Най-често на боклука отиват хляб, печива, пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни произведения
Наближава поредица от празници, които по традиция българинът прекарва вкъщи. Би било хубаво, ако пазаруването за тях излезе изгодно заради куп промоции и големи намаления.
Усиленото празнично купуване обаче води до това храна да бъде изхвърляна. Причините - излишни покупки, повлияни от големи размери на опаковките, импулсивно купуване заради промоции и големи отстъпки и лошо съхранение. Различни изследвания показват, че най-често на боклука отиват хляб, печива, пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни произведения.
За да намали разхищението на храна, Европейската комисия представи предложение за преразглеждане на директивата и бе постигнато съгласие за нови крайни цели. А в Европарламента бе постигнато предварително споразумение разхищаването на храни да бъде намалено с до 10% при производството и преработката до 2030 г. и с 30% в търговията на дребно, ресторантите, услугите в хранително-вкусовия сектор и в домакинствата.
Проблемът в Европейския съюз не е никак малък. Според последните данни на Евростат
всеки европеец изхърля годишно по 130 кг храна
и през 2024 г. в рамките на общността 58,2 милиона тона са отишли на боклука.
Но противно на това, което може да се помисли, производството и преработката на храни има минимален дял в това пилеене на ресурси - генерира не повече от 25 от тези 130 кг храна, които се разхищават. Ресторантите и кетърингът имат принос от още около 16 кг на човек на година. Почти всичко останало, или 53% от хранителните отпадъци всъщност идват от домакинствата, а 8% се падат на търговията на дребно.
България не е сред страните, които са първенци в тази област, защото у нас средното количество похабена храна е 93 кг годишно, но разпределението е почти същото.
“Не мислете, че хранителната индустрия е главният виновник. С почти същата острота проблемът съществува в домакинствата и е
пряко свързан с начина, по който всеки от нас възприема храната
и осъзнава последиците от изхвърлянето на боклука”, заяви Цанка Миланова - изпълнителен директор на Българската хранителна банка.
Организацията отчита категорична тенденция на нарастване на количествата спасена от разхищение храна, благодарение на което се осигурява съществена подкрепа за хора, живеещи в затруднение и риск от бедност в цялата страна. През 2024 г. например банката е спасила от разхищение 431 600 кг храна на стойност 2 298 702 лв. Тези продукти са достигнали до 83 335 лица.
Само до края на септември тази година спасената храна е 364 973 кг на още по-голяма стойност - 2 625 312 лв. Тези продукти са достигнали до 72 015 души. В сравнение със същия период на миналата година увеличението в теглото на спасената храна е над 51%, което означава не само по-голяма активност на хранителната банка, а и нарастване на разхищенията.
В опита да намалят загубите, все повече търговски вериги въвеждат по-масово
драстично сваляне на цени на стоки, чийто срок на годност изтича или нямат добър търговски вид
Кампаниите носят различни имена. “Фантастико” например от две години съвместно с Българската хранителна банка организира инициативата “Не е за изхвърляне”. Това е по-скоро информационна кампания, която цели да фокусира вниманието на клиентите към това да пазаруват разумно и да ограничат пилеенето на храна.
“Нашата цел е да напомним на всеки човек да се замисли за своята отговорност за намаляване на разхищението на ресурси и да покажем, че с малки действия от много хора е възможно да се постигне огромен ефект”, казва изпълнителният директор на веригата Светослав Гаврийски.
Но във всички магазини на “Фантастико” така или иначе отдавна има специални щандове, в които се предлагат различни продукти с наближаващо изтичане на срока на годност, които често се продават на половин цена.
А през последния уикенд на ноември в част от обектите на веригата ще се проведе традиционната вече инициатива “Килограм доброта”. Нейната цел е да набере дълготрайни продукти за хора в нужда. Доброволци, които са служители на веригата, събират на едно място продукти, които клиентите даряват веднага след като напуснат касите. Всеки клиент има възможност да дари продукт по свой избор, а търговската верига ще добави още 10 тона храни, които с помощта на Българската хранителна банка се раздават на хора в нужда.
В Lidl отскоро действа подобна кампания, наречена “Смес от плодове и зеленчуци”. На видни места в обектите са поставени щендери, в които се предлагат пакети с плодове или със зеленчуци. Те се продават по 4,99 лв., но количеството е доста голямо, често около два килограма и половина и дори повече.
Става дума за стоки, които само са загубили своя перфектен търговски вид, но стават за консумация, при това на цена, която е драстично по-ниска от тази на същите продукти, когато са пресни. От веригата казват, че продуктите са с доказан произход, напълно безопасни за консумация и намалената им свежест в никакъв случай не означава, че са загубили вкусовите си качества. Пакетите със зеленчуци например са идеални за приготвяне на домашни ястия, а плодовете могат лесно да се превърнат във фрешове, смутита, конфитюри, печива и други.
Да не говорим, че редица плодове и зеленчуци всъщност стават по-вкусни след престояване - например авокадо, банани, киви, райски ябълки. Пък и загубата на добрия външен вид само показва, че тази продукция не е била третирана с никакви вещества, за да се съхрани по-дълго.
В “Кауфланд” също отдавна има специални щандове за плодове и зеленчуци, които най-често са останали от предходна пратка и не могат да се предлагат заедно с новите, защото има разлика във външния им вид. Затова те се пускат
най-често с 40% отстъпка от цената, а нерядко тя стига и до 60%.
Така човек може да купи примерно цял ананас или кокосов орех на цената на един домат. В “Кауфланд” на практика такива щандове има почти до всяка секция, включително и до хляба.
Целта на тези и всички подобни инициативи не е само търговците да оползотворят максимално стоките и в никакъв случай да не допуснат фира. А и да се отговори на изискванията на рамковата директива на ЕС за отпадъците.
Как да подредим хладилника, за да запазим свежи по-дълго продуктите
Има няколко основни правила, които помагат да намалим разхищаването на храна вкъщи.
Едното е, че преди да влезем в супермаркета, трябва да имаме подготвен списък с продукти и по възможност да се придържаме към него. Така се избягва импулсивното купуване на стоки, които са в промоция, но най-често са в големи разфасовки и не могат да се оползотворят в срока на годност.
Освен това е всеизвестно, че търговските вериги използват маркетингови стратегии, за да привлекат вниманието върху конкретен продукт. Поради това е добре да се следят грамажите и да се внимава, особено при седмично пазаруване, когато се купуват повече стоки.
След като сме напазарували, идва ред на подреждането на хладилника. (Виж графиката.)
В него има топли и студени зони
Най-студено е в долната задна част - обикновено около 0–2 градуса. Там е мястото за месо, риба, колбаси и сурови яйца. Средната зона, където температурата е между 3 и 5 градуса, е подходяща за млечни продукти, готови ястия и остатъци. Най-горната част е най-топла и е добра за масло, сирена с висока масленост, напитки и сладкиши.
Вратата е най-топлото място
Тя е изложена на най-големи температурни колебания и е подходяща за сосове, напитки, мармалади и продукти с дълъг срок. Мляко, яйца или месо там се развалят най-бързо въпреки фабричните гнезда за яйца.
Зеленчуците и плодовете - отделно в чекмеджетата
Плодовете отделят етилен, който ускорява зреенето на други храни. Ябълки, круши и праскови трябва да стоят отделно от зеленолистни и кореноплодни зеленчуци. Зеленчуковите чекмеджета трябва да се проветряват леко, за да не се образува конденз. Добре е да се подложи кухненска хартия, която абсорбира влагата.
Не препълвайте хладилника, защото това пречи на циркулацията на студения въздух. Оставяйте поне сантиметър-два пространство между продуктите. Подреждайте храните в прозрачни кутии, така че да се виждат и да не забравяте какво сте купили.
Правилото първо влязло, първо излязло
Новите продукти се слагат отзад, а старите отпред. Веднъж отворени опаковки на колбаси, сирена, салати трябва да се етикетират с дата.
Не оставяйте готвени ястия топли, защото това вдига температурата вътре и скъсява живота на останалите продукти. Изчакайте ястието да изстине напълно, до стайна температура, преди да го приберете в хладилника.
Не всичко може да се замрази, но супи, месо, тестени изделия и плодове за смути се съхраняват отлично. Винаги изписвайте дата на замразяване. Избягвайте големи порции - по-добре разделете на малки пакети.
Размразяване и почистване поне веднъж месечно предотвратява появата на миризми. Лек разтвор от вода, сода и оцет е най-безопасен и ефективен за почистване. За повечето хладилници 4 градуса е златната среда - достатъчно студено, за да спре развитието на бактерии, без да замразява продуктите. Фризерът трябва да е настроен на минус 18 градуса. Когато знаете кое къде стои, е по-малко вероятно нещо да остане забравено и да се развали. Разделяйте зоните по тип – млечни, месни, зеленчукови, сладки. В прозрачни кутии или буркани с етикети хладилникът става по-организиран, а храната се запазва по-дълго.
