Продажбите на бургаската рафинерия са основно у нас
България няма да остане без нефт и горива след наложените санкции от САЩ на “Лукойл” и “Роснефт”. Но трябва да се намери механизъм, по който да става плащането за тях. Това стана ясно в четвъртък от думите на премиера Росен Желязков и становище на БНБ.
Желязков обяви, че страната ни има един месец, в който да се намери решение, защото рафинерията трябва да продължи да работи. От централната банка заявиха, че понеже са засегнати значими стопански субекти, банките, които работят с тях, самостоятелно ще вземат решения за договорните отношения с клиентите си. Рафинерията в Бургас от 2 години не работи с руски нефт.
Това означава, че няма да има проблем с доставките. Освен това тя не е сред компаниите, включени в американския списък със санкции. Произвежданите горива от близо една година се продават основно на българския пазар, който също е извън ограниченията, наложени от САЩ.
Проблемен е обаче механизмът на плащане за горивата. Санкциите ще доведат до замразяване на всички активи на “Роснефт” и “Лукойл” в САЩ. На американски компании и физически лица ще бъде забранено да правят бизнес с двете руски компании и десетки техни дъщерни дружества.
САЩ заплашват и с вторични санкции чуждестранни финансови институции, които правят бизнес с “Роснефт” и “Лукойл”. А втората руска компания чрез дъщерната си “Литаско” е собственик на рафинерията в Бургас и на търговеца “Лукойл България”. Поради това, ако банка обслужва плащания по сделки на двете компании, няма да може да прави бизнес с компании и финансови институции от САЩ. Което означава, че в България трябва да се намери банка, която няма бизнес със САЩ, за да поеме разплащанията. Или да се извади “Лукойл” от собствеността на бургаската рафинерия.
Руската “Лукойл” вече задвижи продажбата на целия си бизнес в България и дори има избран кандидат-купувач - азербайджанската държавна компания “Сокар” в консорциум с турския холдинг “Ченгиз”. Обтегнатите отношения между Москва и Баку обаче бавят финализирането на сделката.
В четвъртък и българското Народно събрание се намеси. Депутатите от енергийната комисия гласуваха на второ четене законова поправка, според която ДАНС и правителството трябва да одобрят избрания купувач за бизнеса на “Лукойл” у нас. Българският парламент действа изпреварващо, мерките сме ги взели, коментира шефът на комисията по бюджет и финанси Делян Добрев. Той увери, че няма основание за притеснение. “Не очаквам каквито и да било сътресения на пазара на горива. Хората трябва да бъдат спокойни”, успокои Добрев. Общият европейски пазар е голям и производителите на горива са много, добави той.
Опозицията поиска спешно изслушване на министрите на енергетиката, финансите и икономиката, както и на представител на БНБ в енергийната комисия, но такова не бе предвидено.
“Роснефт” е държавна компания, ръководена от Игор Сечин - близък съюзник на руския президент Владимир Путин. “Лукойл” е частна фирма, а двете компании държат близо половината от износа на петрол на страната според оценки на “Блумбърг”. Двете корпорации изнасят по 3,1 милиона барела на ден. Само “Роснефт” дава близо 1/2 от цялото руско производство на петрол, което представлява 6% от световното според оценки на британското правителство.
Санкциите със сигурност ще ударят руската икономика, тъй като данъците от нефтената и газовата промишленост представляват около една четвърт от федералния бюджет на страната. Но биха се усетили и много по-далеч - петролът и газът са най-големият износ на Русия, като Китай и Индия заедно съставляват по-голямата част от него. Голям клиент на Москва е и Турция.
Миналата година Пекин закупи рекордните над 100 млн. тона руски петрол, което е 20% от общия му внос на енергия. Износът за Индия от скромен дял преди войната в Украйна е нараснал до около 140 млрд. долара от 2022 г. насам. Преди това Тръмп наложи 25% мито върху стоки от Индия именно като отговор на руския внос.
Тръмп настоятелно призовава тези страни да спрат напълно покупките на руски петрол, принуждавайки ги да намерят алтернативни доставчици, евентуално на по-висока цена. Според източник на Ройтерс индийските държавни рафинерии преглеждат документите си за търговия с руски петрол, за да се уверят, че доставките няма да идват директно от “Роснефт” и “Лукойл”. Reliance - най-големият купувач на руски петрол за Индия, също заяви, че пренастройва вноса в отговор на санкциите. В четвъртък търговски източници разкриха, че големите китайски държавни петролни компании са спрели покупките на руски петрол, превозван по море, заради санкциите.
