„Големият въпрос опира до Висшия съдебен съвет и докато този орган не бъде с подновен състав, според мен нищо кой знае какво не бива да се очаква. Тук е заровено кучето, а дали въобще да има контрол върху главния прокурор, най-сигурното, което са измислили демократичните практики, например Венецианската република, която е просъществувала близо 1000 години, това са къси мандати, ротация и жребий – това означава избираме петима и всяка година има нов, хвърляме жребий кой от тях да бъде. Хайде да видим кой ще овладее прокуратурата", това каза деканът на юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" проф. Даниел Вълчев в предаването "120 минути" по bTV.
„Самата идея за каскадно контролиране е несъвършена от самото начало. Всичко тръгна преди няколко години с концепцията, че главният прокурор не трябва да бъде безконтролен. Но въпросът е не в това, а в правомощията на прокурорите в наказателния процес. Опасяваме се, че утре срещу всеки гражданин може да започне наказателно преследване, наложени могат да бъдат мерки като „задържане под стража“, както е с кмета на Варна, с неясни обвинения, което води до обществено опозоряване и възпрепятстване на професионалната дейност“, каза проф. Вълчев.
По думите му проблемът далеч не се изчерпва единствено с фигурата на главния прокурор.
„Въпросът е в начина, по който мястото на прокуратурата е уредено в наказателния процес. Прокурорите трябва да имат достатъчно правомощия, но е необходим и адекватен контрол. Проблемът е стар, още от времето на г-н Велчев, после при г-н Цацаров и продължава при следващите главни прокурори“.
„По-важният въпрос е мястото на прокуратурата в процеса – тя е страна, която спори с защитата, а съдът е този, който стои отгоре. На второ място, ние спокойно можем с неконституционна промяна да намалим, например, мандата на главния прокурор, да го направим ротационен, или каквото
На въпрос какво би отговорил, ако някой негов студент го попита за легитимността на изпълняващия функциите главен прокурор, той обясни:
„Ще отговоря така ,трябва да правим разграничение между легитимност и валидност. Валидността е възможността на правна норма да обвързва адресатите си. Легитимността е въпросът дали нещо е оправдано нещо – например, легитимни, оправдани ли са нашите очаквания. В случая легитимността е различна тема. За мен няма съмнение, че срокът, за който може да бъде избран един временно изпълняващ длъжността главен прокурор е изтекъл, но от друга страна, има ясно решение на КС за друг орган – че не е възможно да се прекъсне континуитета на държавата“.
