- На самите кадровици възнагражденията стигнаха 20 000 лева, големи суми получават съдии и прокурори на всякакво ниво
Има една институция в съдебната система, чиято трибуквена абревиатура не означава нищо за хората извън юридическите среди, но пък разпределя бюджет от почти 1 млрд. лева годишно.
Висшият съдебен съвет, или накратко ВСС, е наричан още правителството на съдебната система, защото от него зависи всичко в третата власт - назначава, повишава и освобождава магистрати, налага наказания, организира квалификацията, стопанисва и ремонтира съдебните сгради, приема проектобюджет, избира тримата големи - главен прокурор и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд. И по традиция в края на всяка година впечатлява със смело искане за пореден скок на парите за тази трета власт.
Предложението за 2026 г. е системата да разполага с 996 193 700 евро, а ръстът на заплати да е 18%.
Последното увеличение обаче беше през март, когато заплатите скочиха с 16%. Тогава основните възнаграждения на върховните съдии, прокурорите и следователите от Националната следствена служба станаха 9079 лв. На магистратите на апелативно ниво - 7511 лв. Съдиите и прокурорите на окръжно ниво в столицата получиха 6716 лв., а колегите им от останалите окръжни съдилища и прокуратури - 6210 лв. Заплатите на магистратите от Софийския районен съд и от Софийската районна прокуратура станаха 5454 лв., а на колегите им от страната - 4899 лв. Възнагражденията на младшите магистрати също се увеличиха, но от 1 януари и стигнаха 4564 лв. На самите кадровици заплатите гонят 20 хиляди лева. Колко точно обаче, е трудно да се каже, защото всички магистратски възнаграждения, включително и на ВСС, се определят по т.нар. таблица 1, която обаче не е публична.
В Закона за съдебната власт е записано, че най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност получава заплата в размер на удвоената средномесечна на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ.
"Работната заплата на наетите лица в бюджетната сфера за второто тримесечие на 2025 г. е 2641 лева, или 1350 евро", посочва ВСС. Следователно най-ниската заплата трябва да е 5282 лв. Проблемът с магистратските заплати идва оттам, че скокът е заложен в съдебния закон. През 2009 г. беше направен опит това да се промени, но последваха дела във ВАС, защото все пак говорим за юристи и имаше увеличение.
Но ВСС не е само бюджет, разбира се, далеч по-важно е как чрез дисциплинарки, лошо атестиране, бавене на конкурси, влияе на кариерите на магистрати. За разлика от другите сфери в държавния и частния сектор, в съдебната система началникът няма власт върху съдиите и прокурорите, които работят в даден съд или прокуратурата, макар държавното обвинение да е йерархична структура.
Неслучайно шефът се нарича административен ръководител, защото е ръководител само на администрацията, тоест на секретарките, деловодителите и хигиенистките. Неговите началнически функции се свеждат да следи да има добро озвучаване в залите, фоайетата и помещенията да са чисти, техниката да работи, да се спазва случайното разпределение.
Административният ръководител в съдебната система не може да наказва, а камо ли да освобождава от работа магистрати, които не си вършат работата.
5 години след постъпването си в системата те придобиват статут на несменяемост, тоест, ако съдия, прокурор или следовател сам не напусне или не го осъдят за умишлено престъпление, до пенсия никой не може да го мръдне.
Когато съдия или прокурор бави дела, не е много прецизен в работата си, дори не се появява с дни на работното си място, единственото, което може да направи началникът му, е да поиска ВСС да му наложи наказание. Това обаче не става веднага, защото кадровият орган първо решава дали да образува дисциплинарно производство, а то може да продължи с години.
Защо? Защото върви като съдебен процес - събират се доказателства, магистратът излага своята гледна точка, може да представи и писмена защита, да повика в своя подкрепа адвокат, а след това крайното решение се оспорва пред ВАС. ВСС не е българска приумица, подобни органи съществуват във всички европейски държави и са обединени в Европейска мрежа на съдебните съвети. Наричат се по различен начин. В Италия например названието му е Върховен съвет на магистратурата, в съседна Турция - Върховен съвет на съдиите и прокурорите, и т.н.
Идеята е магистратът да не зависи от началника си, а неговото израстване, поощряване и наказание да е в ръцете на хора, които не го познават, доказани юристи са, които обективно преценяват работата му, а не са водени от шуробаджанашки, приятелски, финансови или политически подбуди. У нас ВСС е създаден през 1991 г. с приемането на новата конституция, а първият му състав е избран същата година.
Преди това всичко в съдебната система се е извършвало от преките ръководители, които пък ставали такива с благословията на комунистическата партия. Идеята на бащите на конституцията е третата власт да е независима от законодателната, а още повече от изпълнителната, тоест от партиите.
И тъй като е създаден от Велико народно събрание, само Велико народно събрание от 400 депутати може да го закрие, ако се появи подобна раволюционна идея. ВСС е конституционен орган, тоест и при него също като при президента, парламента, Конституционния съд и Министерския съвет като цяло, а не отделните министерства, правилата са разписани в основния закон. Министерствата например не се споменават в конституцията, затова и структурата на МС може да се променя при всяко следващо управление.
Не така е при ВСС. Всяко изменение при него минава през промяна в основния закон. Така беше през 2015 г., когато депутатите го разделиха на две колегии - Съдийска и Прокурорска.
Според изтъкнати юристи, включително проф. Пенчо Пенев, това е била максималната промяна във ВСС, която може да направи Обикновено народно събрание. Тезата му беше доказана през 2023 г., когато всички промени, свързани с ВСС, бяха отменени от Конституционният съд, защото само Велико народно събрание може да ги прави.
Така че важен ли е ВСС - да, има ли смисъл от него - абсолютно, защото в противен случай ще последва или анархия, или партийно кадруване в съдебната система. Ако ВСС не назначава и наказва магистратите, кой ще го прави? За момента друг по-добър модел не е измислен.
Големият въпрос около ВСС, който, мине не мине, се поставя на дебат, е не дали кадровият орган да съществува. Тема, по която спор няма, а дали да не се намали парламентарната квота, която е от 11 души. Някои юристи, не без основание твърдят, че чрез нея политиците влияят на съвета. През годините за намаляване на парламантарната квота са се обявявали от "Правосъдие за всеки". Други смятат, че ако се премахне, системата, която и в момента демонстрира надменност, съвсем ще се затвори в себе си. До болка е познат изразът, че съдиите говорят само с актовете си. Всяка критика, особено към съда, се посреща на нож от съдийската общност, нещо, което се наблюдава напоследък, когато фокусът от прокуратурата се измести заради някои знакови дела като това срещу варненския кмет например.
Важен детайл е, че ВСС не може да се произнася по дела. Той няма право да извика магистрат и да го пита защо по един или друг начин е решил дадено дело. Но пък може да образува проверки по всеки скандал или поне да вземе отношение по него. За съжаление, точно тук ВСС не впечатлява с експедитивност, още по-малко с решителност. Например едва на петия ден от нападението над прокурора Иво Илиев Прокурорската колегия забеляза, че той е пребит с чук, и остро осъди случилото се. Що се отнася до мегаскандалите "Осемте джуджета" и влиянието на Петьо Петров или пък Мартин Божанов - Нотариуса, по-добре въобще да не говорим. Някой помни ли какво е становището на ВСС по тях? За Нотариуса Съдийската колегия създаде временна комисия за съпричастност на съдии към дейността му и дотам. Никакво желание да се разсече възелът на зависимостите. Вместо това безконечни процедурни дебати, след които скандалите са заметени. Вероятно защото, ако тръгне да се разплита, не е ясно докъде ще стигне.
