Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание приетия на 24 октомври т.г. Закон за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, съобщиха от прессекретариата му.
С промените са въведени специфични условия за извършването на разпоредителни сделки с недвижимо имущество, с някои движими вещи и с дружествени дялове и акции от капитала на четири фирми, контролирани от компанията „Лукойл". Такива сделки ще може да се извършват само след решение на Министерския съвет, което от своя страна е обусловено от положително становище на Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС).
В мотивите към ветото президентът изтъква, че законът поставя Министерския съвет във функционална и оперативна зависимост от становище на ДАНС, което е конституционно недопустимо. Министерският съвет е компетентният орган, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната и осигурява обществения ред и националната сигурност. ДАНС, от друга страна, е специализиран орган към Министерския съвет и агенцията не може посредством свои становища да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения.
Създава се положение, при което МС не може самостоятелно да упражни свое конституционно правомощие. Това само по себе си е несъвместимо с логиката на функциониране на структурите на изпълнителната власт, твърди Радев.
"Още повече, че по глава Шеста от Закона за насърчаване на инвестициите вече има уредена процедура по скрининг на чуждестранни инвестиции, които потенциално биха могли да застрашат националната сигурност. В тази процедура се отчита не само становището на ДАНС по евентуални сделки, но също така и становището на Държавна агенция „Разузнаване", както и на редица други държавни органи", пише още в мотивите му.
Налагането на допълнителни условия за конкретно определени фирми не е съобразено и с изискванията на правото на Европейския съюз и противоречи както на буквата, така и на смисъла на Закона за нормативните актове, настоява той.
Преди дни парламентът преодоля ветото на Радев върху промените, с които правомощията му да назначава с указ шефа на ДАНС бяха отнети и вече ръководителят на контраразузнаването ще се избира от депутатите по предложение на МС.
