В центъра на италианската столица има „град в града"
Само преди дни световноизвестният режисьор Франсис Форд Копола вървеше хванат под ръка от актрисата Клаудия Джерини из салоните на Палацо Колона в центъра на Рим. Събра ги провеждащата се там церемония за традиционни награди в сферата на кафето.
Да се разхождаш из галерията на двореца, който няма за какво да завижда на Версай, е като преживяване, изпълнено с непрестанни тръпки пред водопада от прелест, изкуство и злато. Малцина знаят, че именно в Галерия Колона е заснета една от най-емблематичните сцени в историята на киното: финалът на филма „Римска ваканция" (1953) с Одри Хепбърн и Грегъри Пек. В сцената, в която принцеса Анабел дава последната си пресконференция, камерата обхожда великолепната зала, отразяваща блясъка на барока и благородството на Колона.
Филмът печели три „Оскара" и превръща Галерия Колона в икона на романтичния Рим, запечатвайки я в световната културна памет.
Това е обаче само капка от най-новата история на Палацо Колона, в който още кънтят стъпките на представителите на 31 поколения на този знатен римски род.
Рим е изобилие от прелести на всеки ъгъл. Ако обаче искате да обходите няколко епохи наведнъж, просто се разходете из този „град в града", какъвто е намиращият се в сърцето на столицата дворец. Става въпрос за една от най-впечатляващите частни резиденции в Европа.
От XIV век насам това е домът на фамилията Колона – едно от най-старите и влиятелни благороднически семейства в Италия, дало на света един папа, 23 кардинали, много военачалници, меценати, философи, дипломати, политици.
Построен върху останките на древноримския храм на Серапис, дворецът се развива през вековете като жива енциклопедия на архитектурни стилове -от средновековни укрепления до пищен барок и ренесансови галерии.
През 1417 г. кардинал Одоне Колона е избран за папа с името Мартин V, с което слага край на Големия западен разкол - епохата, в която няколко съперничещи си папи разделят християнския свят.
По време на неговия понтификат (1417–1431) Палацо Колона става официална папска резиденция, а Рим -сцена на възраждане. Мартин V възстановява разрушени църкви, покровителства художници и архитекти и превръща града отново в духовен и културен център на Европа. В Залата на трона все още се пази неговият портрет до образите на героите на рода - Маркантонио II Колона и съпругата му Феличе Орсини. Изглежда така, сякаш времето спира между църковната история и семейната памет.
Истинското сърце на двореца е Галерия Колона, завършена в края на XVII век. Поръчана от кардинал Джироламо I Колона и завършена от неговия племенник Филипо II, тя е замислена като зала на славата, увековечаваща победата на Маркантонио II Колона в битката при Лепанто (1571). Таваните са изрисувани от Джузепе Бартоломео Киари, а стените отразяват блясъка на златото, светлината на мрамора и огледалата. Сред шедьоврите блестят творби на Гуерчино, Салватор Роза, Тинторето, Гуидо Рени и Бронзино.
Любопитна подробност, която не трябва да пропуснете, е оръдейната топка „вградена" в стълбището, водещо към Голямата зала и изстреляна през 1849 г. от френската армия по време на обсадата на Рим. Тя остава на мястото си и до днес като нямо свидетелство за бурната история на столицата.
В салона на Ванвители на приземния етаж се съхранява една от най-редките художествени колекции в Европа - 39 картини на холандския художник Гаспар ван Вител (1653–1736), наричан Ванвители. Той пристига в Рим около 1674 г. и работи за три поколения от рода Колона. Неговите платна изобразяват Рим, Неапол и Венеция с изключителна прецизност и светлина, документирайки живота и архитектурата на XVII век. Колекцията на Колона се смята за най-завършената частна сбирка от творби на Ванвители в света, а творецът е вдъхновение за по-късни майстори като Каналето и Гуарди.
В най-тихата част на двореца се намира апартаментът на принцеса Изабел Колона (родена Сурсок) -ливанка от древен византийски род, омъжила се за принц Маркантонио Колона. Тя се превръща в една от най-влиятелните дами на римското общество през XX век. След края на монархията Изабел става своеобразна „заместничка на кралицата" – домакиня на изискани приеми, където са канени само кралски особи и няколко избрани банкери, при едно условие - да не са разведени.
Днес апартаментът ѝ е запазен точно както приживе. Може да се видят снимки на семейството, мебели от позлатено дърво, нощен часовник, работещ със свещ, и двоен диван „confidenza", предназначен за поверителни разговори. Във входната зала стои крокодил от порфир – една от последните реликви от древния храм на Серапис. Подът е покрит с източен мрамор, избран лично от принцесата в чест на нейните ливански корени.
Градините на Палацо Колона са едно от най-очарователните и малко познати чудеса на Рим. Създадени на няколко нива, те предлагат гледка към центъра на града. Сред статуите, древните саркофази и фонтани са се разхождали Петрарка, Микеланджело и Бернини. Тук архитектът Джироламо Райналди проектира прочутия нинфей с каскада и скулптури, а през XX век е добавена мозайка по проект на Томазо Буци. Днес мястото остава оазис на спокойствие, скрит между улиците на модерния град.
Любопитен факт е, че колекцията Колона е защитена чрез фидеикомис, който забранява продажбата или разделянето ѝ. Така всичко – от картините и мебелите, до архивите, остава завинаги в този дом.
И днес тук живее със своето семейство наследникът на рода принц Дон Просперо Колона. Между снимките на предците и днешните фотопортрети, между изкуството и личната история, дворецът на практика е жива къща-музей.
През декември 2015 г. принц Дон Просперо Колона и неговата съпруга принцеса Дона Жан Колона Павончели основават Фондацията „Палацо Колона". Нейната цел е опазването, управлението и културното развитие на най-представителните художествени пространства на двореца - Галерия Колона и апартаментът на принцеса Изабел. Благодарение на Фондацията тези зали са отворени за публика всеки петък и събота, както и през останалите дни по предварителна заявка.
Мисията на принц Просперо е ясна: „Да съхраним миналото, като го направим живо в настоящето."
