Италианско журналистическо разследване проследява мрежа от фиктивни дружества, подставени лица и потоци от милиони евро между София, Благоевград и Рим
“Фирми могат да фактурират всяка година милиони евро, а пък офисите им да са празни. Къде ли? Не в Кипър, не в Панама, а в страна, от която не бихте очаквали, че е данъчен рай - България.” С тези думи започна на 14 ноември журналистическото си разследване за страната ни програмата Far West на трети канал на италианската телевизия РАИ. Според водещия на предаването Салво Сотиле България се е превърнала през последните години в желаното място, където хиляди италиански фирми се регистрират, без реално да развиват дейност тук, с цел да избегнат тежкото данъчно облагане на Апенините.
Пратеникът на предаването Андреа Шерезини пристига у нас с твърдението,
че се намира в “италианската Силициева долина”,
или в икономически регион, изпълнен с иновативни технологии, към който са се насочили стотици италиански компании. Малко местни хора обаче са наясно с присъствието им. Шерезини обещава на зрителите да ги пренесе зад кулисите на една огромна “игра на фокуси”, изградена от фиктивни дружества и подставени лица.
Жена със закрито лице, която е интервюирана във филма, казва: “Тук на никого не му пука за тези фирми в Италия”. Според предаването това е игра, която позволява да се скрият огромни количества пари, а главните герои в нея често са хора, на които трудно може да се довериш. Разследването разкрива как през последните години България, станала цел за много италиански предприемачи, привлечени от две прости обстоятелства - почти никаква бюрокрация и 10% данък печалба срещу до 64% в Италия. Според българския регистър италианските фирми в страната са се увеличили от 9000 през 2020 г. до 12 000 през 2024 г. - ръст от 33%.
Над 1000 от тях имат годишен оборот повече от 200 хиляди евро
Италианските журналисти твърдят, че зад този поток стои гигантски феномен, свързан с неплащане на данъци на Ботуша.
Много съдебни разследвания през последните години на Апенините са показали, че фирми с регистрирано седалище в България са избягвали плащането на милиони евро данъци. Самият механизъм бил известен като “естеровестиционе”, което означава, че формално седалището е чуждестранно, но дейността остава в Италия. Така се спестява облагането по италианските ставки.
За да разбере как работи всичко това, журналистическият екип се представя за предприемачи, желаещи да отворят фирма в България. Италиански консултант им обяснява, че регистрацията се извършва за три-четири дни, дори дистанционно. На въпроса дали могат да продължат да работят в Италия, но да плащат данъци у нас, той отговаря утвърдително с пояснението: “Това е данъчна оптимизация, а не укриване на данъци”.
Пътуването на екипа започва от Благоевград. Там ги придружава италианец, живеещ от години в България, който се съгласява на интервю само ако лицето му бъде скрито. Оправдава с това, че “тук живеят и опасни хора, свързани с престъпния свят”. По думите му в града има стотици италиански
фирми, повечето регистрирани само на хартия
Агенции предлагали собствения си адрес или пък други адреси, за да послужат като фиктивно седалище. Някои работели с клиенти от определени италиански области - единствено от Пулия или само от Молизе например.
Камерата на РАИ влиза в жилищен блок, където са регистрирани 120 фирми, много от тях италиански. Журналистът показва апартамент, който по документи е седалище на фирма за кожени изделия от Кампания, въпреки че производството е в Италия. Апартаментът е изоставен, на вратата висят бележки за неплатени сметки, което е доказателство, че никой не е стъпвал там от месеци. В индустриалната зона на града в сграда с табела “Учебно-технически център” пък са регистрирани около 30 фирми от Пулия. Офисите са празни, без табели, без следи от дейност, твърди пратеникът на РАИ.
Журналистът пита учудено как е възможно при всичко това българските власти да не реагират
Обяснението пред камерата на анонимния събеседник на предаването обаче е съвсем логично: “Българските власти се активират само ако Италия или европейските институции поискат това. Тези фирми плащат данъци тук и носят приходи. Няма мотив да се пречи”. Според него системата работи гладко, именно защото се изплъзва от контрол.
Водещият Салво Сотиле обобщава: в България екипът е открил консолидирана система, изградена от фиктивни фирми, празни кутии и поток от пари, който изчезва от полезрението на италианската данъчна администрация.
За да разберат как действа механизмът, журналистите отново се представят за предприемачи и се свързват с една от многото агенции, които предлагат подобни услуги. Срещата с българска консултантка, говореща отличен италиански, се провежда в центъра на София. Тя ги настанява на една тераса и започва да им обяснява предимствата: 10% плосък данък и 5% върху дивидента. Разказва им, че откриването на фирма става за един ден. След седмица клиентът трябва да се върне, за да преобразува банковия капитал в разплащателна сметка. “Работя това от десет години - казва тя. - Има непрекъснат приток на италиански клиенти, които
идват да спестят пари
Всички живеят и работят в Италия, никой не е тук. Там могат да ги проверяват, но тук никой не се занимава с тях. Проблемът е в италианската система. “Тя предлага и “най-сигурния” начин - откриване на доверително дружество, при което българско лице става собственик на капитала и администратор срещу заплащане. След това предлага: “Имам приятел във Варна, може да говорите с него - казва тя. - За някои клиенти аз самата съм доверено лице.” Твърди, че схемата позволява пълно избягване на данъци в Италия и нулев риск.
Журналистът посещава блок в покрайнините на София, където би могъл да регистрира евентуално и своята фиктивна фирма - вътре вече има 16 италиански дружества. После заминава за Варна на среща с човека, който би станал по документи “собственик” на неговата “фирма”. Лицето на събеседника на журналиста не се вижда. Той обяснява, че фирмата ще бъде негова по документи, а италианецът ще притежава само 9% от дяловете, но ще управлява всичко скрито. Печалбите щели да се натрупват в сметката на подставеното лице и след това същият човек щял да ги изпраща обратно в Италия “под масата”, преведени в биткойни. “Може да си ги изтеглите в Италия - никой не знае, никой не вижда”, казва той. За услугата получавал 1000 евро на месец плюс осигуровки, платени в криптовалута.
Водещият на програмата Far West стига до извода, че да откриеш фирма в България, за да не плащаш данъци в Италия, не е трудно - дори връщането на парите обратно с помощта на криптовалути е част от добре изграден механизъм. Разследването припомня и операция “Моби Дик”, която през изминалите години разкри подобни схеми, използвани и от организираната престъпност.
Какво всъщност представлява “Моби Дик”?
Това е едно от най-големите разследвания на Европейската прокуратура (EPPO), насочено срещу трансгранични измами с ДДС и пране на пари, извършвани от организирани престъпни групи, включително мафиотски структури. Разследването започва през 2020 г., след като в различни държави от ЕС се забелязват подозрителни търговски схеми, свързани с продажба на електроника и движение на огромни парични потоци чрез кухи фирми. Проведени са 160 обиска в над 10 държави: България, Хърватия, Кипър, Чехия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Словакия, Испания и др. Идентифицирани са 195 заподозрени, замесени са 400 дружества, открити са фалшиви фактури за над 1,3 милиарда евро, замразени са активи за 520 млн. евро. Сърцевината на операцията е т.нар. каруселна измама, при която стоки, най-често електронни устройства (AirPods, лаптопи и др.), се купуват без ДДС. След това стоките се продават в различни държави от ЕС. ДДС никога не се внася в бюджета, но участниците искат възстановяване на данъчен кредит. Хиляди фалшиви фактури се използват за оправдаване на несъществуващи търговски обороти. Това позволява на групата
да източи огромни суми от държавните бюджети и да “изпира” незаконни средства
Пред предаването Far West журналистът Лука Риналди казва, че чрез този механизъм са нанесени щети на италианската държава за поне 600 млн. евро. Според разследването зад огромната мрежа от “хартиени” фирми стоят и структури на организираната престъпност. Кланове от Неапол, както и лица, свързани с Коза ностра, използвали механизма на фалшивите фактури, за да легализират незаконни парични потоци. Според разследващите именно нашата страна е играла ролята на важен транзитен център в тази финансова конструкция.
Екипът на Far West отново се връща в Благоевград, определян от тях като “италианската Силициева долина” заради стотиците регистрирани там дружества. Пратеникът разговаря с италианец, в чийто офис по документи са “домицилирани” десетки италиански компании. Той твърди, че не участва в дейността им, и изразява учудване пред твърдението на журналиста, че повечето от фирмите реално не развиват дейност в България. “Някои са активни”, казва той, добавяйки, че
в други подобни офиси има дори над 400 компании
Макар че част от фирмите са регистрирани у нас, сърцето на криминалния механизъм се намирало в сграда във Фиумичино, близо до Рим, твърди разследването на РАИ 3. Там действали “белите якички”, които създали системата “Моби Дик”. Днес фирмата, стояла в центъра на схемата, е изчезнала заедно с огромните суми, които са преминали през нея.
