Спорят кой да управлява депозитната система - държавата или частници
Връщаш използвани бутилки в автомат и получаваш пари - така накратко може да се опише депозитната система. На нея се разчита да намали силно изхвърляните опаковки и те да отиват за рециклиране.
В България за тази система се говори от 2022 г., но все не се стига до нейното въвеждане. Последното обещание от МОСВ бе това да се случи от януари 2026 г. Но се оказа, че посоката се сменя -
готви се изцяло ново законодателство и се обмисля създаването на държавно дружество, което да я управлява.
“Изготвяне на нови законови текстове е сложен и отговорен процес, който изисква време, задълбочен анализ и внимателно премисляне, за да се минимизират потенциални дефекти и да се гарантира устойчиво прилагане на системата в дългосрочен план, казаха от екоминистерството за “24 часа”. С това обяснение всъщност се обосновава поредното отлагане на депозитната система.
Експертите на ведомството дискутираха цената на върната опаковка да бъде 20 стотинки, като до тази сума се стигнало, след като било възложено проучване на външен изпълнител, който да проследи добрите европейски практики. Моделът, по който се работеше, е хората да могат да връщат опаковки от вода, безалкохолни напитки, бира и сайдер от 0,1 до 3 литра. Празните бутилки могат да бъдат от пластмаса, метал и стъкло.
Сега обаче не е ясно дали ще остане този механизъм, или ще има напълно нов. Ясно е само, че в резултат на проучванията и натрупаната експертиза ведомството преминава към следващ етап - подготовка на законодателни промени за въвеждането на системата у нас.
За отлагане с една година на първоначално предвидения срок съобщи министър Манол Генов по време на годишната среща на местните власти в Албена преди дни. “Искаме в системата активно да се включат и общините. Целият процес от връщане на опаковка до нейното рециклиране е дейност, която трябва да се плати. Това е трудността в управлението на финансовия модел”, обясни министърът.
Според него трябва се събират максимален брой опаковки. За да стане това, било нужно да се стигне до всяко село, квартал и магазин, който желае да се включи. За малките търговски обекти може да има подвижни автомати за събиране на опаковките. Генов изтъкна, че депозитната система ще има и социално измерение, затова трябва да достигне до всеки потребител. Ако се насочела основно към големите търговци, малките ще загубят бизнеса си, а държавата трябва да се погрижи и за запазване на работните места.
От МОСВ припомнят, че
крайният срок за въвеждане на депозитна система е 1 януари 2029 г.,
затова непосредствено след приемането на закона поетапно ще започне изграждането на необходимата инфраструктура.
“Държавата не се справя с изграждането на инфраструктура и е по-добре да не се меси в такава за депозитната система”, опонира обаче Николай Вълканов - председател на Сдружението за модерна търговия. Той сравнява ситуацията с тази с магистралите - ако са били дадени на концесия, отдавна да са построени. “Това е и един от основните въпроси, които законодателно трябва да се решат - кой ще управлява оператора на системата - изцяло държавата или тя ще бъде акционер в дружество, в което ще могат да участват и други”, допълни Вълканов.
От екоминистерството отвърнаха, че засега идеите са депозитната система да се управлява от държавно дружество. Но според екологичното сдружение “За Земята” в почти всички европейски страни депозитните системи се управляват от асоциации на производителите и търговците, а държавата има контролна функция.
“Тези модели постигат над 90% събираемост и се самофинансират, без натоварване на бюджета. Само 2 от 18 депозитни системи в Европа са държавни, и то в специфичен контекст.
Ако държавата е едновременно оператор и регулатор, възниква конфликт на интереси - кой ще налага санкции, ако не се посигат целите”,
посочват от сдружението. Това противоречало на принципа “замърсителят плаща”, според който производителите трябва да носят отговорност за отпадъците от своите продукти.
В Хърватия има държавно управляван оператор на депозитна система, който обаче е създаден преди присъединяването ѝ към ЕС. В Унгария моделът е концесия, а в Германия има децентрализирана, частна система. И в тези случаи не се постигат много добри резултати, както в останалите страни, отбелязват от платформата Reloop. В Румъния държавата има 20% участие.
Индустрията също е в готовност да поеме изграждането и управлението на депозитната система.
“Няма обективни обстоятелства законодателството да се бави и да се правят експерименти с модела. Индустрията и институциите трябва да се върнат на масата на диалога, сътрудничеството и решенията”, категорична е Жана Величкова - директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. Вносителите и производителите така или иначе са задължени от ЕК да влагат 30% рециклируеми материали в своите опаковки от 2030 г. и съответно имат интерес да направят работеща депозитна система. “Бизнесът е готов и има ресурс да управлява такава система прозрачно и ефективно. Нужно е само държавата да даде зелена светлина за това”, уверяват от Съюза на пивоварите в България по време на форум, посветен на кръговата икономика.
Анализи от независими проучвания потвърждават, че производителите на безалкохолни напитки, води и бира, заедно с търговците, са тези, които поемат законово определената отговорност за финансиране и управление на депозитната система, каквито норми поставя и Регламентът на ЕС за опаковките.
А ръководители от датския и нидерландския депозитен оператор посочват, че когато индустрията управлява депозитната система, тя е прозрачна, самофинансираща се и ефективна.
40% от опаковките у нас се рециклират
По данни на Евростат делът на рециклираните пластмасови опаковки в България, който е 40%, остава под средното за ЕС - 42,1%. Най-високи нива постигат Белгия (59,5%), Латвия (59,2%) и Словакия (54,1%), а най-ниски са в Унгария (23%), Франция (25,7%) и Австрия (26,9%).
България се отличава по структурата на отпадъците - единствената страна в ЕС, където пластмасовите опаковки (28,4 на сто) имат по-голям дял от хартията и картона - 25,5%. Средно в ЕС на човек се падат 35,3 кг отпадъци от пластмасови опаковки, докато в България – цели 80,9 кг.
Според платформата Reloop за периода 2015–2024 г. българите са изхвърлили над 11,3 милиарда метални, стъклени и пластмасови опаковки за напитки – около 1,3 милиарда годишно, или по 160 опаковки на човек. Общото количество се равнява на 751 хиляди тона отпадъци, които биха могли да бъдат рециклирани. Изчислено в екологичен ефект, това означава 891 хиляди тона отделени въглеродни емисии – количество, което би могло да запълни катедралата “Св. Александър Невски” близо два пъти.
