Половината българи обаче одобряват силен водач, който не се съобразява с парламента - дотам водят хроничните политически кризи, показват данни от проучване на Институт “Отворено общество” – София
27% от най-младите българи (18-29-годишните) биха защитили демокрацията дори с риск за сигурността си. А 25% биха се записали доброволци в случай на война.
Това става ясно от анализ за обществените нагласи към демокрацията в България, изготвен от Институт “Отворено общество ”– София на база на данни от национално представително изследване, проведено от “Алфа рисърч”.
След всички пълнолетни българи 1/3 (приблизително 1,5 милиона души) са деклариращите, че са готови да бранят самоотвержено демократичния ред, а
1/5 (около 1 милион души) - готовите да се запишат
като доброволци в армията, гражданската отбрана или гражданската защита в случай на война. Между двете групи има висока степен на припокриване, което показва солидна връзка между гражданската смелост и готовността за защита на страната от външна заплаха.
Сред заявилите готовност да защитят демокрацията делът на тези, които са готови да се запишат като доброволци по време на война (44%), е близо два пъти по-голям от средното за страната (21%). Над 2/3 от заявилите готовност да станат доброволци по време на война са и такива, които биха рискували личната си сигурност, за да защитят демокрацията.
При висшистите, както и при хората, членуващи в различни форми на граждански обединения, дяловете на изразяващите готовност да отстояват демокрацията и да защитават страната си са сравнително по-високи.
Данните дават основание да се допусне, че хората между 45 и 59 г. по-често, отколкото тези от останалите възрастови групи са склонни да защитават демокрацията с поемането на личен риск. Това е и възрастовата група, при която има най-високи нива на одобрение към демокрацията като форма на държавно управление в България. Тази възрастова група и най-младите на възраст между 18-29 години по-често от останалите заявяват готовност да станат доброволци в случай на война.
Като цяло демокрацията трайно се възприема от солидно мнозинство в българското общество като най-добрата форма на държавно управление.
Значителни групи от населението обаче остават склонни да се съгласят и с форми на управление, при които решенията се вземат от технократи или силен лидер, а не от институциите на представителната демокрация, както и да жертват част от гражданските си права, за да получат повече сигурност.
Според проучването през есента на 2025 г. 58% от анкетираните смятат, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната – над два пъти повече от тези, които изразяват противоположното мнение (28%).
Демокрацията се ползва със значително по-високо одобрение сред хората с по-високо образование, сред жителите на по-големите градове, както и
сред симпатизантите на ПП-ДБ и ГЕРБ
При хората с основно и по-ниско образование едва 38% смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление. В София делът на одобряващите демокрацията надхвърля 70%.
При жителите на селата обаче се наблюдават почти изравнени дялове на определящите демокрацията като най-подходяща форма на управление за България (41%) и изразяващите скептицизъм дали това е така (43%).
Класическата формула за управление чрез провеждане на честни избори се одобрява от почти 9 от 10 пълнолетни българи. В същото време управление от потенциален военен режим се одобрява от едва 14% през 2025 г.
Определени форми на авторитаризъм обаче – например силен водач, който може да управлява, без да се съобразява с парламента и с избори – се одобряват от половината от пълнолетното население. С относително висока подкрепа се ползва и технократското управление на експерти. Тези дялове са значително по-ниски от процента на гражданите, одобряващи изборната демокрация, но са показател за риска, който носят продължителните политически кризи и хронично ниското доверие в демократичните институции.
Ако се съди по отговора на въпроса дали биха се съгласили да се ограничат за известно време някои от демократичните права и свободи, за да се въведе ред и сигурност, през последните десетина години българите, изразили мнение по въпроса, са разделени на две сходни по големина групи. Все пак през 2025 г. хората, които заявяват, че изобщо или по-скоро не биха се отказали от своите права и свободи (46%) доминират над онези, които биха се отказали (41%).
