Икономическият и социален съвет (ИСС) настоява новата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. да гарантира по-справедлив подход към държавите членки, по-гъвкаво и ефективно управление на средствата и по-силен социален фокус. В приета от Резолюция на ИСС подчертава, че предложението на Европейската комисия трябва да отчете реалните предизвикателства пред икономиките на отделните държави, включително България, както и нуждата от по-пълноценно участие на социалните партньори и гражданското общество в процеса на изпълнение.
ИСС констатира и редица проблемни текстове в предложението, които поставят България в неравностойно положение, тъй като не отчитат рискове пред икономиката, сигурността, социалния прогрес на държавата ни. Сред тях са непризнаването на Черно море за граница на военен конфликт, което неглижира усилията на България за подкрепа на Украйна и нейните допълнителни разходи и пропуснати ползи поради продължаващата вече трета година война; поставянето на таван от 105 процета на националните пакети, който чувствително намалява частта от бюджета на МФР за България, който тя би следвало да получи на основа на чисто икономическите и социални показатели и по този начин действа като фактор, задълбочаващ различията и разделенията между държавите членки; правилото N+1 за изпълнение на ключови етапи от МФР на национално равнище, което предпоставя риск от неизпълнение на ключови действия в периоди на кризи (включително външни, но и политически) и заплашва с ненужни финансови санкции държавите членки.
Една от слабите страни на предложението за МФР са недостатъчните средства за финансиране на мерки за справяне със социалните предизвикателства.
Съветът настоява за пълноценно участие на социалните партньори и гражданските организации в програмирането и наблюдението на прилагането на МФР, като подчертава, че тяхната роля не може да бъде сведена единствено до наблюдатели. ИСС поставя и въпроса за прекомерната централизация на управлението на ключови европейски инструменти като Общата селскостопанска политика, Европейския социален фонд+ и Европейския фонд за конкурентоспособност, като предлага да се обмислят хибридни модели с по-силно национално участие.
ИСС приветства амбицията за по-независима, сигурна и просперираща Европа и изразява подкрепа за целите за повече гъвкавост в бюджета, по-опростени и ефективни финансови програми и засилване на конкурентоспособността чрез насърчаване на иновациите и развитието на чисти и интелигентни технологии.
Въпреки това ИСС посочва, че постигането на тези цели е възможно само при реално изпълнение на вече започнатите европейски инициативи, което към момента не е напълно постигнато. Съветът отбелязва, че Плановете за възстановяване и устойчивост не водят до равномерни резултати между държавите членки, а централизирани програми като "Хоризонт Европа" задълбочават различията вместо да ги преодоляват. ИСС подчертава и необходимостта решенията на европейско и национално ниво да бъдат вземани по-бързо, но и след надлежни консултации със социалните партньори.
Резолюцията на ИСС относно "Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г." бе приета на пленарна сесия. Докладчици по нея са заместник-председателите на Съвета Милена Ангелова, Пламен Димитров и Богомил Николов, пише БТА.
В средата на юли еврокомисарят за бюджета и борбата с измамите Пьотър Серафин съобщи, че Европейската комисия предлага следващият седемгодишен бюджет на ЕС (2028-2034 г.) да бъде 2 трилиона евро. Целта е бюджетът да бъде по-гъвкав, за да отговори на днешните и бъдещите предизвикателства, поясни тогава еврокомирасят.
В рамките на пленарната сесия ИСС прие също и Анализ "Политиките и възможностите за подкрепа по хоризонтала на хуманни специалисти от педагогическия и социалния сектор" с докладчик Офелия Кънева от Група "Граждански организации".
