Врачанския окръжен съд не уважи искането на прокуратурата за постоянно задържане в ареста на обвиняем за причиняване на смърт на пътя. Вместо го пусна на свобода срещу парична гаранция от 3 000 лева.
24-годишният Г. Р. от Козлодуй бе привлечен като обвиняем за това, че на 26 октомври т. г. през нощта на обходния път на Козлодуй с колата си „Сеат „ е блъснал и убил намиращия се на пътното платно 18-годишния пешеходец Е. В. При това водачът е нарушил Закона за движение по пътищата, като не е намалил скоростта и не е предприел аварийно спиране и така предизвикал катастрофата, след което е избягал от местопроизшествието.
„За да се определи исканата най-тежка мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия е необходимо да са налице предпоставките по чл.63, ал.1 НПК, а именно: за престъплението, за което обвиняемият е привлечен в това му качество, да се предвижда наказание лишаване от свобода; от събраните в досъдебното производство доказателства да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен; и да съществува поне една от алтернативните опасности - да се укрие или да извърши престъпление", се казва в решението на съда.
Според мотивите на съдебния състав от материалите по делото е видно наличието на първата предпоставка и Г. Р. е привлечен като обвиняем за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 10 до 15 години. Налице е и следващата, изискуема от закона предпоставка - обосновано подозрение за вероятна съпричастност на обвиняемия към деянието.
Въпреки, че настоящото досъдебно производство е на изключително ранен етап, по него са събрани достатъчно по обем и тежест доказателства, свързващи обвиняемото лице с инкриминираното транспортно деяние - причинена смърт по непредпазливост при управление на МПС, в резултат на допуснато нарушение на правилата за движение. Относно квалификацията за бягство от местопроизшествието, съдът приема, че в случая липсват убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод обвиняемият да е имал съзнанието, че е прегазил човек на пътя и е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие.
Съдебният състав счита, че в случая не съществува и опасност обвиняемият Г. Р. да се укрие, тъй като е с известен адрес и с установена самоличност. Съдът отчита наред с това, че по делото липсват данни след деянието обвиняемият да е напуснал адреса си, да е направил опит да прикрие автомобила, да заличи следи и увреждания по него или по друг начин да е препятствал разследването. Напротив, явил се е веднага пред разследващите органи, депозирал е подробни обяснения и е оказал нужното съдействие, като е дал кръв и урина за химическо изследване за употреба на алкохол и наркотици.
Относно другата алтернативна опасност, предвидена в закона, а именно обвиняемият да извърши престъпление, съдът отчита, че Г. Р. е млад човек, с добри характеристични данни, не е криминално проявен, няма данни да е нарушавал обществения ред, с чисто съдебно минало е и в момента е студент, редовна форма на обучение. Освен това, макар обвинението да е за престъпление по транспорта, с което е причинена смъртта на друг млад човек, все пак се касае за непредпазливо деяние, поради което вземането на най-тежката мярка за процесуална принуда би се явила непропорционална и излишна репресия.
Разглеждайки искането и мотивите на прокуратурата окръжния съд във Враца смята, че практика на Европейския съд по правата на човека е, ако могат опасностите да се обезпечат и с други, по-леки мерки, то е необосновано да се прилага най-тежката. Определението на врачанския съд може да се обжалва и протестира в тридневен срок пред Апелативен съд в София.
