За 66% грижата за тялото и душата се изразява в пиене на хранителни добавки, 37% никога не ходят на профилактични прегледи
Ако една нация, европейски “сребърен медалист” по декларирано психично здраве, всъщност се окаже на ръба на масово прегаряне, какво би означавало това? Ново, мащабно здравно проучване в Европа държи огледало пред България и отражението е портрет на парадокса. Проведено е от голяма фармацевтична компания и ни дава възможност да видим къде стоим не само спрямо другите нации, но и спрямо собствените си представи. И картината, която виждаме, е пълна с изумителни противоречия.
Данните разкриват дълбока пропаст между това, което вярваме за себе си, и това, което всъщност правим; между възприятията ни и реалността. Числата оспорват националното ни свъхсамочувствие. Оказва се, че като нация често говорим едно, а действаме по коренно различен начин, когато става въпрос за най-ценното – нашето здраве.
Проучването обхваща 27 000 участници от 22 държави. Целта е да се съпоставят националните данни със средноевропейските тенденции, за да се откроят специфичните предизвикателства, парадокси и възможности за подобрение в ключови области като начина на живот, превантивната грижа и психичното здраве като основа и за чисто физически пр
Илюзията за желязно психично здраве - заявяваме, че сме психически здрави, но данните говорят друго. Впечатляващите 80% декларират, че са в добро или много добро психично състояние, далеч над средния европейски показател от 64%. Тази самооценка рязко се сблъсква с други данни от същото проучване. Отговор на контролен въпрос показва, че 27% са “във или близо до състояние на прегаряне”. Още 32% признават, че вече са го преживели. И на този фон едва 11% търсят професионална подкрепа за състоянието си. Основните причини са недоверие в ефективността (38%) или усещането за стигма и неудобство. Клиничният психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика д-р Велислава Донкина обобщава парадокса: “Това много ясно очертава разликата между нещата, в които предпочитаме да вярваме или си представяме, и как се чувстваме. Очевидна е липсата на критичност като индивиди и като общество за начина, по който живеем.”
Доверие имаме в лекарите, но не и в съветите им. Проучването показва изключително високо доверие в медицинските специалисти. 56% имат пълно доверие в личните си лекари, а 48% – във фармацевтите. (За сравнение, политиците се ползват с доверието на 3 процента.)
Този фундамент на доверие обаче се оказва крехък, когато се стигне до действия - 37% от българите не посещават годишните профилактични прегледи, като основната причина (34%) е, че просто “чувстват, че нямат нужда”. Според кардиолога проф. д-р Иван Груев реалният процент е дори по-висок, тъй като голяма част от тези прегледи “се отчитат формално” и това превръща статистиката от тревожна в симптом за дълбок системен проблем.
Пропаст има между знание и действие. Наясно сме какво е здравословно, но избираме вредните навици в пъти повече от европейците. Към 85% от българите са съгласни, че здравословното хранене помага за превенция на заболявания, но в същото време едва 52% реално спазват правилата. Вместо това много от нас прибягват до нездравословни навици като механизъм за справяне с живота, и то в по-голяма степен от средния европеец. “За да се чувстваме щастливи” 86% (срещу 77% средно за Европа) пият енергийни напитки, като сред тях по преценка на много специалисти неоснователно е наредено и кафето. Основен мотив за пушенето пък е “за освобождаване от стрес” - 50% срещу 31% в Европа. “За отпускане или за по-добър сън” е пиенето на алкохол (40% срещу 34%).
Въпреки че над половината българи (52%) заявяват, че искат да променят тези навици, казват, че се сблъскват със сериозни бариери. Като основна пречка се посочва стресът вкъщи (49%) и на работното място (45%), но и липсата на мотивация (39%).
Няма да е обективно, ако не се вземат предвид финансовите спънки. “Не мога да си го позволя, казват 28 на сто отговорили на анкетата. Това според експертите е сравнително нисък процент, което предполага, че бариерите пред здравословния живот в България са по-скоро от психологическо и културно естество, отколкото чисто икономически.
Тези бариери, особено липсата на мотивация, често са външен израз на по-дълбоки проблеми като хроничен стрес и прегаряне, което води до възприемането на нездравословни навици като единствен достъпен механизъм за справяне.
Широк достъп до лекар, но и рекорд в недоволството, отчита анкетата. Удовлетвореността от здравната система у нас е на много ниски нива – едва 37% са доволни в сравнение с 58% средно за Европа. Още по-тревожно е, че само 28% от българите смятат системата за справедлива (51% в Европа). Този резултат “се бие” с експертните оценки. Според проф. Груев достъпът до висококвалифицирана лекарска помощ е феноменален и несравнимо по-бърз от този в много западни държави. “Там достъпът до специалисти е след 6 месеца, до общопрактикуващ лекар - след минимум 2 седмици.” Противоречието подсказва, че недоволството не произтича само от достъпа, а от други системни проблеми като голямото доплащане при сериозно лечение и липсата на усещане за равнопоставеност.
Надеждата за промяна е в младите, обаче върви с едно голямо “но”. Поколението Z (18-25 г.) показва по-здравословни тенденции, но те може да не са валидни за всички. Те показват по-голямо желание да променят нездравословните си навици (58% срещу 52% при хората над 25 г.). Освен това според проучването консумират значително по-малко алкохол (12%) в сравнение със своите европейски връстници (19%). За радостта от тази позитивна картина обаче проф. Груев препоръчва известна доза реализъм. Тенденцията може да е ограничена до “сравнително малък процент на интелигентни и добре материално разположени млади хора” , а “ намалена консумация на алкохол може да е знак за потенциална замяна с още по-нездравословни вещества”.
Като цяло превенцията е също донякъде изкривена. Около 62% от българите заявяват, че предприемат редовни превантивни мерки, което пък е под средното за Европа (72%). Най-често инициативата - поне на думи - у нас е свързана с личната грижа, а не с активното взаимодействие със здравната система: хигиена (69%), прием на витамини и хранителни добавки (66%), здравословна диета (52%), упражнения (50%), избягване на нездравословни навици (47%). И в тези твърдения отражението показва разрив между това как искаме да изглеждаме и какви сме всъщност.
Финалното послание на доклада обаче не е обвинение, а призив за осъзнаване. Той ни напомня, че докато системните проблеми изискват политическа воля, промяната започва от всеки един от нас. Както гласи и финалният извод: здравословният начин на живот е въпрос на лична отговорност. Проучването ясно демонстрира връзката между здравословните навици и дълголетието. Пример за това е Испания, която е водеща в Европа по дял на хората, които живеят здравословно (68%). Паралелно Испания има най-високата средна продължителност на живота в ЕС – 84 години. В остър контраст продължителността на живота в България е значително по-ниска, особено за мъжете – 73,9 години, и малко по-добра за жените (79 години), но пак по-ниска от тази на държавата първенец.
След като сравним отражението си в огледалото с това, което виждаме, когато се погледнем на живо, какво ще изберем да променим?
