Поклонението пред актрисата Елена Жандова ще бъде на 27 ноември, четвъртък, от 13:00 часа в столичния храм „Свети Седмочисленици" , съобщиха на БТА нейни близки.
Тя почина на 16 ноември на 80-годишна възраст.
„Какво ли е да израснеш в дома на Захари Жандов – бай Захари, както мнозина наричат баща ѝ – знакова фигура на българското кино и на бохемска София. А майка ѝ Иванка Акрабова-Жандова е международно ценена изследователка и археоложка в областта на медиевистиката. Според Елена Жандова именно майка ѝ е дала първоначалния импулс на баща ѝ да тръгне към филма „Боянският майстор“ – майка ѝ е и автор на книгата „Боянската църква“. Захари Жандов снима само „истории, в които е влюбен“. И в това дъщерята прилича и на баща си, и на майка си, отдадени докрай на това, което истински ги вълнува. Домът им е широко отворен за хора на изкуството. Актьори, художници, композитори, кинаджии са чести гости там – Вера Недкова и Бенчо Обрешков, Любомир Пипков и Константин Илиев, Лео Конфорти и Катя Паскалева, Лазар Николов и Милчо Левиев“, пише Майя Праматарова в „Портал Култура“ в текст за 80-годишния юбилей на актрисата, който тя отбеляза на 13 август тази година.
„С Милчо Левиев се чуваха често по телефона, докато Елена живееше в Ню Йорк, на Атлантическия океан, а той - на Тихия. Срещали сме се с Елена в различни градове по света – в София, в Ню Йорк, в Бостън… В приятелството си тя е щедра. Елена е от хората, които много получават, но и много дават. Дружбата ѝ с Марта Коание, дългогодишна президентка на световната организация Международен театрален институт, допринася за развитието на българо-американските театрални отношения. И до днес Елена е благодарна на актьора Любомир Кабакчиев, тогава председател на Съюза на артистите в България, чието писмо бележи началото на това приятелство. На пръв поглед Елена Жандова прави своите професионални избори импулсивно, но при вглеждане се разбира, че двигател при нея е интересът ѝ към различното, непознатото, експерименталното. Още от ученичка е увлечена по свободните и импровизационни танци. Учи пластика и танц в стила на Айседора Дънкан при Ярмила Менцлова – хореографка и педагожка с успехи и по европейските сцени. Красива, пластична, със съвременно излъчване – така помнят Елена Жандова първите ѝ зрители“, разказва Майя Праматарова.
Припомня, че през 1980 г. Елена се озовава в Ню Йорк и оттук насетне дълги години от живота ѝ са свързани с едни от най-авангардните театрални трупи. „Като се завръща в България, Елена Жандова променя приоритетите си. Решава да продължи делото на майка си по подредбата на семейния архив, в който всяка бележка, всяка снимка е история. Да започнем от едната ѝ баба, на която Елена Жандова е кръстена, Елена Хранова – актриса с десетки театрални и филмови роли, сред които и в „Земя“ на Захари Жандов. А баба ѝ по майчина линия е Люба Акрабова – преподавателка в Дойче шуле и внучка на Петър Шилев, активен участник в Съединението на Източна Румелия с Княжество България, автор на книга „Спомени за Съединението“, пише още Майя Праматарова.
