Представата за партита, блясък и разкош е само едно от многото недоразумения. На 45 г. ще четете съвсем различна книга от тази, която сте държали на 27
100 години след като е създаден, трагичният романтик Джей Гетсби на Скот Фицджералд е символ на декадентски момичета, фонтани от шампанско и безкрайни партита. Поп културата изважда героя от книгата, в която е роден, и сега името му краси всичко – от апартаменти до восък за коса и лимитиран парфюм. Сега човек може да се излежава на диван “Гетсби”, да отседне в хотел. Въпреки това именуването на каквото и да е на известния Джеймс Гац изглежда повече от проблематично, пише Би Би Си.
Освен екстравагантен домакин той също така е и контрабандист, потънал до гуша в престъпни дела, както и заблуден преследвач, чиято показност става направо кичозна.
Ако той олицетворява потенциала на американската мечта, той също така показва ограниченията ѝ
От самото начало неразбирането на романа става част от историята на книгата. Малко след публикуването ѝ през април 1925 г. Фицджералд се оплаква на приятеля си Едмънд Уилсън, че “от всички рецензии, дори най-ентусиазираните, нито една нямаше и най-малка представа за какво е книгата”. Според критика Маурин Кориган популярните рецензенти я възприемат като криминална литература и остават доста разочаровани.
“Последният роман на Фицджералд е провал”, гласи заглавие в “Ню Йорк Уърлд”. Романът е с умерени продажби, а към момента на смъртта на автора през 1940 г. копията от скромния втори тираж отдавна са разпродадени на безценица.
Това се променя, когато книгата е избрана за безплатно раздаване в американската армия. С края на Втората световна война близо 155 000 копия са разпространени сред войниците и това създава нова читателска аудитория за една нощ.
През 50-те години романът става все по-актуален, а през 60-те вече е част от задължителната литература в училищата. Той се превръща в толкова мощна сила в поп културата, че дори онези, които никога не са го чели, се чувстват, сякаш са го направили - разбира се, не без помощта от Холивуд.
През 70-те Робърт Редфорд играе Гетсби във филм с адаптация на Франсис Форд Копола.
Освен противоречивия филмов спектакъл на Баз Лурман от 2013 г. романът вдъхновява графични новели, театрални постановки, телевизионен филм с Пол Ръд и Мира Сорвино през 2000 г. А
след изтичането на авторските права през 2021 г. "Гетсби индустрията" изригва
Други хора пък предлагат нови прозрения за текста.
Така например разказвачът в Гетсби - Ник Карауей, получава собствена предистория в новия роман на Майкъл Смит - “Ник”. В него се разказва за младеж от Средния Запад, който заминава да се бие в Европа по време Първата световна война и се връща променен – както от окопите, така и от любовна авантюра в Париж.
Като мнозина авторът Майкъл Смит се сблъсква с романа “Великият Гетсби” за първи път в гимназията. “Изобщо не го разбрах”, раказва той пред Би Би Си.
Едва когато го препрочита в чужбина в края на 20-те си години, започва да разбира силата на романа. Смит е изпълнен с въпроси за това какъв човек всъщност е разказвачът на Гетсби. “Струваше ми се, че е преживял някаква истинска травма, която го е направила толкова откъснат дори от самия себе си. Мина ми мисълта, че би било наистина интересно, ако някой напише историята на Ник”, казва той. През 2014 г. прави точно това, без да казва на агента или редактора си. Предава ръкописа 10 месеца по-късно, но заради авторските права чака до 2021 г., за да го публикува.
Смит представя Карауей като борещ се с посттравматичен стрес и шок от войната, който се връща в страна, която вече не разпознава. Според Смит
Карауей е причината романът на Фицджералд още да се чете
“Може би не става въпрос за шампанското и танците, а за онези чувства на чудене къде сме, усещането, че всичко може да се срути във всеки момент, което прави Гетсби значим от едно поколение до следващото”. Експертът по американска литература Уилям Кейн е съгласен, че Ник е ключът към разбирането на богатството на романа.
Подобно на Смит Кейн се сблъсква с романа като ученик, но въпреки това на Ник не се обръща особено внимание. Вместо това Кейн си спомня разговори за символите, като например митичния автомобил на Гетсби. Това е напомняне, че образователната система е толкова виновна, колкото и поп културата за ограниченото ни четене на този основополагащ текст.
Американската мечта е от големите теми на Гетсби и една, която продължава да бъде погрешно разбирана. “Фицджералд показва, че тази мечта е много мощна, но е наистина много трудна за осъществяване за повечето американци. Тя им дава големи надежди и желания, но е извън обсега на мнозина”, отбелязва Кейн. В някои отношения романът не е остарял толкова добре. От феминистка гледна точка женските му герои нямат дълбочина и активност и вместо това са видени през призмата на мъжкото желание.
Въпреки това подновеното внимание, предизвикано от изтичането на авторските права, както и стогодишнината, показва не само колко актуален и съблазнителен остава текстът на романа на Фицджералд, но и колко жив е той винаги. На 27 години ще откриете различен роман от този, който сте чели като тийнейджър. А на 45 години ще хванете изцяло различна книга.
Руши Видинлиев играе милионера на сцена, интересът е голям
Неостаряващият роман на Скот Фицджералд изкуши звездата Руши Видинлиев да се качи на театрална сцена. Той влезе в главната роля като Джей Гетсби през септември в Младежкия театър “Николай Бинев”. Билетите за спектаклите се разпродават изключително бързо и въпреки че се играе поне два пъти месечно, са останали едва десетина свободни места до края на годината.
Интересът е напълно оправдан. Мнозина познават Руши Видинлиев като певец, а сега могат да го видят в ново амплоа.
Но преди да започне музикалната си кариера, той от дете се изявява и като актьор. Преди време зрителите го гледаха на малкия екран - влезе в главната роля в сериала “Мен не ме мислете”.
“Мечти, които вдъхновяват. Мечти, които погубват. 100 години след публикуването на един от най-великите романи в световната литература, “Великият Гетсби”, имам великата привилегия да участвам в едноименния спектакъл. Благодаря за поканата”, написа сам Руши при новината за премиерата.
Автор на драматизацията и режисьор е Елица Йовчева. Постановъчният екип на спектакъла включва някои от най-големите имена в българския театър. А музиката е написана от Владимир Ампов-Графа.
За три поредни дни - 5, 6 и 7 декември, на сцената на Софийската опера и балет ще се представи и балетният спектакъл “Великият Гетсби” на словенския режисьор Лео Муич. Това е един от най-посещаваните балети в репертоара на операта.
