го правят. 69% от живеещите в чешката столица разчитат на обществен транспорт в ежедневието си. Там разрешителните за паркиране варират от 50 до 300 евро на година, като освен от централността на района зависят от екологичната категория на автомобила и кой поред е той в домакинството. За втори таксата се удвоява, а за трети се утроява.
За всяка следваща кола е 1500 евро
и това е подход, който прилагат и други европейски градове, за да превърнат поддържането на няколко превозни средства в неизгодно занимание.
“Таксите за паркиране са постоянна битка за общините, защото не могат да угодят на всички. А противниците на платеното паркиране често реагират чисто емоционално, тъй като за много хора колата е израз на свобода и независимост”, обяснява Джулиано Мингардо. Затова колкото и финансови аргументи да се изтъкват, те рядко биват приемани.
Всъщност така се случва и с увеличението на платените зони в София - нещо, което например Букурещ вече е направил. Румънската столица е разделена на четири района, като цените за паркиране варират от 74 до 148 евро на година в зависимост от отдалечеността от центъра. Срещу тази сума живеещите в тях обаче разчитат на сигурно място за колата си, тъй като има резервирани зони на улицата, обозначени с бяла линия. Съществуват и общи сини части, в които се спира свободно срещу по-евтино разрешително за 98 евро годишно.
